Начало / Uncategorized / Плевели в градината

Плевели в градината

ldxT6OLf_400x400Това просто не е моята сила. Градинарството за мен обикновено завършва с бедствие! Но не и за баба ми. Когато бях момче, помня, че аз с моите братя и братовчеди трябваше да помогнем тя да „постави“ зеленчуците от градината си. Царевица и бамя, зелен фасул и други продукти отглеждаше, прибираше, консервираше и съхраняваше, за да можем да ядем зеленчуци през цялата година.

Дивеше ме това, че може да направи всички тези неща. Разбира се, тя беше от едно поколение, където отглеждането на собствената храна е само част от оцеляването. Тя и дядо преживяха депресията и спасиха всичко! Това ме кара да се чудя какво би направило нашето съвременно поколение, ако трябваше да се върнем към този вид оцеляване.

Нямах нищо против прибирането и събирането на зеленчуците. Това, което мразех, беше плевенето! „Елате деца, нека да оплевим!“ Най-лошият звук на лятото! 

„Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;  и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде; а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите. И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели? А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим? Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото; оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми“. (Мат. 13:24-30).

Когато Иисус сравнява Царството Божие с нещо в Евангелията, важно е да разберем, че Той говори много ясно и просто на хората, които Го слушат. И тези хора са отглеждали прехраната си, така че тази притча наистина им е позната. Може да се окаже, че ние, модерните, така отдалечени от селскостопанския начин на нашето минало, наистина можем да разберем какво се казва в притчата.

И така нека опитаме и ние. 

Първо, Божието царство, законът Божий, мястото, където Бог живее и е признат за Господ; това царство може да се разбира като човек, който е засадил добри растения в Неговото поле. Това е мощно прозрение, за да видите Царството в сравнение с многото земна работа на засаждане, озеленяване и събиране на реколтата. Това ясно показва, че живеенето на един живот като истински християнин в Божието семейство не е магия или някакво просто училище, където събирате информация. Не, това царство е като труда, работата по засаждането, озеленяването и събирането на реколтата. И този сеяч е засадил Добрите семена. Между другото, това сме ние!

Но врагът се е промъкнал под тъмнината и е засадил плевели заедно с Доброто семе. Разбира се, лесно е да се идентифицира дяволът тук, но това би било твърде малко. Продължавайки по-нататък,  ще видим, че този „враг“, който засажда „плевели“ в Градината на фермерите, също отнема и слънцето, хранителните вещества на почвата и работата на фермера и не дава нищо в замяна. „Плевелите“ приемат само благословиите на градината. Те никога не произвеждат нищо подхранващо.

Накрая, докато плевелите и пшеницата растат заедно в тази Градина, ще дойде Денят на събирането на реколтата, когато пшеницата ще върви по един път, а плевелите ще отидат в друг! Така че, не трябва да се изненадвате, когато виждате „плевели“ в Господната църква, в Неговата градина. Първо трябва да погледнете към „плевелите“, растящи във вашето сърце, и да ги промените преди Деня на жътвата чрез покаяние и вярност!

Днес, къде са непродуктивните плевели в сърцето и живота ни? Можете ли да назовете разликата между плевелите и пшеницата – това, което е продуктивно и подхранващо, и което само отнема живота? Като позволите на Господарят на нивата да се придържа към живота си чрез мъдростта на Божието царство, Църквата, ще намерите почвата на вашия живот, произвеждаща плода на вашето концентрирано внимание върху това да бъдете православни с воля!

Автор: свещ. Варнава Поел

За Ангел Карадаков

Виж още

Чествания за годишнина на Неврокопския митрополит Борис

На 8 ноември 2018 г. се навършват 70 години от мъченическата смърт и 130 години ...