Начало / Uncategorized / Любимият грях на дявола

Любимият грях на дявола

Сатаната изкушава човека още от изгонването му от рая и всячески продължава да му пречи през цялото земно странстване до последен дъх. По всевъзможен начин се старае да го заблуди, отклони или сплаши в желанието му отново да заслужи  Царството Божие със своите опити за чист, праведен и богоугоден живот.

Неговите слуги и подчинени –падналите ангели се опитват чрез внушенията си да отклонят мислите и цялото му поведение от тази свята задача-вечен живот в Царството Божие и неописуемо блаженство в селенията на праведните. Той върши това от „создание мира”, като в изпълнение на пъкления си план не спира пред нищо, за да заблуди подвизаващите и намали броя на спасените. Опитва се да ги зарази с множество вируси  на грехове и да ги превърне в свои слепи подчинени.     

Едно от най-мощните, но и изпитани оръжия е клеветата. С него връхлита върху най-чистите, праведни и пламени изповедници на вярата, като всячески се опитва да омаловажи всичките им трудове и ги дискредитира пред другите хора. Няма грях, който така изцяло да му е присъщ и любим както този. В буквален смисъл „диаволос” /гръцки/ означава „клеветник„ и затова точно в това отстпъление носи своето особено силно поразяващо въздействие. Да клеветиш на всеки език означава да говориш лъжи, да изопачаваш истината,  да подменяш правдата, да разпространяваш неверни неща,  да злословиш и хулиш другия. Без значение е дали го правиш лице в лице, или по-често зад гърба му, без той да разбере откъде идва злонамерената атака. На принципа най-добрата лъжа е изопачената истина, лукавият изпраща  отровните си стрели,  за да порази, онези, които се опитват да водят благочестив начин на живот. Многократно повтаря изопачанията си за да втълпи, че са единствената, съкровената истина! Опитен манипулатор, изкусен лъжец и виртуоз на измамата, Той не спира пред нищо за да изпълни на практика идеите си. Той „танцува” върху чувствата и сетивата на хората, като се движи в сектора на сенките и полусенките и избягва да излезе на светло. Неговите верни слуги – демоните и лошите хора минимализират доброто, а изтъкват злото  на атакувания като го злепоставят по – най неприятен начин пред когото е възможно. Това той върши като сее съмнения, вдъхва подозрения  и предизвиква присмех в околните,  за да ги настрои против праведника. Горко, на онзи който се е превърнал в мишена на отровните му стрели! Тежко на обстрелвания, защото той даже може да не знае откъде идва атаката срещу него! Много често, той даже не е в състояние да обясни, че това не е верно, че нещата са изопачени и изкривени от тяхното реално русло или е вложен някакъв друг смисъл. Нападнатият е лишен от правото си на глас, от пълноценно право на защита, без той да заслужава това. Чувства се унижен и дълбоко засегнат. За него остава горчивата чаша на страдание, което е понесъл несправедливо.    

Както баща на клеветата е дяволът, така майката е гордостта. Онази първопричина, фундаментален грях, заради който Адам е бил прогонен от Едем. Завистта, невъзможността да понесеш успехите на другия са движищите сили за яростните атаки към искрено върващия.     

По време на цялата си историческа и духовна мисия сред хората Иисус от Назарет е бил преследван от завистници и клеветници, които са имали за цел да дискредитират Него и Спасителното му дело. Навсякъде и бил преследван и следен със злорадство и желание да бъде злепоставен. След Разпятието и дори след Възкресението е бил подложен на неспирните им негативни въздействия и по всякакъв начин и пред всички. Целта е проста – да се омаловажи и омаловажи делото му и цялото му учение.                       

Прекият продължител на делото на Христос в плът, св. апостол Павел в посланията си многократно сочи факти за това, колко пъти е бил атакуван от клеветници, завистливци и откровенни злосторници. По покъртителен начин рисува картини за различните ситуациии в които е изпаднал и това, че единствено Божията милост го е спасявала от техните кроежи. В пълна степен това се отнася и за другите богувдъхновени апостоли. Пълни с горчевина и болка са думите му:

”Злословени- благославяме, гонени –търпим , хулени –молим се !”/ 1 Кор. 4 12:13 /. 

Те разкриват цялата драма на борбата на ранната църква с всичките й врагове и неизброими козни на лукавия. Хилядите предизвикателства пред които е била подложена в своята свята и неравна борба. Всички тях ги е посрещала със своето учение, вдъхновено от любовта и търпението към недостатъците на другия.                            

Светите отци отделят особено внимание на клеветата и поразяващото й въздействие. Те наставляват как да се пазим от него, увещават нападнатия и предупреждават всички за завистта на демоните,  тези неизтощими носители на злото в света. Всички постигнали святост мъже са понасяли техните ужасни поражения, лекували са нанесените от тях жестоки рани и поради това с особено внимание и вещина се отнасят към този болезнен проблем. Всички те са били наранени и наранявани, огорчени и хиляди пъти огорчавани  от неизбежните им преки и косвени въздействия. За това до болка и в болката си са давали своите спасителни рецепти.              

През 4 век, св.Йоан Златоуст  недвусмислено заявява:

”Няма начин, няма наистина никакъв начин един достоен човек да не бъде клеветен!” 

Неговото житие е прекрасен пример за това. То е изпълнено с истински трагизъм от многократните клеветнически атаки на видими и невидими врагове. Всичките гонения срещу него, ужасните проблеми по пътя на неговата реализация са вдъхновени от духовете на завистта и клеветата, както от страна на императрицата и нейната свита,  така и от преки и директни нападения на бесовете. Неговият великомъченически подвиг е положен именно в стихията на една велика духовна битка с демоните и техните слуги.      

Един от големите боговидци на 19 в. и велик руски светец св. Йоан Кранщадски многократно е страдал от прояви на най-долнопробни клевети по свой адред, отправени от духовници и миряни, висшестоящи и обикновенни хора. Из цяла Русия са се разпространявали какви ли не небивалици за личния му живот и особено за пастирското му служение. Дори св. Теофан Затворник /негов съвременик/ е бил заразен сериозно от тях и няколко пъти писмено е увещавал св. Йоан да прегледа внимателно и преосмисли „неговите практики”, за да не заблуждава хората и да не погуби душата си. Стига се до там че, Светият синод на Руската църква изпраща комисия на място в град Кронщад,  за да се увери в правилността на делото на младия духовник. И едва след заклинателни молитви и лични разговори става ясно,  че всички критики са плод на гнусни клевети. Недвусмислено е изяснено, че св. Йоан е стъпил здраво в чистата мистика и неговото дело не противоречи по никакъв начин на правилата на Светата Православна църква.        

Един от най-забележителни светци на Гърция, св. Нектарий Егински е красноречив пример за клеветен духовник. Още от началото на своя пастирски път сред многобройната гръцка колония в град Александрия/Северна Африка/до последното си издихание на остров Егина е бил преследван от най-долни клевети. За него са разпространявали ужасни неща както духовници-лъжебратя, така и силните на деня светски люде, които са участвали в духовния живот. Целото му житие е било истинско гонение срещу него от завистливци и преди всички клеветници, които са създавали неприятна репутация навсякъде където той е живял и служил. Едва след като представя в Господа се разкрива истината за неговия добродотелен и праведен живот, истински пример за  лично благочестие и стремеж към святост.     

Но какво да се стори против ония, които ни клеветят? Как да се защитим от техните вредоносни атаки?         

Светото писание и Светото предание препоръчват преди всичко молитва ,искрена и гореща за тези вредоносни носители, както и прояви на искрена милостиня за смегчаване  на състоянието на пострадалия. Ясно потвържадане на факта на истината без натякване и повтаряне, като просто свидетелство, но всичко потопено в условията на търпение и задължително незлобие, с ясното съзнание, че клеветниците самите те са под въздействие на дявола и действат под внушения на демоните. Те са слаби и изпълнителни техни слуги, а не истинсиките врагове на подвизаващите се. Тези, които са нападнати е добре да се изповядат пред духовник, искрено и чистосърдечно, за да се примирят с Бога и така да заслужат Неговата милост и невидима намеса.  

Светата църква препоръчва в своята доктрина колкото се може повече прояви на реално смирение, като ефективна защита и по никакъв начин предприемане на атаки и контраатаки към злосторниците.  

Знаменателните думи на св. ап. Павел в първото послание към коринтияните са истинско мото за всички християни и всяко време. Те са изпитаната рецепта за справяне с този коварен вирус заразил душите на нападащите. Отговор по християнски-изпълнен с любов и грижа, а не на принципа „око за око, зъб за зъб”, който може само да увеличи злото в света и да налее допълнително масло в огъня на конфликта.

Не само духът на християнството,  но и практиката на живота  са ясно доказателство, че човек сам не може да се противопостави на силата на лукавия. Неговите внушения са толкова мощни, изобретателни и гъвкави, че е невъзможно без призоваване на небесна защита да се отблъснат нападенията, които връхлитат от всички възможни посоки. Врагът е настъпателен, хитър  и има огромен опит. Затова е нужно повече от всичко вярващият да стои здраво стъпил в светлината на вярата и чистата мистика на Светото Православие и така да се обкръжи отвсякъде с всички методи на защита от двехилядогодишния опит на светата Църква и така да отвърли набезите на поднебесните духове на злобата. Над всичко де се въоръжи като истински воин Христов с търпение и надежда в добрия изход на всичко, като помни, че последната дума имат не демоните, а ангелите, не сатаната,  а Христос! 

Автор: свещеник Ясен Шинев

Преди публикуването си тук, текстът е бил публикуван и в  сайта на храм „Свети цар Борис“, гр. Варна  от октомври 2017 г. Предоставен е за публикуване в „Добротолюбие“ от автора му. 

За Ангел Карадаков

Виж още

88a260c4-42fe-77bd-d945-74391cac8de0.

Църква на Московската патриаршия в Украйна изгоря

В село Годиха, район Романовски, църква на Московската патриаршия е изгоряла през нощта на 20-ти, ...