Начало / Uncategorized / Тайният зов на Св. Гора – митрополит Йеротей Влахос (Видео)

Тайният зов на Св. Гора – митрополит Йеротей Влахос (Видео)

Смятам за голямо Божие благословение това, че можах да опозная Св. Гора още като студент. Следвах в Богословския факултет на Солунския университет. По това време нашият преподавател Панайотис Христу публикува творенията на св. Григорий Палама.

Той събра една-две групи студенти, заедно с г-н Георгиос Мандзаридис, който по това време беше асистент и дойдохме тук, на Света Гора. Едната група отиде в манастирите, разположени в южната част на Св. Гора, а другата отиде от северната страна на Атон. Работехме в манастирските библиотеки и преписвахме ръкописите. Професор Христоу ми възложи наблюдението и участието в критичното издание на творенията на св. Григорий Палама. В какъв смисъл? Аз тогава бях втора-трета година студент. Подготвих критичното издание на втория том от творенията на св. Григорий Палама.

Тъй като св. Григорий Палама използва думи на св. Григорий Богослов, например: „Както св. Григорий Богослов казва…”, но без да посочва точно къде го казва, проф. Христу ми даде всички тези места от неговите творения. Научих наизуст всички тези цитати, изчетох всичко от св. Григорий Богослов и успях да намеря местата, от които са взети цитатите. С тази перспектива, след като прочетох творенията на св. Григорий Богослов, продължих да чета  св. Григорий Палама. Там видях един атонски светец, светец, който бе живял на Св. Гора и бе живял живота и преданието. Той е изразител на светогорското предание. Това ми даде възможност да се запозная с много светогорци. Ходих по манастирите, скитовете и в пустинята на Св. Гора, питах отците за молитвата, да ми кажат какво представлява молитвата. Какво е тя? Защото това предание е живо. Не е предание, което се пази по музеите. Разбира се, ние имаме музеи, за да съхраняваме и да пазим иконите, но в крайна сметка в иконите ние виждаме богословието на Църквата. Например, когато отидем до Протата, в Карея на Света Гора, виждаме стенописите, които са нарисувани от Панселинос. Те са от 14-ти век.  По същото време се е състоял спорът за това каква е  била светлината, която тримата ученици видели на планината Тавор: тварна ли е била или нетварна? Ние, разбира се, казваме, че тя е нетварна. Но Варлаам и останалите, които имали западен тип мислене, казвали, че е тварна.

И така, Панселинос взел цялото това богословие и го вложил в лицата на светиите. И направил лицата им светли, за да покаже, че светлината излиза от вътрешността на човешките сърца. Не е външна светлина, поради тази причина и той не сложил светлосенки. Там няма сенки. Тази светлина идва отвътре за да просвети тялото, да го преобрази. Следователно, имаме едно живо предание. На Св. Гора се запознах със св. Паисий, старците Ефрем Катунакски, Ефрем Филотейски, с отец Теоклит Дионисиатски. Запознах се с обикновени монаси, които не изпъкваха, не се показваха, но живееха прост монашески живот и бяха реални, физически хора. С други думи, когато човек отива на Света Гора, отива за да мълчи. Отидох там не за да поучавам, но за да се уча; отидох, за да чуя тайнствения зов на Св. Гора. Затова, макар да бях млад като възраст, на 31 години, написах книгата: „Една нощ в пустинята на Св. Гора”, в която се опитах да опиша онова, което търсих и което намерих у старците. Тогава отец Георги Капсанис, игумен на манастира Григориат, който почина, ме насърчи да я публикувам. Той написа предговора. Това ми направи впечатление, защото, знаете ли какво написа той? „Авторът на тази книга бе удостоен от Бога да чуе тайнствения зов на Св. Гора!”. Това ми направи огромно впечатление, защото в крайна сметка точно това и стана. Св. Гора е жив организъм. Разбира се, външно погледнато е една планина, един полуостров, с прекрасна растителност, което има и голямо екологично значение, защото когато изследва девствената земя на Св. Гора, човек гледа и се удивлява. Но не е само това. Света Гора – това са отците, които живеят тук и пазят преданието. Те са едни живи организми.

Но какво представлява преданието? Преданието е Божи дар и Божия благодат, която се дава и се предава от поколение на поколение, от живи организми. Точно по същия начин, както става и с живота. Какво представлява биологичният живот? Биологичният живот се предава от поколение на поколение. Трябва човек да бъде биологически зрял за да създаде семейство, да встъпи във връзка и общение с друго лице, от другия пол и тогава, разбира се, да родят деца. Св. Григорий Нисийски казва, че зрелият човек може да предава живот. И така се предава животът, предава се и смъртта, заедно с живота. Следователно, налице е предаване на живота, на биологичния живот, от поколение на поколение. В крайна сметка, това, което наричаме „предание”, не са някакви предмети, които са използвали нашите дядовци и баби и които пазим по музеите и ценим. Преданието е този биологичен живот, който се предава. Смятам, че както се случва с биологичния живот – предава се от поколение на поколение, – така се предава и духовното предание. Това е един цялостен живот. Както казва св. ап. Павел: „Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието” (1 Кор. 4:15). Наставничеството е едно нещо, а бащинството – друго. Наставниците говорят теоретично, отците  раждат духовно. Затова и той казва: „Аз станах ваш баща чрез Евангелието”, т.е. ние сме родени, имаме род.

Отецът притежава способността да ражда. А духовните чеда са тези, които се раждат и произлизат. Ние проявяваме послушние. Чрез послушанието не губим свободата си. Във всеки случай, ние губим свободата си и ставаме роби тогава, когато вършим каквото си поискаме. Свободата се придобива чрез преодоляване на себелюбието. Св. Максим Изповедник казва, че себелюбецът е  богомразец и човекомразец. Човек, който обича себе си – а себелюбието е безсловесна (безумна) любов към тялото – такъв човек не може да обича истински Бога. Такъв човек не може да бъде боголюбец и човеколюбец. И така, как да се научим на това? Като имаме послушние към един жив организъм, към един човек, който пази преданието, за да можем да го получим от него. Какво се случва с човешкото знание? Нима ако искаме да научим нещо съвършено, няма да потърсим някой съвършен учител? Такъв, който разбира много от музика, от рисуване, от наука. И ще имаме послушание към него. И ще се държим с него така, сякаш е наш старец – не за да станем роби, но за да придобием знание, наука, за да се освободим, да станем свободни. Е, същото е и с духовните въпроси. Така на Св. Гора аз открих живи организми. Не книги и музеи. Намерих човеци, срещнах св. Порфирий. И славя Бога, защото Той ме удостои – и за св. Порфирий, и за св. Паисий – да отправя молби до Вселенската патриаршия за причисляването им към лика на светиите.

Това беше преди 10 години. И тогава получих писмо от Вселенския патриарх, в което се казваше, че той е уверен, че са светии, но че трябва да мине известно време и че за него би било голямо благословение те да бъдат прославени по време на неговото патриаршество. И прославянето стана десет години след като бях изпратил писмото.

Също така се запознах със стареца Софроний – една много голяма личност, – който тук, на Св. Гора, бе открил св. Силуан. И старецът Софроний имаше своя духовен опит, който беше проверил и потвърдил чрез свети Силуан.

Някои хора четат повърхностно, външно текстовете на тези съвременни отци. Някои роптаещи човеци, някои рационалисти и релативисти са си изградили своя теория и въз основа на нея тълкуват учението и текстовете на всеки от тези отци. Едного определят като еретик, другиго по друг начин. Но това не е правилно. Ако не познаваш човека, светеца, за когото се произнасяш, ти не би могъл да разбереш и текстовете му. И ако се опитваш да четеш само текстовете му, със сигурност ще направиш доста големи грешки. Страшно е човек да стане  „свето-борец”, да воюва срещу свети хора, които се познават по плодовете им. Защото Христос казва, че ти не можеш да различиш доброто дърво от лошото, от гнилото, освен по плодовете му.

Когато има старци, които са живяли, които са живи организми и са предали този живот на духовните си чеда и са достигнали до големи духовни висоти и са дали разпознаваеми плодове, може ли да нападаш такъв човек или да се съмняваш в него? Ако сториш това, ставаш „свето-борец”. И така. Това, което научих на Св. Гора и което казвам сега братски на хората, които слушат и гледат, та да знаят и те: Да се научат да търсят, да намерят и да се вслушат в тайнствения зов на Св. Гора, който е в умната молитва: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме”. Тя се случва вътре в сърцето.

„Господи, воззвах к Тебе”, „из глубини воззвах к Тебе, Господи”. И също така да потърсят и да намерят живи организми, от които да получат преданието и да живеят в преданието.

За Ангел Карадаков

Виж още

88a260c4-42fe-77bd-d945-74391cac8de0.

Църква на Московската патриаршия в Украйна изгоря

В село Годиха, район Романовски, църква на Московската патриаршия е изгоряла през нощта на 20-ти, ...