Начало / Uncategorized / Къде трябва да се моля?

Къде трябва да се моля?

„И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:19-20).

„И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве“ (Мат. 6:5-6).

Продължавайки заниманието, учейки се и молейки се, има естествени въпроси за това къде, кога и колко време да се молим, които ще бъдат предмет на следващите три разсъждения.

Отговорът на въпроса къде да се молим е лесен: можем да се молим навсякъде и всякога. Можем да се молим в леглото, в колата, на бюрото в работа, във фитнес залата, под душа и почти навсякъде, където можем да си представим.

Също така трябва да имаме определено място, в което да се молим. Една от хубавите практики в Православния свят е да се направи ъгъл с икона или стена с икони в дома. Това място за Православната църква трябва да бъде извън шума на света – място, където човек може да се почувства отделен от света и да може да е в мир и уединение, заобиколен от иконите на светците, Господа, Св. Богородица и Ангелите. Тази идея за свещеното не бива да се ограничава само до Църквата и само до веднъж седмично, когато обикновено се ходи на църква. Можем да направим един ъгъл в някоя стая или стена с икони, където човек може да се оттегли, за да се моли всеки ден. За православните това се нарича „домашна църква“. Тя не заема мястото на Църковното пространство, в което се покланяме, а го допълва и е лесно достъпно през цялото време.

„Домашната църква“ обаче предоставя и един от капаните в Православието. Някои хора ще кажат, че ако имаш ъгъл с икони вкъщи, ще отричаш нуждата да ходиш на църква или да ходиш често на църква. Най-големият капан, в който можем да изпаднем е да имаме ъгъл с икони, цяла стена или стая, но все пак да не прекарваме време пред тях. Някои може да  почувстват, че е добра „карма“ да има икони в домовете ни. (Православието не вярва в кармата между другото). Можем дори да се чувстваме като че светците и ангелите ни гледат и бдят над нас. Те бдят над нас, независимо дали се молим или не. Целта да си направим „домашна църква“ или ъгъл с икони у дома не е да му се възхищаваме, а да прекарваме време пред нашите икони, да казваме молитви, да четем Библията и да растем във вяра.

Преди няколко години имаше филм, озаглавен „Военна стая“. Във филма главната героиня изхвърля всичко от килера си и го използва като място за молитва „военна стая“, в която да се бори срещу дявола и изкушението. Молитвената ѝ стая не беше изпълнена с икони, тъй като това не беше православен човек, а беше покрита с окуражителни стихове от Библията, мисли, цитати, молби и имена на други, за които да се моли. Тази жена влиза всеки ден във „военната стая“, за да прекарва време с Бога.

Добрият живот в молитвата започва с изграждането на добри навици. Те включват приготвяне на място, в което да се молим. Независимо дали имате стена с икони или военна стая, това не е от значение. Важното е, че всеки от нас има определено място (и утре ще обсъдим конкретното време), в което да се молим, да говорим с Христос, да слушаме гласа Му.

Когато прекарваме времето си на слънце, цветът на кожата ни се променя, хващаме тен и ставаме по-тъмни. Обществото гледа на тена като нещо хубаво, така че прекарването на време на слънце е добро, създава добър вид на кожата ни. Прекарването на време в присъствието на Сина (Божият Син, за разлика от слънцето в небето) променя тонусът на сърцата ни. Седейки с Христос, седнали пред една икона и седнали с Библия, всички тези неща ни служат в присъствието на Сина и ни дават възможност да променим сърцата си и да ги подновяваме.

Много от нас (особено в района на Тампа Бей, където живея) имат любим плаж, където ходим. Семейството ми, както и много други, отива на един и същи плаж всеки път. Има специално пясъчно и слънчево светилище, където отиваме да се подновим. По същия начин трябва да създадем специално място, специално светилище, където да отидем и да прекараме време със Сина, за да можем да се подновяваме непрекъснато. За разлика от плажа, който изисква да опаковаме някои неща и да караме по един час, молитвеният ъгъл трябва да е леснодостъпно място, така че да можем да отидем в него всеки ден и особено във времето, когато имаме нужда от нещо, от безопасност и духовно обновление.

Разбира се, както споменахме от самото начало, човек може да се моли навсякъде, без да се ограничава само до едно конкретно място, където молитвите му да бъдат чути. Обаче, да имаме постоянно място да отидем при Бога в молитва, ни помага да развиваме по-редовен навик, защото „ритуализира“ рутината на молитва, докато планираме ежедневните ни занимания, се оттегляме и седим със Сина всеки ден.

Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене? Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене? Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен; да не каже врагът ми: „надвих му“. Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя. Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни).(Псалм 12)

Източник:https://myocn.net/where-should-i-pray/

За Ангел Карадаков

Виж още

Luka-Naplatanov-fill-500x500

Почина протойерей Лука Наплатанов

На 16 юни 2018 г. почина протойерей Лука (Любомир) Наплатанов. Той е роден на 27 ...