Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Нашият дълбок духовен живот започва, когато душата ни започне да копнее за Бога и утвърдим себе си в собствената ни съвест. Когато това се случи, ще променим начина си на живот. Старецът Емилиан казва, че когато душата е в такова състояние, тя се пита:
„Трябва да живея християнски живот, трябва да заживея различно?“ Когато душата придобие чувството, че е в изгнание; когато осъзнание, че е нещо, което е било отхвърлено и сега съществува извън своето си място, извън Рая, в чужда земя, отвъд границите, в които е било създадено да живее и пребивава.
За да започнем да мислим за промяна на начина ни на живот, трябва да живеем според десетте Божии заповеди, трябва да започнем да придобиваме чувство на отдалеченост от Бога. Това чувство, в което усещаме, че между нас и Бога има някаква невидима бариера. Духовният живот никога не започва от интелектуалния анализ. Напротив, подобни усилия могат да увеличат само размера на бариерата, която ни разделя с Бога. Старецът Емилиан допълва:
Духовният живот, виждате, започва с вид образ, с усещането за изгонване, за изгнание, и това не се постига чрез някакъв интелектуален анализ или оценка. Просто усещаме в себе си наличието на стена, бариера и не знаем какво е отвъд нея.
Това усещане – за неопределимата пречка, която трябва да преодолеем, че има „разделителна стена“ (Еф. 2:14) между нас и Бога – Разбираме колко сме се отдалечили от Бога. Започваме да разбираме, че Той е Дух, но и че ние самите не сме само плът. Разбираме още, че всъщност нямаме общение с Бога, а само говорим за Него, често само по задължение. Тъй като това чувство на разделение, на изгнание се развива, започваме да търсим Бога по-сериозно. Първо трябва да дойде това чувство на отделеност от Бога. Старецът Емилиан и тук допълва:
Но ако душата няма това чувство, тя дори не може да започне да се впуска в духовения живот. Може да живее християнски живот, но само на думи, само на външен вид, само на интелектуално ниво, само в границите на собствените си представи.
Това усещане за отделяне осигурява правилната мотивация за доброволно участие в Божествени служби, самостоятелна молитва и аскетични подвизи без чувство за задължение или „аз трябва“. Душата ще ни придвижи напред възоснова на Божествената далновидност, в което започваме да виждаме падналата си природа и осъзнаваме, че принадлежим на Рая.
Началото на духовния живот не е страх от осъждане на горящия огън в ада, а желание да бъдем обединени с един любящ Бог. Това чувство на отпадналост ни кара да се опитаме да разберем защо сме разделени и да усетим желанието да търсим помощта на Светия Дух да ни обедини с Бога.
Автор: дякон Харалампий Чарлс
Източник: pravmir.com
