Начало / Uncategorized / Да се смирим както светите първовърховни апостоли Петър и Павел

Да се смирим както светите първовърховни апостоли Петър и Павел

Светите апостоли Петър и Павел са наречени първовърховни за това, защото най-много са се потрудили при поставяне основите на светата Църква Христова. Св. апостол Петър заедно с брат си Андрей били първите, които Господ повикал за Свои ученици и последователи. Той се отличавал с чисто сърце и душевна простота. Винаги, когато Спасителят запитвал или изисквал отговор от учениците си, винаги пръв и от името на всички отговарял св. апостол Петър.

Така веднъж, когато Христос попитал учениците си за кого Го мислят човеците, те Му отговорили: едни за Йоан Кръстител, едни за Илия, други за Йеремия или един от пророците. Но, когато попитал: „А вие за кого Ме мислите?“ Св. ап. Петър бързо казал: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“. Тогава Иисус му отговорил: „Блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, (на гръцки камък), и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят“ (Мат. 16:14-18). Тази е основата, това е камъкът, на който Господ основа Своята църква – твърдата вяра и изповядването, че Иисус е Христос, Син на Живия Бог. Оттогава този апостол носи името Симон-Петър.

И по възраст св. ап. Петър е на първо място между апостолите. След възнесението на Спасителя и след слизането на Светия Дух над апостолите той произнася онази пламенна проповед, която завладява събралото се множество, и хиляди се кръщават. Проповядвал по много области и в много градове. Написал две послания. Гонен и преследван, подложен на мъки и страдания, първовърховният апостол не престанал да проповядва евангелието. В 67 година по време на гонението при Нерон починал мъченически. И защото намерил себе си недостоен за същата смърт, с каквато бил пострадал божественият му Учител, той бил разпънат на кръст с главата надолу.

Св. апостол Павел пък, преди да стане Христов последовател и апостол, се наричал Савел. Той бил учен за времето си човек. Но въпреки това бил душевно сляп и непросветен. Бил върл гонител на християните. Дори поискал от властите да му възложат специалната задача да ги изтребва. На път за Дамаск става неговото обръщане. Бог благоволил и в гонителя да се прослави. По чудесен начин Сам Христос му се явява и от най-жесток гонител на християните Савел се превръща в най-пламенния проповедник на евангелието на спасението и любовта. Той обходил много градове и просветил много народи. Подложен бил на преследване и гонения, на вериги и мъчения. Написал много послания, с които вечно ще назидава Църквата. Накрая в същата 67 година при император Нерон и той приел мъченическа смърт. Но поради това, че бил римски гражданин, бил осъден на посичане с меч. Тези са кратките сведения за житията на двамата първовърховни апостоли. Какво можем да извлечем за поука от живота и проповедта им?

Какво обединява тези две поначало противоположни личности? Единият – прост рибар, бърз при говорене и плах при действие; който винаги пръв изповядвал Иисуса Христа като Господ, а после, след Неговото залавяне, се отрекъл три пъти от Учителя си. Другият – учен, но жесток човек. Гонител и убиец на християни. Как тези двама различни човеци стават първовърховните апостоли, просветили толкова народи и наставили ги във вярата и любовта? Благодатта Божия, която винаги допълва липсите и лекува немощите. Тази благодат обединява не само тях двамата, но и всички нас в едната света, вселенска и апостолска Църква. В тази Църква и чрез тази благодат ние се обновяваме и спасяваме. Не поради нашите достойнства или заслуги. Не защото сме извършили нещо достойно, а само и единствено поради Божията благодат. „С благодатта на Бога съм това, което съм“ (1 Кор. 15:10), казва св. апостол Павел.

Нека превъзмогнем гордостта – майката на всички грехове. Защото тя е причината да не отдаваме дължимото на Божията благодат, а да се заблуждаваме, че само със собствените си сили сме това, което сме. Всичко постигаме с Божия помощ. Необходимо е да се смирим и да се надяваме на Божията милост, защото на горделивите Бог се противи, а на смирени дава благодат. Прочее, да заживеем по евангелските закони, предадени ни от светите апостоли, и да се оставим всецяло във властта на Божията благодат и любов, сега и во веки.

Текст: Протоиерей С. Минчев

За Ангел Карадаков

Виж още

Канонизацията на св. Амфилохий (Макрис) ще бъде отбелязана на Патмос

Канонизацията на св. Амфилохий (Макрис), канонизиран от Вселенска патриаршия на 29 август, ще бъде отпразнувана ...