Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Неврокопският митрополит Борис, мъченически загинал за вярата от ръката на низвергнат свещеник, е достатъчно известен на българската общественост с делата на ревностен духовник, истински монах, пламенен проповедник и изряден архиерей. Той е един от най-големите врагове на комунистите в Пиринска Македония. Не веднъж по време на проповеди той засяга комунизма, за което е и обявен за враг №1 на БКП.
По долу публикуваме писмо-протест на Неврокопския митрополит Борис срещу безчинствата на комунистическата управа в Неврокопска епархия. След по-малко от два месеца след депозирането на писмото-протест, на 8.XI.1948 г. митрополит Борис е зверски убит в с. Коларово, Петричко.
Дядо Борис алармира в писмото си тогавашния Наместник-председател на Св. Синод за правени опити за домогвания до имоти на епархията, както и за отправяни лични заплахи към него. Митрополит Борис ревностно се е противопоставял и на нарастващия по това време македонизъм в пиринския край. Борбата на митрополита започва веднага щом се правят опити да се вмени на населението в Неврокопска епархия, че то не е българско, а е с македонски произход. Процесът на масовата македонизация на местните славяни основно е следствие от политиката на Коминтерна за създаване на Балканска федерация, подкрепяна активно в СФРЮ, както и от Албанската, Българската и Гръцка комунистическа партии през втората половина на 40-те години на 20-и век. Тази политика е насочена към славянското население на историко-географската област Македония или извън нея и има различен успех в различните части на областта. В България и Гърция процесът спира през 50-те години и няма траен успех.
ПИСМО – ПРОСТЕСТ
срещу безчинствата на комунистическата управа в Неврокопска епархия
До Негово Високопреосвещенство
Наместник-председателя на Св. Синод в ст. София
Вх. N 6286/29.09.1948 г.
Ваше Високопреосвещенство,
При една среща на 4 септември т.г. Директорът на вероизповедната дирекция при Министерството на външните работи, пълномощният министър г-н Димитър Илиев, ни прочете едно клеветническо писмо против нас, изпълнено от край до край с умишлени заблуди и клевети. При прочитането на това писмо, пропускаше собствените имена и казваше кои думи са били поставени в кавички като думи, които се приписват на нас. Писмото е било изпратено още през м. юни на г-н Министър-Председателя и произхождало от много важно място.
Понеже тогава неочаквано възникнаха големи продължителни грижи във Върховното управление на Църквата ни, които погълнаха почти изцяло почти всичкото време на синодалните архиереи и за това ние нямахме възможност и спокойствие да изясним и отбием устно клеветите в поменатото писмо против нас, и понеже тези клевети са дадени писмено, налагани се и ние писмено да дадем необходимите осветления за установяване на истината. Понеже нямаме нито самото клеветническо писмо, нито препис от него, ще се потрудим да отговорим само на ония клевети, които си спомняме и каквито си ги спомняме.
На 24 май т.г. в Неврокоп имаше околийско свещеническо събрание, на което по необходимост трябваше да бъдат прочетени и изяснени някои синодални окръжни разпоредби досежно участието на свещениците в строителните бригади като обикновени бригадири. Опитахме се да изразим становището на Св. Синод по този въпрос. Св. Синод нареждаше в поменатото първо окръжно, свещениците да пропагандират идеята за бригадирското движение, да насърчават младежта да участва в него, да съдействат за набиране на бригадири, да им оказват нужното внимание и подкрепа и пр., но сами лично да се въздържат от участие в работните бригади като обикновени бригадири-работници, за да не се засегне някак духовното звание и да не се напакости, може би и на самото бригадирско движение. Има положителни сведения, че участието на свещеници в строителните бригади през м.г. е имало недобри отражения в душите на християните. Когато преди време в-к „Отечествен фронт“ помести една снимка на свещеници бригадири с побелели коси и бради, полуголи с гащета, пред които стоеше и председателят на свещеническия съюз (не като бригадир), възникнаха в душите на християните смут и ропот.
Понеже горните важни и основателни съображения на Св. Синод не бидоха разбрани дори и от някои овластени свещеници, които безогледно искат свещениците да отиват като обикновени бригадири-работници, наложи се Св. Синод да издаде второто окръжно, с което той предостави на желаещите млади и здрави свещеници да отиват доброволно бригадири, като предварително са осигурили техните енории от други близкосъседни свещеници.
От горните ясни съображения, които са съображения и на Върховната църковна управа у нас, направено е било клеветническо заключение, че ние сме били против бригадирското движение въобще.
При разискванията на това свещеническо събрание стана дума за смътното желание на някои за „демократизиране“ на Българската православна църква. Ние изяснихме, че няма по-демократичен институт от нашата Църква и пожелахме такава демократичност да съществува навсякъде.
Най-важният въпрос, който интересуваше и вълнуваше много енорийските свещеници, беше въпросът за тяхната издръжка, за осигуряването на техните заплати. Още щом се прокара в новата Конституция отделянето на Църквата от държавата, тоя въпрос възникна изведнъж остро и смущаваше много енорийски свещеници. И по-рано при различни случаи ние успокоявахме свещениците и ги уверявахме, че и след като престане държавната помощ за издръжка на Църквата, ще се намери начин да се осигури тая издръжка. На това свещеническо събрание се потрудихме да успокоим свещениците, като ги уверихме, че правителството е обещало пълно съдействие на Църквата в нейните усилия тя сама да реши своята издръжка. Тогава още нямаше решение на почитаемото Правителство да продължи да дава субсидия за издръжка на Църквата.
Всички тия наши загрижени успокоителни уверения клеветниците са използвали, за да изковат най-злонамерената клевета, като внушават, че е засегната личността на най-важното лице на Народна Република България…
В това клеветническо писмо се говори още, че в Митрополията била намерена книгата „Моята борба“ и др. книги. Наистина, един ден през м. декември м.г. наложена е била блокада и са били направени претърсвания из града по повод на някои избухнали мини по пътищата по посока на границата. Направен е бил обиск в Митрополията от 5-6 души, начело с прокурора на Областния съд в Неврокоп. Претърсено и обърнато било всичко наоколо. Претърсени са били дори и църквите в града. Претърсвачите са влезли дори в св. олтари, дето е станало нужда да се вдигат и обръщат дори покривките на св. Престол, макар че никъде нищо не е било намерено, защото никъде нищо не е имало. Намерена е била някъде оставена в Митрополията само помената книга и други книги. Ние никъде нито сме имали, нито сме знаели, че някой от служебните лица там ги има. Когато през м. декември м.г. е било правено това претърсване, ние бяхме в София за сесията на Св. Синод и нямахме възможност да знаем къде и как са били намерени тия книги в Митрополията. И досега там не е направен никакъв протокол за намиране на тези книги.
Както е известно, голямо недоумение и смущение възникнаха у нас, у всички трезви люде със славянобългарско съзнание, когато през юни 1941 г. самопровъзгласилият се злополучен германски водач нахлу в Съветска Русия, с която той дотогава имаше договорни споразумения и отношения. Загрижените и смутените искаха да разберат как е възможно да се извърши такова вероломство. А това не бе леко тогава. Ние успяхме да набавим по странични пътища и да прочетем (на френски) книгата на Херман Раушнинг „Хитлер ми каза“ и разбрахме какъв побъркан и невменяем човек е бил тоя психопат, който стана причина за неизмерими страдания на човечеството, и какви пъклени намерения е имал той против славянските народи изобщо, особено против Съветска Русия. За нас не представляваше абсолютно никакъв интерес неговата противна книга „Моята борба“. Освен това ние въобще не се занимаваме с подобен род литература.
На това свещеническо събрание в гр. Неврокоп присъстваха и ония неколцина свещеници, които изпълняват волно или неволно печалната роля на съгледвачи, подслушвачи и доносници.
Ние знаехме, че те ще донесат какво се е говорело и вършело на това събрание, но никога дотогаз не допускахме, че те ще донесат такива злоумишлени лъжи и клевети. Не само на нас е известно кои свещеници вършат това и се ползват с особено внимание и доверие на отговорните фактори в Неврокоп като „прогресивни“ свещеници. Не е изключено да са поискани и получени подобни клеветнически сведения дори от някои свещеници, които не са нарочни доносчици. Доста е да се има предвид поне това съображение, за да се разбере, че ние не бихме си позволили да говорим на събранието това, което злоумишлено ни се приписва.
Ние положихме големи усилия и от Неврокопската епархия, въпреки крайно трудните условия в нея, да отидат колкото е възможно повече свещеници бригадири. Очаквахме, че на отправената покана непременно ще се отзоват поне така наречените прогресивни свещеници, които клеветят своя духовен баща – митрополита, своя събрат – протосингела и своите събратя – добросъвестни свещеници. Обаче нито един от тия „прогресивни“ свещеници не отиде, а отидоха ония свещеници, които те клеветят.
Клеветническите доноси от това свещеническо събрание са били използвани не само, за да се напише поменатото клеветническо писмо, но и да бъдем ние престъпно оклеветени публично в пресата. В бр. 48 от 12 юни т.г. на в-к „Народна младеж“, бе поместена под надслов „Младежки пост“ клеветническа бележка против нас, в която клеветите от поменатото клеветническо писмо са злонамерено засилени до последния предел, ето как например:
- „Но на горепоменатата конференция пролича неговата открита враждебност към така важното за изграждането на нашата република бригадирско движение“.
- „… каза на конференцията г-н Борис… никаква подкрепа на бригадирското движение и на други каквито и да било акции“.
- „Не малко нелепости са се изказали на конференцията по отношение на нашата Народна република и видни отечественофронтовски деятели“.
Със служебно писмо №1023 от 30 юни т.г. уведомихме редакцията на в-к „Народна младеж“, че писаното в поменатия брой против нас е заблуда и клевета, и помолихме в името на истината и честта на вестника да се разсее тая заблуда. Но почитаемата редакция на в-к „Народна младеж“ не направи нищо в тоя случай за изясняването на истината.
Понеже в тези наши осветления се наложи да говорим и за публични клевети против нас в пресата, ще споменем още една-две клевети и заблуди. В бр. 345 на в-к „Народен спорт“ от 24 май т.е. за епархийския църковен дом в гр. Горна Джумая, който служи за канцелария и складови помещения на Архиерейското наместничество и на епархийската свещоливница, умишлено и с определена цел се казва: „Това е една от вилите на Неврокопския дядо Владика… какъв хубав дом на физкултурата става от тази вила. Още повече, че дядо Владика има и други вили… Ще бъдем радостни, ако при следващото ни посещение хубавата вила е станала вече дом на физкултурниците“.
Със служебно писмо №1024 от 30 юни т.г. обяснихме на редакцията на в-к „Народен спорт“, че споменатата сграда не е никаква вила на Неврокопския митрополит, че той няма никакви вили и че тая сграда е създадена от Митрополията изключително със свои средства за многобройни и неотменими църковно-епархийски нужди и помолихме да се разсее тази заблуда. Но и тази редакция не направи нищо, за да се знае истината.
Още по-несдържана и недостойна е клеветата, която извърши против нас по-рано първият меродавен вестник у нас „Работническо дело“. В осмия си бр. от 12.1.1947 г. тоя вестник помести – под унищожителното заглавие „Един недостоен служител на Българската православна църква“ – една свръхклеветническа бележка против нас, в която се заключава, че ние с делата си сме петнили името на народната Църква и сме се стремили да я отклоним от верния път, по който тя трябва да върви в служба на народа и Народната Република. Кои са тия страшни дела, с които ние сме петнили името на народната ни Църква? На богослужението в с. Крупник на 8.XII.1946 г. сме споменавали цар Борис и царица Йоана, сме величаели кървавата и омразна монархия, сме наричали черното фашистко минало „славното“ и „светло“ и др.
И най-несъобразителният човек, ако е искрен и добросъвестен, ще разбере, че нито ние, нито никой друг свещенослужител на Българската православна църква не би могъл да извърши подобно безразсъдство, което се доближава почти до безумие. И ние, и всички наши архиереи и свещеници споменаваме през този ден и всякога споменаваме на отпуста на Божествената Литургия според установения у нас богослужебен ред първите и най-велики светии на православния, християнски български народ, а именно: св. равноапостолни славянобългарски просветители Методий и Кирил, св. равноапостолни цар Борис, покръстителя на българския народ, св. Климент Охридски чудотворец и св. Йоан Рилски чудотворец. Невежественият клеветник помислил е, че поменаваме цар Борис III. А като е чул, че споменаваме „Преподобнаго и Богоноснаго Отца нашего Иоанна Рилскаго чудотворца“, заключил е самодоволно, че поменаваме царица Йоана.
На 8.XII.1946 г., когато служихме в с. Крупник, беше празникът на св. Климент Охридски чудотворец. Редно беше да кажем и казахме поучително слово на християните за живота и делото на св. Кирила и Методия, св. равноапостолния цар Бориса и на св. Иоанна Рилски чудотворец. Опитахме се да обрисуваме времето на тези четирима най-велики наши светии и просветители, като „славно“ и „светло“, каквото е то в действителност. А заблуденият и злонамерен клеветник бърза да направи клеветническо заключение, че ние наричаме славно и светло „позорното“ и „черно“ фашистко минало.
Ние допускаме, че доносникът Георги Андонов, член на РП (к) в с. Крупник, е непросветен човек и не е запомнил и разбрал това, което казахме на споменатата църковна служба, обаче неговото донесение от 9.XII.1946 г. е минало през многобройни по-горни инстанции, отишло е в Министерството на вътрешните работи, стигнало е най-подир в редакцията на в-к „Работническо дело“. Нима в редакцията на тоя пръв меродавен български вестник не е имало никой, който малко да помисли и съобрази, че това, което се приписва в този случай на Неврокопския митрополит, е невероятно и невъзможно и да се опита да направи една малка проверка, за да се увери сам в истината. Но не само, че в поменатата редакция не е било направено от никого нищо подобно, а напротив: клеветническото донесение е било умишлено засилено, заострено до последния предел и превърнато в най-злокачествена клевета. В името на истината ние пратихме осветление в редакцията на в-к „Работническо дело“ и помолихме за честта на вестника да се помести това наше осветление или поне с няколко думи да се опровергае заблудата и клеветата. Обаче редакцията не промълви и не написа нито една дума.
Така че редакциите на вестниците: „Работническо дело“, „Народна младеж“ и „Народен спорт“ побързаха да поместят заблуди и клевети против нас, които са ги чели стотици хиляди четци и не пожелаха да ги разсеят поне с няколко думи, когато им беше изяснена явната и неоспорима истина. Нима ще трябва да се направи тъжното заключение, че за тях по-важна е била заблудата от истината, клеветата от честта? Ние, за тяхна чест, не искаме да правим такова заключение.
Не можем да не споменем няколко думи и за непрестанните клевети, които злоумишлено се разнасят и против св. Неврокопска митрополия като църковно-народно учреждение. В това отношение след 9.IX.1944 г. започна в Неврокоп едно истинско надпреварване от някои безразсъдни и злонамерени люде. Какво ли не говореха, а и още говорят тези клеветници, които шумно и фанатично разнасяха, че в св. Неврокопска митрополия се ширият големи престъпници, търсени от властта, че в нея са изпокрити и складирани какви ли не оръжия и пр. Направени бяха в Митрополията многобройни обиски и като не се намери нищо никъде, изпокъртени бидоха дъски по тавани и подове, за да не би там да се крият търсените люде. И понеже и тогава пак нищо не се намери, започнаха се някои самозабравили се ясновидци от Неврокоп да разнасят смешни мълви, че си спомняли как някога, когато е била строена Митрополията, са били правени скривалища в нейните стени, които сега трябвало да бъдат разбити, защото е било възможно в тях да се крият и заловят търсените човеци! Няма да споменаваме нищо за непоносимите издевателства, които извършиха над светата Неврокопска митрополия самозабравили се люде и които изложиха тежко новата власт.
Обаче не можем да не споменем и за едно друго недопустимо и тъжно явление в Неврокоп и Неврокопска епархия, което също излага властта на Народната република България и уязвява честта на целия български народ.
Против Неврокопския митрополит се отправят от отговорни фактори не само клевети, но и заплахи.
Не само абсолютно без никакво основание, както за неща, които излагат най-много заплашвачите. В църковните проповеди в храма понякога след обръщението „християни и християнки“ и потребяваме и обръщението „българи и българки“, когато биват засегнати от църковно гледище въпроси на народа и родината. Това се е сметнало от някои фактори в Неврокоп за страшно престъпление и те са отправяли озлобени заплахи, че щели да ни дадат да разберем как така сме могли да говорим в Неврокоп за българи, когато там и в целия Пирински край нямало никакви българи!?
Никога, никъде другаде в живота на никой друг народ не се е случвало един скромен дългогодишен служител на народа да бъде заплашван в собствената му държава от представители на държавната власт затуй, че има славянобългарско съзнание,
каквото са имали всички наши бащи, деди и прадеди през повече от 1000 години от времето на св. Кирила и Методия и св. Климента Охридски и до днес, затуй че той служи честно на своята православна християнска Църква и на своя православно-християнски славянобългарски народ!
Миналата година се помина председателят на един околийски комитет на Отечествения фронт. Никой нито от близките му, нито от ръководните лица не пожела да се извърши опело. Вдигнаха мъртвеца от дома му, разнесоха го из улиците и накрай го сложиха на площада, като около него биде устроен митинг. Отправени бидоха от отговорни фактори закани, че нямало да простят на владиката и на свещениците затуй, че и те не са отишли да вървят подир мъртвеца, без да извършват опело, защото те били длъжни по тоя начин като другите да му отдадат чест!?
Ние не желаем да подлагаме на преценка тези единствени прояви в нашата страна, които надали са се случвали някъде другаде по света.
Няма да споменем също нищо и за личните обиди и оскърбления, които са ни били нанасяни.
Няма съмнение, че клеветите, заплахите и оскърбленията, които се разнасят преднамерено против нас, имат тъмен произход и се създават от непрояснени люде. Освен това проличава съвсем ясно, че тези клевети и заплахи се създават и разнасят преднамерено по определен план за постигане на определена цел. Явни са домогванията на някои люде не само да уязвят Църквата, църковните учреждения и духовното звание, но и да обсебят по какъвто и да е начин някои църковни сгради. Те смятат, че ако бъде някак злепоставен и направен невъзможен сегашният Неврокопски митрополит, няма да има вече в град Неврокоп нито митрополит, нито Митрополия и че тогава ще бъде съвсем леко да се заграби сградата на Митрополията, а тъй също и двете сгради (епархийски домове) на архиерейските наместничества и други църковно-епархийски служби в Горна Джумая и Свети Врач. За това в тези три града кипят най-много злоумишлените клевети против Неврокопския митрополит. В град Разлог и Петрич те почти не съществуват.
Ние понасяхме и понасяме търпеливо и мълчаливо нескончаемите заблуди и клевети, които злонамерено се създават против нас от сегашните ръководни фактори в Неврокопска епархия. Щяхме да търпим и мълчим и занапред, ако не бяхме предизвикани и принудени да дадем някои осветления в името на истината и правдата. Даваме тези осветления още и затова, защото сме убедени, че висшите ръководни фактори, които създадоха и строят нашата скъпа Народна Република България, ще намерят начин да турят край на безразсъдствата и произволите и самочинни по-долни фактори, които не могат да разберат далновидната политика на висшето държавно ръководство и вместо да ѝ сътрудничат, фактически ѝ пречат. А всички трябва да полагаме мъдри и правилни усилия за окончателното закрепване и пълен разцвет на нашата млада и скъпа Народна Република България и за благоденствието на нашия добър и трудолюбив народ.
Като молим Св. Синод да направи тези наши осветления достояние на съответното държавно място, препоръчваме се на св. Ви молитви и оставаме на Ваше Високопреосвещенство во Христа брат.
Текстът е поместен и в списание „Македония“, 2000 г. със същото заглавие.
