Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Някои поменни служби не се извършват за монасите на Св. Гора. Заедно с коливото за светеца се подготвя отделна малка чинийка с коливо за пътуващите. Поменават се игумените на манастира от последните 100 години, както и свещеномонасите и монасите от последните тридесет години.
Коливото се прави всеки път, когато се изнася за поклонение чудотворна икона. Всяка събота обаче винаги има богослужение за отпътуващите с коливо, освен ако не съвпадне с Господски празник. Коливото представлява варено жито, поставено върху табла, над него обикновено е изрисувана икона на светец или на Господ Иисус.
За да се приготви коливо се изискват истински сладкарси умения. Както и по-горе казахме, обикновено има нарусивана икона на храмовия светия, на Майката Божия или на Господ Иисус Христос. Изображенията се правят с цветна захар и са истински произведения на изкуството, които уви, по-късно се разрушават, когато коливото се раздава, за да бъде изядено.
Обикновеното коливо се прави по следния начин: слагат се стафиди, орехи, бадеми, сусам, нар, магданоз, галета, канела. След като се свари житото да се отцеди добре от водата, т.е. да остане на зърна. Житото се оставя в студена вода, за да се подуе. След половин час водата се излива, добавя се нова и така се вари докато се сгъсти. Добавя се малко сол. Течността от варивото се използва за напитка, подсладена със захар и канела. Пшеницата се измива със студена вода, за да падне натрупалото се нишесте. Разстила се върху суха повърхност. Два или три часа преди Св. Литургия монахът, на който му е определено това послушание омесва коливото с галета, за да попие останалата влага, така пшеницата става напълно суха. По-късно сместа се пресява, за да паднат и трохите от хляба. Омесва се със захар на кристали, добавя се оцветена канела и натрошени лешници или орехи.
В по-празничните колива могат да се добавят праскови, карамфил и кимион. В някои манастири вместо лешници слагат орехи и вместо канела карамфил.
Изображенията на светиите са произведени по особено впечатлителен и забележителен начин. С фина четка за боядисване, се определят очертанията на иконата върху свареното жито и поставената отгоре ѝ захар. В някои манастири използват така нарачената „ясличка“, която определя границите на иконата. Система, създадена през пост-византийската епоха от зографите, представлява нещо като матрица. След като се отбележат границите на иконата, се добавят дрехите, лицето и косата, които се оцветяват в различни цветове. Добавят се захаросани бадеми.
Интересното е, че в Руския манастир на Св. Гора вместо пшеница правят коливото с ориз, каквато е традицията в Русия. Не само в манастирът „Св. Пантелеймон“ правят коливото по този начин, но и във всички руски скитове и килии.
