„Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата“ (2 Тим. 3:16).
Словото Божие или Св. Писание е „път, истина и живот“. В него се открива на нас тайната на Божеството, – тайната на троичността на Бога, един по съществото си, тайната на Неговите изумителни безконечни съвършенства; на Неговите изумителни действия: творението, промишлението, изкуплението, извършване на чудеса. В него са тайните на видимия и невидимия мир, веществения и духовния: тяхното произхождение от нищо, техните съществувания и взаимни отношения, тяхната преминала, настояща и бъдеща съдба.
Най-сетне в него е открита тайната на битието на човека: в началото на каква висота е бил поставен той от Твореца, в каква бездна е потънал поради своя грях, как отново е възстановен и ще продължава да се възстановява в продължение на вековете с безконечната благост и премъдрост Божия и какво го очаква в задгробния живот. На кратко казано, в него се съдържа всичко това, което е необходимо да знаем за нашето спасение.
Св. Писание е път, истина и живот, но в ръцете на невежия или злонамерения човек, то не може да бъде такова. То, както и всяка друга вещ, може да принесе и полза и вреда. Например, огънят е вещ не само полезна, но и необходима за човека, а между това, той може да причини и страшни вреди, или по наше неумение как да го употребим, или по непредпазливост, или по човешка злоба… Ножът например е нам полезен и потребен, но със същия нож, както с всички остри оръдия, се извършват ужасни престъпления – убийства. Значи, всичката сила не е в нещата, а в това, как се ползваме ние от тях. Без вода да живее човек е невъзможно, но в нея често човек свършва живота си, като се удави, пък даже и други удавя. И малко ли са нещата, които, ако се употребяват разумно, грамадна полза ще принесат на човека; а ако се употребяват в зло, те са гибелни за човека. Същото може да се каже относително и за св. Писание: от ненадлежното ползване с него, а още повече и злоупотреблението с него, то може да послужи за погибел на човека.
Подвижниците на вярата и благочестието в делото на своето спасение са се ръководили от св. Писание и са се спасили; обаче те са се ръководели от него и са разбирали не по своето тълкуване и разбиране, както това вършат протестантите, а тъй както са го изяснили св. църковни отци и както е заповядала св. Църква да го разбираме и се ръководим от него: „Аз не бих повярвал в Евангелието, ако в туй да не би ме убедил гласът на православната църква“, казва за себе си блаж. Августин. А тези, които в делото на своето спасение искат да се ръководят от св. Писание, но го разбират по собствения си разум – не съгласно с гласът на св. Православна църква, те са паднали в много грешки и заблуждения и чрез това са погубили себе си за вечен живот.
Така например Лутер, като тълкувал св. Писание по своето разбиране, почнал да учи, че човекът се оправдава само с вяра, а не и с добри дела и дошъл до там, че отхвърлил цялото писание на св. ап. Яков, видоизменил някои стихове от св. Писание и образувал протестанството, от което се родили много секти. А при свършека на своя живот Лутер съзнал, че вероучението му е „вечен позор“ – такова дело, за което не трябва да дава отчет ни пред Бога, ни пред хората и което нанася мрачна сянка на самото Евангелие.
За това братя, с пълна надежда ви моля: в делото на вярата и в разбирането на св. Писание, да се отвръщате от негодните бабински басни (1 Тим. 4:7), дръжте образеца на здравото учение (1 Тим. 1:13) по ръководството на нашата майка – св. Православна църква; не внимавайте на вярванията и лъжеученията на протестантите, които се стремят да изменят Христовото учение, но се покорявайте на вашите наставници (1 Петр. 2:25) – пастирите на църквата, които Духът Свети е поставил да пасът църквата на Господа и Бога, която Той е спечелил с кръвта Си (Деян. 20:28). Не се прелъстявайте от протестантските проповеди, че уж те постъпват по Евангелието и проповядват истинското Евангелско учение. Това е само една тяхна мечта, – едни думи, с които искат да покрият своето лъжеучение. Те от Евангелието и въобще от св. Писание са стъкмили такова учение, каквото св. Православна църква никога не е знаела. Предпазвайте се, да се не увлечете в техните заблуждения, за да не погинете во веки. Амин.
Автор: свещеник Владимир Данкевич
Из книгата „Поучения за запазване на православните от протестантските заблуждения“, Самоков, 1904 г.
Снимка: pixabay.com