Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Здравей, брате, пак съм аз. Знам, че отдавна не съм ти писал и това е не поради нежелание, а поради многобройните дела, с които трябва да се занимавам, и които по една или друга причина отвличат вниманието ми от важните неща. Подобно на Марта от евангелския разказ шетам по дела и се отдалечавам от важните и спасителните неща в живота.
Виждам, че в последното си писмо ти си доста разгневен. Гневиш се на всички и всичко и по този начин отпадаш и изпадаш в така омразно отчаяние, което е не само вредно, но и може да ти напакости по толкова много начини, че да не можеш да се възстановиш след него. Знам, че имаш усещането, че нещата от ден на ден стават все по-зле и нещата от ден на ден се разпадат не само около теб, но и в света. Усещам, че си се разфокусирал от твоята задача и твоето призвание в света. Това, за което сме дошли на земята, а и сме призовани всички – да се спасим.
Призовани сме да последваме във всичките си пътища Христос, нашият Спасител, въпреки всичко. Въпреки хората около нас, с цялата им злоба, гняв и завист. Въпреки събитията, които ни се сипят като градушка от камъни, събития, които създават пречка да бъдем искрени и да бъдем себе си. И най-вече, брате, трябва да бъдем въпреки греха в нас. Да вървим въпреки греховните си дела. В живота си сме призовани не да се отчайваме, а да се поправяме. По малко. Всеки ден. Един от големите наши съвременни светии – св. Силуан казва, че не бива да се отчайваме за спасението си. Да държим ума си в ада и да не се отчайваме. А неговият ученик отеца Софроний Сахаров, пък допълва, че ако се отчаем от греховете си и сме на ръба на бездната, то нека се отдалечим малко и да изпием чаша чай. Чаят помага. Особено ако е споделен с приятел.
Усещам, че си разочарован. Ала не бива. Знаеш ли защо аз не се разочаровам от хората? Защото нищо не очаквам от тях. Само, когато си очаквал нещо, само тогава и можеш да се отчаеш. Това те съветвам и теб. Не очаквай от никого нищо. Не очаквай, че непременно всички са ти приятели, че всички искат доброто за теб и желаят да добруваш. Не. Повечето, та ако не и всички в някаква степен, желаят своето лично облагодетелстване. Желаят своето добруване. Ако е възможно от сега и до века. Това разбира се не е възможно и точно за това не бива и да се отчайваш, защото всичко е толкова временно. По-временно е от развятото от вятъра листо на есенния кестен. По-нетрайно е от скалата и по-непостоянно е от водата, която пробива същата тази скала и от нея прави планини и долини.
А хората? Те никога не са били постоянни. Няма и как да бъдат. За това и ти не им се доверявай прекалено, не разкривай всичко за себе си и не бъди лекомислен. Защото на здравия мъж подобава сериозност. А ти притежаваш качествата да се наречеш някога мъж съвършен. Единственото, което се изисква от теб е да придобиеш постоянство, смирение и най-вече да възпламениш отново вярата си в Христа, Спасителя.
Писмото ти тук няма да цитирам, защото не искам да ти спомням гнева ти, обезверението ти, нещастието ти. Знаеш ли, че християнинът не може да бъде тъжен или нещастен? По природа християните сме „щастливци“. Даже бих ти казал, че е грях да си нещастен. Та Самият Бог слезе от небето, въплъти се и се разпна за всички ни на дървото – Кръста. Проля кръвта си за нас и ни дарува чрез това и спасението на душите ни. От какво можем да се натъжаваме повече? Какво може да ни прави нещастни? И какво още ни отчайва? Та ние придобихме това, което ни е най-необходимо. А останалото? Ще попиташ. Останалото е суета…
Постоянната молита е трудно занимание и е само за онези, които са се отдали изцяло на Христа в живота си. За тази молитва трудно се говори, особено ако не си я придобил, както съм аз. Но мога не от опит да ти говоря, а от това, което светите наши богоносни отци ни учат, че с молитва се побеждава всяко зло. Та и сам Христос казва, че родът ни ще пребъде само с пост и молитва. Ако тези две неща придобием, значи Христа сме придобили. А с Него и спасението на душата си. Независимо колко е трудно, независимо колко е неприятно, трябва да полагаме и да се опитваме да полагаме душата си за другия. Защото в него е Христос.
Има една поговорка, че за да разберем другия човек трябва да повървим един километър с неговите обувки т.е. да се поставим на мястото му. Не да го осъждаме, а да го съжалим и да видим, че той няма нужда от още злоба, а от частица любов. От онази, която променя живота. Знам, че е хубаво да си мислиш, че винаги си прав, че делото ти е правдиво. Знам, че фарисейството е много по-приятно от митарството. Или, ако не по-приятно, то със сигурност по-лесно. Да посочваш и да казваш – аз не съм като този или онзи. И още по-страшно да ги кълнеш и проклинаш. Само, защото мислиш, че са по-зле от теб. Помни, брате, че в любовта е ключът към промяната. А любовта е всичко онова, което прогонва злобата и гнева, отчаянието и нещастието.
Старай се да обикнеш хората. Бъди и искрен с тях. Каквото и колкото да ти струва това. Не задържай, обаче, злоба у себе си към хората. Премахвай злопаметството бързо, като нещо, което може да ти нанесе непоправими вреди. Старай се да пребъдваш в любов и помни, че всички си имаме кусури, всички сме духовно болни, гнили. Някой в едно, друг в друго. От нас зависи какъв отговор ще дадем на Съда Христов. Само за себе си обаче. Пред Бога заставаме ние и делата ни. Никой друг. Нито нашите приятели, нито нашите роднини, нито нашите врагове ще бъдат с нас и вместо нас там. Само ние и Бога. Посмисли, ако в този момент се намираше пред Бога, какво щеше да отговориш. От какво щеше да се срамуваш и от какво да се страхуваш? Щеше ли да си изпълнен с радост или предвкусването на нескончаемите мъки щяха да те прояждат като ръждата, която прояжда желязото?
Оставам те в размисъл. Бъди мъжествен. А, когато се отчаеш, заповядай на чаша чай.
Твоят брат в Христа,
Вестител Черногорски
