Начало / Uncategorized / В мир и разбирателство пред делото на светите братя Кирил и Методий

В мир и разбирателство пред делото на светите братя Кирил и Методий

Тази година честванията, посветени на просветителското дело и дипломатическата мисия на светите братя Кирил и Методий бяха отпразнувани традиционно с молебен в базиликата „Сан Клементе“ в Рим и посещение на държавна и църковна делегация във Ватикана.

След миналогодишния прецедент в протокола за участници в делегацията при папата, когато висш духовник от БПЦ-БП, както и представители от другите вероизповедания в България, не бяха допуснати да присъстват, тази година в правителствената делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов, традицията беше възстановена и протоколът беше спазен, както от държавна, така и от църковна страна.

DSC_5406Трябва да припомним, че протоколът за посещение при папата трябва да е съобразен с два основни принципа – посещение при първия епископ на Рим в качеството му на религиозен водач и глава на Римокатолическата църква и посещение при държавен глава на Ватикана като суверен на църковна държава – нещо много специфично и характерно поради функцията, която изпълнява. Посещението на религиозни и държавни представители трябва да е свързано с тези основни характеристики – да има връзка с религиозната и духовно-пастирската дейност и с държавната и културно-обществена дейност. Участниците в делегацията трябва да отговарят на тези принципи. Подготовката се прави от страна  на дипломатическите представители и държавните институции, които изпращат свои участници в делегацията. По време на посещението в Светия Престол се правят дипломатически разговори, които понякога могат да завършат и със спогодби, в съответствие с международните договори в полза и на двете страни. /срв. Дякон Иван Иванов: Недопустимо е да няма висш духовник в делегацията при папата. https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6258368/.

В традиционната аудиенция при главата на Римокатолическата църква по случай 24 май се отбелязва ролята на България за съхраняване на делото на светите братя Константин-Кирил и Методий, обявени от папа Йоан Павел Втори за покровители на Европа. На 31 декември 1980 година с Апостолическо послание (Lettera Apostolica Egregiae virtutis) папа Йоан Павел Втори провъзгласи светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа заедно със св. Бенедикт Нурсийски. „Със сигурно познание и зряло решение, с цялата апостолическа власт и по силата на това писмо, за вечни времена издигам и обявявам за небесни съпокровители на цяла Европа пред Бога светите Кирил и Методий, като им предоставям всички литургични почести и привилегии, които съгласно правото се полагат на главни покровители на определени места“. Посещението на българска делегация в Рим е доказателство за духовната мисия на Светите братя и доказва уникалния принос на славянските първоучители за цяла Европа, което дава възможност представители на българския народ – държавни и църковни лица, да извършат молебен и да отдадат своята почит и преклонение на гроба на св. Константин Кирил – Философ в папската базилика „Сан Клементе“ в Рим.

borisov-zaev-24-may-2-538794-810x0

Тази година, на основание на добрите международни практики и традиции, и на основание на междуцърковния диалог и дипломация, наши висши духовници – Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, а по негова покана и Старозагорски митрополит Киприан, в качеството им на членове на Светия синод на БПЦ, извършиха поклонение и молебен в присъствието на представителите на държавната власт. От страна на католическата общност в България присъства свещеник Петко Вълов. За първи път тази година традиционното поклонение пред гроба на св. Кирил в базиликата „Сан Клементе“ се проведе заедно с делегацията на Република Македония, водена от министър-председателя Зоран Заев и представители на МПЦ – митрополита за Европа Пимен, Кумановски и Осоговски митрополит Йосиф и Тетовски и Гостиварски митрополит Йосиф. Традиционният молебен беше отслужен в 11.00 часа от митрополит Антоний и митрополит Киприан от БПЦ-БП, а след това молебен бе отслужен и от представителите на МПЦ. Двете делегации посетиха и раннохристиянската базилика „Санта Мария Маджоре“, където папа Адриан ІІ благославя новопреведените славянски книги. Видимо развълнуван от това тържествено духовно събитие, г-н Бойко Борисов каза: „Светите братя правят най-великата дипломация. При посещението си при папа Адриан, за да го уверят в силата на тяхната мисия, те се обръщат с думите „Господ толкова ли е слаб, че да може да се слави само на три езици“.991-ratio-bojko-borisov

Различното тази година е съвместното участие на българска и македонска правителствена и църковна делегация, които освен на духовните събития, присъстват и на официалния прием, даден в българското посолство в Италия по случай празника на славянската просвета и култура. „Съвместното честване на исторически събития, значими за двете държави, и почитането на големи исторически личности, е символ на новия етап в отношенията между София и Скопие след подписването на договора за добросъседство на 1 август 2017“, се казва в нота на Пресцентъра на Министерския съвет на Р България.borisov-zaev-24-may-538791-810x0

В тези празнични събития присъстват и представителите на академичната общност и дейци на културата в България: министърът на културата Боил Банов, ректорът на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ Христо Бонджолов, директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров и Теодоси Теодосиев, ръководител на националната школа по приложна математика. В 13.00 часа на 24 май българската делегация поднесе цветя на паметника на Иван Вазов. Превърна се в традиция и отслужването на молебен за здраве и успехи на българския народ от митрополит Антоний в храма „Св. Павел ала Регола“, предоставен от Римския викариат на Българската православна църковна община в Рим.

На 25 май, премиерът Бойко Борисов, съвместно с представителите на държавната и църковната делегация, бе приет на аудиенция при папа Франциск. На срещата с папа Франциск присъстваха Боил Банов – министър на културата, Кирил Топалов – извънреден и пълномощен посланик на България при Светия Престол и Малтийския орден, Румяна Бъчварова – началник на политическия кабинет на министър-председателя, академик Юлиан Ревалски – председател на БАН, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний от БПЦ-БП, ректорите на УНСС проф. Стати Статев и на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ проф. Христо Бонджолов, директорът на Института по исторически изследвания към БАН доц. Даниел Вачков, директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров и ръководителят на националната школа по приложна математика Теодоси Теодосиев. От Пресцентъра на Министерския съвет, по повод участниците в делегацията, съобщават: „Тяхното участие в аудиенцията е признание за постиженията им и е израз на значението, което българското правителство отдава на образованието, науката и културата“.

40bfac217ffb715c479d56f14460b093По време на аудиенцията при папата бяха дадени подаръци – символ на българската духовност и културно-историческо наследство – копие на уникалното Четвероевангелие на цар Иван Александър, картина на художника Павел Митков с образа на св. Йоан Рилски и 33 маслодайни рози от Казанлъшко. Розите ще бъдат насадени до Витошките морени в градините на Ватикана. По повод аудиенцията, дадена от папа Франциск към българската делегация, министър-председателят Борисов заяви: „Аудиенцията във Ватикана е огромен жест на папата към българския народ, към изключителното дело на светите братя Кирил и Методий, към това, че сме дали писменост“. „Нещо безпрецедентно се случи по повод 24 май в Рим“, споделят българските, италианските и македонските медии.

За първи път официални делегации на България и Македония, водени от премиерите на двете страни се поклониха заедно на гроба на свети Кирил-Философ. Това посещение в Рим е пример за единомислие в града на дипломатическата мисия на Светите братя и дава възможност за стабилизирането както на държавните, така и на църковните отношенията. Присъствието на църковни делегации е доказателство за взаимно признаване и уважение между българския и македонския народ, независимо от каноническите особеностите, относно статуса на Македонската православна църква в момента и трудностите за съвместно служение. Присъствието на митрополите от България и Македония е възможност да се преговаря и намери разумен и мъдър път към преодоляване на наложилите се разногласия.

По повод мисията на Светите братя, Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, начело на църковната делегация, каза: „Това е историческо събитие, което преди доста векове назад братята Кирил и Методий извършиха, отивайки, за да бъдат благословени и да получат разрешението от папата, за да можем всички ние в момента, благодарение на тях, да разбираме своята вяра с умовете и със сърцата си“. 6280872-1-630x420

Преди да отпътува за София, министър-председателят Борисов се срещна и с държавния секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин, който бе на официално посещение в България през март 2016 година, когато се срещна и с Негово Светейшество Българския патриарх Неофит /срв. http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=198980/.

По време на аудиенцията си при папа Франциск премиерът Бойко Борисов отново е поканил главата на Католическата църква да посети България. По думите на премиера, папата е обещал, че ще дойде в България, но не е посочил кога ще стане това посещение. Според протокола аудиенцията е продължила по-дълго от планираното. Вероятното посещение на папата трябва да бъде подготвено много добре и да се съчетае с евентуално честване или възпоменаване на събития, свързани с определената нация и държава. Трябва да се припомни, че при посещението на папа Йоан Павел Втори в България (23-26 май 2002 година) бе необходима една дълга подготовка от страна както на държавата, така и на Църквата.

Предвид изискуемите и задължителни покани от страна на домакините, те трябва да се правят или от държавния глава, или от главата на Църквата, като необходимо условие за посещение на папата на територията на друг епископ. При посещението си в България папа Йоан Павел Втори пристигна по покана на Католическата църква и на българската държава, но бе посрещнат и от Негово Светейшество Българския патриарх Максим и Синодалните митрополити в сградата на Светия Синод на БПЦ. Папското посещение бе обявено като апостолско поклонничество, с особено важно значение за България – обявяване на неправомерното въвличане на България в атентата срещу Йоан Павел Втори и поклонение пред делото на светите братя Кирил и Методий, пред олтара на славянските равноапостоли по време на посещението на ПКСХП „Св. Александър Невски“ (24 май 2002 г.), като български равноапостоли и славянски просветители. При срещата си с президента Георги Първанов Папа Йоан Павел Втори уверява, че никога не е вярвал, че България е замесена в атентата, извършен през 1981 г.

Днес при срещата на четири очи Бойко Борисов е призовал папата да се моли за мира на Балканите. Това е втората среща на българския премиер с папа Франциск. Последната визита на премиера във Ватикана се състоя преди три години. Традицията е поставена през 1968 година, когато във Ватикана пристига първата българска държавна делегация, а първият министър-председател, срещнал се лично с папата, е Иван Костов през 1999 година.

Доц. д-р дякон Иван Иванов (Кюмурджийски)

По материали и снимки на БНТ, БНР, Дарикнюз.бг, 24часа.бг, БългарскаПатриаршия.бг, Сител.мк, RadioVaticana.va, AgenziaNova.it.

За Николина Александрова

Виж още

Набожността и добротата

В своята забележителна книга „Мисли“ един от гениалните умове на човечеството и искрено вярващ християнин ...