Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Докато говорим с децата за Бог, няма нужда от умност, от сложни фрази. Това само обърква децата. Човек трябва да говори на прост и ясен език по такива теми. От съществено значение е да сме на същото ниво с децата, да ги разбираме. Ако пред мен има бебе, аз няма да мога да обсъждам с него висши въпроси или богословски проблеми. За бебетата не можеш дори да пресечеш тяхното ниво напълно. Не мога да искам нищо от дете по начина, по който мога да искам от възрастен, докато те не усвоят духовната азбука.
Много е важно духовните разговори за Бога да вдъхновяват децата да чувстват любов към Него, освен това обаче да чувстват и лична, персонална любов. И това е, за да могат да усетят Бога, а не само „защото възрастните казаха така“. Разбирате ли това? Не е това, че децата ще започнат да следват някоя от нашите инструкции, да се държат добре един с друг и един ден ще ги гледаме и ще им се възхищаваме, ще бъдем щастливи, като да сме били започнали сложна работа. Наложително е, и много важно, децата да имат собствена, лична и най-вече дълбока връзка с Бога. Думите, които чуват се загнездват в сърцата им, смесват се с кръвта им и стават част от техния живот.
Както една китайска поговорка казва: дай на детето риба и ти ще го нахраниш за ден, научи детето как да лови риба и ти ще го нахраниш за цял живот. По този начин те няма да умрат от глад, когато вие не сте наоколо. Това мисля, че е начинът, по който човек трябва да говори с децата за Бога, за да го обичат, да формират своето собствено мнение за Него. Тогава дори и децата ви да отидат да учат в друг град, друга държава, те сами ще посещават Църква в неделния ден. Родителите няма да имат нужда да им звънят, да ги будят от леглата им, да клатят рамене и да казват: „Ставай, време е да отидеш на църква!“
Само такива разговори с децата за Бог ще донесат плод. В края на краищата ще дойде време, когато децата ще те напуснат, ще ме напуснат, ще напуснат онази атмосфера като от парник, в която са израстнали. Не може да се отглеждат деца в оранжерия, защото рано или късно те ще видят лице в лице реалността и ще се намерят на място, където е студено, трудно и сложно.
Как отглеждате децата си? Вдъхновявате ли ги или просто им казвате какво да вършат? Във втория случай те вероятно ще се държат добре, ще бъдат наистина послушни, благочестиви и любящи докато не станат на петнадесет-седемнадесет години, просто защото вие го изисквате от тях. Въпреки това връзката им с Бога най-вероятно ще бъде официална. Ако децата не видят какво им казват родителите и учителите от неделното училище в живота си, тогава те просто отговарят на изискванията ви, но не вярват в себе си. „Когато порасна, аз ще реша кой да бъда и ще върша това, което искам да върша“. От къде идват такива мисли? Причината е, че родителите и учителите не са им показали Христос, Който децата могат да заобичат – истинският Христос. Те познават само подтискащия, формалния „христос“ – фалшивият и повърхностен, който никога няма да докосне детското сърце.
Децата не виждат Бог, но виждат теб. Това, което ги заобикаля, е от решаващо значение за тях.
Когато отидох в неделното училище като момче, имахме учител, който винаги ни разказваше за доброто и красивото. Един ден, когато влязох в автобуса, който ме водеше до вкъщи, видях него до киното. Той също се прибираше вкъщи, само че пеша. Живеехме близо един до друг. Знаете ли какво сторих? Станах от седалката си и се затичах към задната част на автобуса, за да погледна през задното стъкло, за да видя какво прави учителят ми. Работата е в това, че по онова време с него говорехме много за филмите и той ни обясняваше, че има филми, които хората не бива да гледат. В този момент бях любопитен да видя какво ще направи той. Дали щеше да отиде в киното, за да гледа някакъв неприемлив филм или не? Щеше ли да държи на думите си? Аз даже реших, че ако влезе вътре ще бъда разочарован от него веднъж завинаги. Той просто мина покрай киното, без да забележи който и да било плакат или постер.
Бях много любопитно момче. Разбира се, не трябваше да правя това, което сторих в онази ситуация, но тогава бях дете. Преди всичко дете. Как възрастните се отнасят към всичко, техните действия, а не думите, са важни преди всичко.
Вероучението не бива да се ограничава до някаква времева рамка. Ето защо не е напълно достатъчно да говорим с децата за Бога само веднъж седмично, в неделното училище или по време на някое пътуване до манастир или пък, когато помагаме на някого от време на време, което е рядкост. Основното нещо е какво се случва вътре в семейството, какво детето вижда в дома си. Децата учат вярата от своите родители, защото семейството е малка църква, както ни казва Писанието. Ако детето види, че родителите му се обичат, че те са едно, това ще бъде истинско вероучение и учение за самия Христос.
Защото преди да се срещне с Бога, вашето дете среща вас.
Тези от вас, които имат деца, знаят, че щом жената роди, акушерката веднага поставя бебето върху гърдите ѝ. За какво се прави това? За да може бебето да чуе биенето на сърцето на майка си възможно най-скоро, да усети аромата ѝ и да получи целувка. Децата все още не виждат Бога, но виждат вас. Първият „бог“ за децата сте вие, техните родители, а след това и учители, появяващи се в живота им един по един.
Ако в същото време ние, възрастните, не покажем Бога на нашите деца в собствения ни живот, то колкото и красноречиво да говорим за Него, те няма да ни повярват. Семейството трябва да бъде пример за божественото единство и любов. В противен случай ще бъде трудно да научим децата си на вярата в Бога. В църквата детето чува чудесни думи, но в дома му страстите се издигат високо, има постоянни кавги… Как може човек да схване нещо в подобна ситуация? Как може човек да се научи на вярата в Бога?
Необходимо е да помогнем на децата си да видят Бога, Който ги обича, без особена причина.
Научих повече, от където и да е, от преподаването ми в училище в продължение на двадесет години. Децата ме научиха на много. Те винаги казват каквото мислят, без да се преструват, че са някого. Когато ги слушах, видях, че те търсят Бога, че искат да намерят истината; че те искат да се молят, обичат и искат да бъдат обичани, и очакват същото от родителите си. Те го очакваха, но не го получаваха. Какво трябваше да направя в този случай? Да, разговарях много с тях, харесваха моите уроци, но това бяха просто уроци. Едно дете посещаваше един урок, но не идваше на друг, защото например класът провеждаше екскурзия. Как са нещата вкъщи, в семейството?
Веднъж поканих родителите на учениците си в училище. Исках да им покажа окончателните тестове на децата им, да поговоря с тях искрено. Така че ги помолих да дойдат без децата си. Родителите изглеждаха елегантни, но някой все пак бе взел детето си. Една такава майка, която дойде със сина си, като ме видя, веднага направи малък поклон и поиска благословение. Дори си помислих: „Е, ако тази жена започва с благословение, тогава тя е ревностна мирянка“. След това тази майка започна да ми казва за нещо много благочестиво и най-сетне бях убеден в нейната духовност и се радвах искрено.
През цялото това време синът ѝ тихо седеше в ъгъла и гледаше майка си от там. Внезапно видях как той се обърна към мен и пренебрежително махна към нея. Почувствах се много неудобно стоейки пред жената, смутен от сина ѝ и от себе си. Наистина, тя просто ми казваше много добри неща за много много неща, включително и за това, че съпругът ѝ е ходил до Св. Гора и това, че нейният братовчед живее в манастир… На следващия ден попитах това момче:
– Защо направи това вчера? Постави ме в много неудобно положение.
Той отговори:
– Отче, кога е краят на това? На нас ни омръзна от цялото това лицемерие?
– Какво искаш да кажеш?
– Ами това е държание по един начин в училище, а по друг вкъщи. Виж майка ми: как тя ти се поклони, какви думи ти каза. Въпреки това вкъщи тя и татко постоянно се карат. Той не чува мила дума от нея, нито от това, което ти каза на теб! Нито за Бог, нито за Атон… Няма разговори за такива неща у дома. Само кавги. Родителите ни ни нараняват, мъмрят и унижават.
Човек трябва да живее по определен начин, за да учи децата си на вярата. Подобно на Бога. Той не само проповядваше, но и ядеше, и пиеше със своите ученици, спеше близо до тях. Те постоянно Го виждаха и никога не преставаха да се чудят колко прекрасен всъщност е Той. И Той извърши, това което беше казал, че ще извърши. Всички не виждаха нищо друго, освен добро от Него, през всички тези дни. Той не проявяваше лицемерие, не мамеше, не се преструваше, нито се опитваше да прави добро впечатление. Това вероучение се загнездва в детското сърце.
Трябва да помогнем на децата да видят Бога, Който ги обича, без никакви ограничения и съмнения.
В същото време е от съществено значение за нас да говорим за Бога на малките деца поотделно, а на по-възрастните вече по друг начин, и на учениците от гимназията, пък, по напълно различен начин.
Необходимо е да помагаме на децата да видят Бога, Който ги обича без особена причина: „Ако си добър и ако ходиш на неделно училище, тогава Бог ще те обича“. Ще получим същия резултат, на който станах свидетел веднъж на улицата. Съседка бе научила внучето си да си изяжда всичко: „Яж, тогава татко ще те обича!“ Детето се уморяваше от храненето и веднъж спрях, и казах на бабата: „Не! И Бог, и бащата ще обичат това момче още повече, ако не довърши яденето си“. Не може да се каже на децата нещо, което ще ги обърква постоянно. В никакъв случай!
Автор: Архимандрит Андрей Конанос
Източник: pravmir.ru
* Заглавието и на редакцията.
