Начало / Новини / Отбелязваме паметта на св. Паисий Хилендарски

Отбелязваме паметта на св. Паисий Хилендарски

Днес Българската православна църква отбелязва паметта на св. Паисий Хилендарски. За родно място повечето от неговите биографи сочат Банско. Светското му име вероятно е Пенко или Петър. Роден е в семейството на търговеца Михаил Хадживълчев.

Сам посочва, че няма системно образование. През 1745 г. св. Паисий заминал за Света гора (Атон) и се установил при своя брат Лаврентий в Хилендарския манастир. Тук приел монашество и като таксидиот (монах, който пътува с поръката да събира помощи за манастир или да кани поклонници) обикалял села и градове, за да събира помощи за манастира.

Макар и да нямал високо образование, той отрано проявявал интерес към миналото на своя народ и това го подтикнало към написването на история. Друга съществена причина, за да се залови за тази своя идея, било и крайно тежкото положение на поробеното българско население, а така също и презрителното отношение на гръцкото духовенство в Атон към него и българския му произход. В продължение на две години той упорито издирвал сведения из атонските манастири и из различни краища на българските земи по време на своите обиколки. През 1761 г. бил изпратен по работа на манастира в Сремски Карловци. Тук използвал престоя си, за да се запознае с някои съчинения в руски превод. След завръщането си в Света гора Паисий се преместил в Зографския манастир и макар да бил с разклатено здраве, успял да завърши своя труд „История славяноболгарска за народа и за българските царе и светци и за всички деяния и минало български“ (1762). След това сам тръгнал да я разпространява между по-будните и просветени българи. Последното сигурно известие за него е от 1765 г., когато се срещнал с поп Стойко Владиславов (по-късно: Софроний Врачански).

„История славянобългарска“ няма характер на научно и критическо изследване на миналото на българския народ. Това обаче не намалява ни най-малко нейното огромно значение. В сравнение с другите балкански народи през XVIII век българите като че ли закъсняват в пробуждането си.

Но Паисий интуитивно намира най-силното средство – историята, за да извика за нов живот прекъсналия връзката с миналото български народ и така да отговори на нуждите на новата епоха.

„История славянобългарска“ е първото произведение на новата българска литерарура и историография. Целта на нейния автор е не само да даде знания за родната история, но чрез тях да вдъхне на българите национално самочувствие и да разпали у тях национално самосъзнание. Написана с голям патос, от нея лъха любовта на автора и към род и отечество. С пламенни слова той зове българския народ към национално пробуждане и отправя гневни укори към онези наши сънародници, които са се отрекли от своя род и език. Като разказва за миналото на българския народ, св. Паисий акцентира върху онези моменти от неговата история, в които българската държава е изживявала своята мощ. Това е направено с цел да въодушеви своите читатели и да им подскаже необходимостта от възстановяването ѝ.

Освен това, „История славянобългарска“ представя живота на рода и езика. Род и отечество, чрез Паисиевата история добиват една нова, непозната и неизвестна дотогава нравствена стойност, превръщат се в мит, който става стимул за общи идеали и стремежи. Написана на достъпен и за обикновените орачи и копачи език, неговата история била четена с голям жар и се преписвала по всички кътчета на българските земи.

И така, без да призовава пряко към революционна борба, св. Паисий всъщност повдига въпроса за извоюване на националната независимост на българския народ. Заедно с това той зове и към премахване на всяко чуждо църковно и просветно влияние и по такъв начин се явява и първият радетел за църковна независимост и просветна свобода. 

Обръщайки особено внимание на езика, и стремейки се към неговото опазване и развитие, Паисий може да бъде наречен и родоначалник на съвременния български език. Като цяло, „История славянобългарска“ се смята за начало и програма за Българското възраждане, както и за първа изява на формиращата се модерна българска нация.

Само няколко десетилетия след смъртта на св. Паисий неговото дело дало своите плодове: в българските земи се зародило просветно и църковно движение, а малко по-късно започнала и борбата за извоюване на политическата независимост.

За Ангел Карадаков

Виж още

296464.p

Огън унищожи свещоливница в православен манастир в Ню Йорк, САЩ

Пожар изгори до основи православен параклис към манастира „Ново-Дивеево“, който е към диоцеза на Руската ...