Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 19 октомври (1 ноември) 1964 г. Задграничната руска православна църква канонизира великия духовник на Русия. Тогава Русия все още беше под комунистическо иго, и макар вярващите вече да се молеха едному, когото вече знаеха като светец, Патриаршията в Москва все още не го бе канонизирала.
Православните християни в Русия чакаха момента, когато ще могат свободно да почитат прочутия чудотворец от Кронщад. В навечерието на отпразнуването на хилядолетието от покръстването на Русия през 1988 г. започна да се появява все повече печатна информация за него като подготовка за канонизирането му.
След празненствата по случай хилядолетието Църквата дишаше вече малко по-свободно и през 1990 г. Патриаршията в Москва удостои Св. Йоан Кронщадски. Сега той се почита от православните християни по цял свят.
В брой 10, на стр. 45 в списанието на Московската патриаршия от 1988 г. бе поместено кратко житие с надслов „Протойерей Йоан Сергиев“.
Протойерей Йоан Илич Сергиев е роден на 19 октомври 1829 г. в село Сура край Архангелск, където свещеници от фамилията му служели вече три и половина века. Кълновете на благочестието, посадени в семейството и отраснали през дългите години обучение в енорийското училище (1839 – 1845), в Семинарията в Архангелск (1845 – 1851) и в Духовната академия в Петербург (1851 – 1855) донесли обилни плодове при служенето му в родната енория. През 1855 г. Йоан Сергиев се оженил за Елизавета Несвитская, дъщеря на протойерей К. Н. Несвитски, и бил назначен за свещеник в катедралната църква „Св. Андрей Първозвани“ в Кронщад.
Отец Йоан виждал свещеническия си дълг в духовното и морално изцеление на умиращи и в облекчаване участта на бедни, бездомни и сираци. Следвайки Христовите заповеди за любов и благотворителност спрямо ближните, той поддържал и насърчавал благотворителността и станал душата на всевъзможни добри проекти. През 1874 г. основал енорийско Попечителство в помощ на бедните, а през 1882 г. – „Дом на усърдието“ с детска библиотека, безплатно начално училище и работилници.
Въобще Отец Йоан смятал Христовия храм за истинска болница за огорчени души, а Божествената литургия – за най-ефективния инструмент за лечение. Повече от 6000 души се изповядвали при него, като понякога изповедите траели по цели 12 часа, и приемали причастие, което понякога траело 3-4 часа. Служел Божествена литургия – както свидетелстват негови съвременници – „със страст и Божествено вдъхновение“. Всеки път Отец Йоан преживявал срещата с Бога с благоговение и страхопочитание. Праведният му живот и ревностните му богослужения му спечелили Божия дар на чудодейно лечителство. Св. Теофан Отшелник, сам виден аскет на вярата, го споменава с удивление: „Отец Йоан Кронщадски е Божи човек. Молитвите му стигат до Бога поради голямата му вяра. Дано Господ го съхрани в смирение и преданост към Волята Си, и в саможертвеност“. На 9 декември 1908 г. Отец Йоан отслужил последната си литургия, а на 20 декември великият свят човек на руската земя предал душата си на Бога. Бил погребан в ниската църква в манастира „Св.Йоан“, основан от самия него.
Християнските възгледи на Отец Йоан и разбиранията му за духовния живот могат да се проследят до ученията на Светите Отци. Може да бъде наречен „старец“ на немонашеския живот. За разлика от традицията на оптинските старци, той не минал през монашеската школа на духовен труд, но достигнал духовни висини по милостта на Бог и даруван чрез Тайнството на Евхаристията. Мястото на Отец Йоан като проповедник в Руската църква е изключително и определено не само на базата на анализ на неговите богослужения и проповеди. Той е проповядвал и свидетелствал пред Бог със страстното си отслужване на Литургията. Антонитският старец Св. Силуан си спомня: „Още се удивлявам на силата на молитвата му. Минаха почти 40 години, а още не съм виждал някой да служи като него“. За Отец Йоан Литургията била най-ефективният и даруващ милост инструмент за проповядване на Евангелието. Книгата „Животът ми в Христа“ е уникален дневник-сборник от проповеди, съдържащи изключително ясни и прости мисли, в чиито център е литургийното богослужение. Всяка съдържаща се в книгата проповед е в резюме, но е силна в своето духовно назидание.
Отец Йоан вдъхнал свеж живот в духовността на Русия, правейки я предимно евхаристична. Във времена на упадък, тази древна руска форма на религиозна пиета, пророчески завещана от Отец Йоан Кронщадски, определила съществуването на Руската православна църква за години напред.
–
Извадка от „Животът ми в Христа“, духовния дневник на Св. Йоан Кронщадски:
„Как се случва така, че светците ни виждат, виждат нуждите ни и чуват молитвите ни? Нека сравним: представете си, че сте трансплантирани към Слънцето и сте обединени с него. Слънцето огрява цялата Земя с лъчите си, всяка частица от Земята. В тези лъчи виждате и Земята, но сте толкова малки в сравнение със Земята, че бихте формирали – така да се каже – един единствен лъч, а има безкрайно множество такива лъчи. Поради своята идентичност със Слънцето този лъч поема своя неотменима част в огряването на целия свят от слънцето. Така и душата на светеца, бидейки обединена с Бога, като с духовно Слънце, вижда чрез медиума на своето духовно Слънце – огряващо цялата вселена – всички хора и нуждите на тези от тях, които се молят. Научихте ли се да виждате Бога и да си Го представяте като всеприсъстваща Мъдрост, като живо и действено Слово, като оживяващ Свети Дух? Светото Писание е средище на Мъдрост, Слово и Дух, на Бог в Троицата: там Той ясно се манифестира. „Думите, които Ви казвам, са дух, те са живот“, казва Господ. Писанията на светите Отци отново са израз на Мисълта, Словото и Духа на Светата Троица, в които в голяма степен участва духът на духовно извисените сред хората. А писанията на обикновените светски хора са израз на падналия дух на хора с всички техни греховни привързаности, навици и страсти. В Светото Писание ние виждаме Бог лице в лице, а себе си – каквито сме. Хора, познайте себе си чрез Писанието, и вървете винаги като в Божие присъствие“.
Превод: Димитър Банков
Източник: pravoslavie.ru
