Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Възнесение Господне, отбелязвано на четиридесетия ден след Пасха е един от най-древните християнски празници, установен в IV век. Светите отци на Църквата – Св Йоан Златоуст и Григорий Нисийски са автори на най-ранните беседи за Възнесение, а св. Августин се отнася до универсалното честване на този ден.
Източникът на иконографията на Възнесение Господне са текстовете на Евангелието и Деянията на Светите апостоли. Най-старите оцелели изображения на Възнесение датират от 5-ти век.
Приблизително от 400-та година датира така нареченият аворий от „Бамберг“, издълбан плака от слонова кост, съхраняван в Мюнхен.
Основната сцена е тази на жените мироносици при Гроба Христов, а в единият ъгъл е представена и сцената на Възнесението. От небесният сегмент може да видим божията десница, която сякаш „приканва“ Спасителят на небето. Движението на Христос е доста експресивно: левият крак е огънат, а десният е далеч назад. Под стъпаловидния хълм, на който Иисус се издига, са изобразени фигурите на двама души, които са паднали. Описаната сцена се интерпретира по различен начин от изследователите. Най-известният учен византист, Н.П. Кондаков вярва, че тя не показва Възнесение, както твърди Н.В. Покровски и самият момент на Възкресението. Фигурите в подножието на планината, които той разбира като образи на двамата римски стражи, а не на учениците, тъй като последните щяха да бъдат дванадесет. Трябва да се отбележи обаче, че в християнското изкуство образът на най-важният моменти в историята – Възкресението – не се представя. На свой ред, Покровски убедително тълкува сцената като един вид буквално илюстриране на текста на Деяния на светите апостоли, “ Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели. И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате. „(Деян. 2: 32-33). В средновековното, в изкуство на западното християнство подобни изображения са доста често срещани.
Друг пример за древената иконография на Възнесение е една от сцените, представени в резбованите дървени врати на базиликата Санта Сабина, Рим (V в). Тя е изпълнена с раннохристиянски символи. Младият Спасител със свитък в лявата ръка е изобразен в кръгъл медальон, сякъш изтъкан от лаврови клонки. От двете му страни са изписани алфа и омега, позовавайки се на текста на Откровението, където Господ казва: “ Аз съм Алфа и Омега, начало и край “ (1: 8.).
Около Христос са представени символите на евангелистите, и по-долу – обляни в светлина двама ученици, които идват при Христос и държат над главите си и над главата на жената между тях кръст в кръг. Изобразяването на Божията майка, сега е в центъра на всички икони за празника като е отбелязано в Евангелието, като доказателство за победата на Христос над плътта. Трябва също така да се отбележи, че сред свидетелите на Възнесението на Господа, заедно с апостол Петър, се представя и апостол Павел. Това несъответствие на историческите факт, не е „трудност“ за зографите, тъй като те създават преди всичко символично изображение на новозаветната Църква, създадена от Спасителя на земята, възложена на апостолите след Възнесението.
Иконографията на Възнесение от сирийското Евангелие Рубела(586г.) вече е силно развита. Тук е подчертано триумфалното естеството на събитието и неговата връзка с Второто пришествие. Божията майка е представена в центъра, от двете й страни са фигурите на два ангела в бели одежди. Ангелът от дясно, който оглавява дясната група апостоли, е показан със жест на словото, докато ангелът изобразен в ляво показва славата на Христос. Това е директна илюстрация на текста на Деяния апостолите: “ И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.“ (Деян. 1: 10-11). Есхатологичният смисъл на композицията е подчертан и от изображението в Славата на Христос – тетраморф с противопожарни колела, описани в текстовете Еез. 1 :4-25 и Откровение 4: 7-8.
В монументалната живопис сцената на Възнесение в ранно християнската епоха се намира в арката на купола. Проф. Айналов вярва, че най-древното изображение на сцената се е намирало в интериора на храма, в купола на ротондата на Божи гроб в Йерусалим. Документираното най-старото изображение на Възнесение е в църквата Св. Апостоли в Константинопол, която е била разрушен през 1469г. От особено значение е съставът на сцената Възнесение в системата в стенописната храмова програма в следиконоборския период. В мозайките и фреските на византийските църкви от IX-XI век Възнесение сцена, заедно с Съшествие на Св. Дух и образа на Христос Пантократор, са широко използвани в иконографията на купола. Той отговаря не само на формалните условия на византийската декорация (горната част на храма – небесена зона), но също така има естествен център – образа на на Господа в медальон, около които, по сравнението на О. Демус, като спици на колело, се завъртат ангелите. Техните сложни пози създават впечатлението за ритмично движение, почти танцуват. Винаги четен брой ангели.
Многобройни образи на Възнесение Христово предават главната радост на празника – Христос, Който вдигна човешката природа от смъртта за вечен живот в небето, където Той седи от дясно на Бог Отец.
По: Светлана Липатова
Автор: Николина Александрова
