Начало / Uncategorized / 1000 години от учредяването на Българската Охридска архиепископия

1000 години от учредяването на Българската Охридска архиепископия

В неделя, когато ще отбележим празника на всички български светии, в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ ще бъде отсллужена архиерейска св. литургия по повод 1000-годишнината от учредяването на Българската Охридска архиепископия. Начало на Божествената св. литургия е от 9:30 часа. От Св. Синод приканват православните християни да вземат молитвено участие в светата Богослужба по повод бележитата годишнина от историята на Българската православна църква. Богослужението ще бъде излъчено на живо в Официалната страница на Св. Синод във Facebook.

Накратко

Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия. Създадена е веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II и е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.

Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. „до предствителите на българския народ“ в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне „от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България“. През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

Българската църква е правоприемник на Охридската архиепископия

Създаването и организацията на Охридската архиепископия е въпрос, който и до днес продължава да вълнува изследователите и независимо че основните моменти в нейната поява и развитие са изяснени, продължават да съществуват множество спорни въпроси. „Един от най-интересните е дали Охридската архиепископия е наследник и продължител на Юстиниана прима или е отделна архиепископия”, смята богословът д-р Венцислав Каравълчев. Мнозина изследователи заявяват, че император Юстиниан I е бил славянин и неговото име е било Управда.

Неслучайно и в календара на славянските православни Църкви той е вписан като св. Юстиниан – Управда. Църковният хронист Йоан Малала пък казва, че „говорел развален латински, а гръцки език – като варварин“. „Малко трудно е да повярваме, че роденият през 483 г. сл. Хр. близо до Скопие бъдещ византийски император има славянски произход. Най-вероятно той е тракиец. Той е човекът, който изгражда и въздига родното си място в голям административен, църковен и военен център, наречен в негова чест Юстиниана прима – Първа Юстиниана. Впоследствие, след падането на Самуиловата България под ударите на Византия през 1018 г., император Василий II понижава българската Църква от патриаршия в ранг на архиепископия с център Охрид , за което дава три нарочни сигилия или императорски грамоти”, казва още църковният историк.

Според него само една от тези грамоти е датирана точно, в 1020 г., за останалите се предполага, че са издадени съответно година -две по-рано и година по-късно от 1020 г. Официалната титулатура на предстоятеля на Охридската архиепископия е: Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), а от средата на XII век се ползва паралелно и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρώτης ‘Ιουστινιάνης και πάσης Βουλγαρίας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων). „Тази по-късна добавка на Юстиниана прима идва да покаже вероятно опитите на Охридските архиепископи да поставят допълнителен акцент върху своята значимост и авторитет. Това в случая не е от толкова голямо значение”.

Важното за нас като българи и за историята като цяло е, че в тези документи ясно се казва:

„Много и големи са добрините, с които човеколюбивият Бог е дарявал през различни времена на нашето царство и които надминават всякакъв брой; а най-голямата от всички е, че ромейската държава се разшири и че държавата на българите мина под един ярем с нея. Прочее вследствие на това ние утвърдихме преблагочестивия монах Йоан да бъде архиепископ на България и да управлява делата, отнасящи се до архиепископията“ (Първа грамота на Василий II).

„Тъй като след издаването на тоя сигилий за обсега на всяка българска епископия, пресветият архиепископ на България поиска царство ни да издаде и друг сигилий относно останалите негови епископства, неизброени в първия сигилий, и относно другите подвластни нему епископства, защото съседните митрополити ги били заграбили от българската област и си ги били присвоили, и понеже царство ни не благоволява да допусне никого от тия или от техните люде да престъпи и крачка навътре в пределите на българската област, затова постановяваме, щото и сегашният пресвети архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства както и всички други градове, които бяха под властта на цар Петър и Самуил и се държаха и от тогавашните архиепископи “ (Втора грамота на Василий II).

„Настоящият сигилий на царство ми ни се даде на пресветата архиепископия на България, за да обладава тя безпрепятствено следните епископи, именно на Сервия, на Стаг и на Верия, защото те лежат в българските предели. С настоящия наш сигилий ние причислихме и тях към останалите епископства на архиепископията на България и решихме да надарим и тях с клирици и парици“ (Трета грамота на Василий II).

От горепосочените цитати, ясно се вижда, че Охридската архиепископия е архиепископия на България, създадена, за да обгрижва българските земи, които временно са анексирани от Византия.

Диоцезът на Охридската архиепископия включва не само, както някои си мислят, земите на днешната държава Македония, но голяма част от българските земи, започващи от делтата на р. Дунав (част от тези земи влизат в територията на днешна Румъния едва през 20 век, но те никога не са били част от румънската история или етнос, нещо, което румънската историография умишлено премълчава), достигат на север от дн. Белград – столицата на република Сърбия – също стар и изконен български град, известен в древността с името  Алба Булгарика, а на югозапад включва големи части от Северна Гърция, Албания, Черна гора и цяла днешна Македония.

Административният център на Охридската архиепископия  – град Охрид е място с много специален статут в средновековната българска история. Това е сърцето на третия дял на България, място, което се радва на особените грижи на св. цар Борис, на цар Симеон Велики, на св. цар Петър. Неслучайно великият български просветител св. Климент е изпратен от св. цар. Борис и впоследствие от неговия наследник да обгрижва тази област. Неслучайно тук идва и св. Наум, много вероятно и св. Сава, и св. Ангеларий, но историята на последните двама от св. Седмочисленици  засега е изпълнена с много бели петна и тепърва трябва да се работи по нея. Много бели полета има и в общоприетата история за св. Константин – Кирил Философ, като се неглижира, дори вижте, нарича се легенда едно от основните му жития. Става въпрос за т. нар. Солунска легенда, където ясно се казва, че св. Кирил лично проповядва и покръства българите от земите на север от Солун…

Охридската архиепископия е създадена, съществувала е и е била умишлено унищожена през 18 в. само и единствено като архиепископия на България. Нещо повече, България е единствената страна, която има паралелно две православни Църкви  – възстановената при братята Асен и Петър – архиепископия – вече като Търновска архиепископия, която при Иван Асен II е въздигната в патриаршия със съгласието на патриарсите на Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим, и Охридската архиепископия, която е отново неконично закрита през 1767 г. със специално ирадие на султана по настояването на патриарха на Константинопол Самуил Ханджери.

Любопитно

Император Андроник II Палеолог подарява на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa:

„Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“.

Като приемници на Българска патриаршия, която хронологически е шеста по ред в църковната история, Охридските архиепископи като продължители на всепризнатите канонически права продължават да се наричат понякога „патриарх“ и има сведеня, че в 14 век тази титла им е призната от Вселенската патриаршия

По-известни Охридски архиепископи

– Йоан Дебърски (1018-1037) – първият охридски архиепископ.

– Лъв I Охридски (1037-1056) – първият охридски архиепископ-ромей, който изградил катедралния храм „Св. София“ в Охрид и бил активен участник в събитията през 1053-1054 г., довели до Великата схизма между Източните православни църкви и Рим.

– Св. Теофилакт Охридски (ок. 1081/84- ок. 1107/15)

– Димитър Хоматиан (1216-1234) – автор на Краткото житие на св. Климент Охридски, в дарствен надпис на сребърна рамка на икона в църквата „Света Богородица“ се нарича сам „архипастир на българите“.

– Константин Кавасила (ок. 1250)

– Макарий Охридски: Надписът на гръцки в новопостроената църква „Света Богородица Перивлепта“ („Свети Климент“) в Охрид от 1295 г. го споменава накрая: „…При архиерейството на Макария, всетейши архиепископ на Първа Юстиниана и всичка България, в г. 6803-1295, индикт 2-и.“

– Никола Охридски (споменат 1451)

– Прохор Охридски (българин, споменат 1528 или 1540, 1542, 1543, 1547 починал 1550), шири славянската книжнина в Охрид.

– Валаам Охридски (1598 г. обезглавен от турците във Велес).

За Ангел Карадаков

Виж още

Духовниците в Косово заплашени от депортация

На 8 ноември представители на правителството в Косово заплашиха сръбските православни монаси и свещеници, живеещи ...