Православните храмове са запазили същата форма и функция както през древните времена.
Използвайки модела на старозаветния Храм, православните църкви са разделени на няколко части или пространства, специфични за тяхната функция. Светият олтар, в която се приготвя Евхаристията, се намира в източния край зад иконостаса. Това е продължение на Светая Светих в древния юдейския храм в Йерусалим.
Цялото пространство зад иконостаса се нарича олтар и се смята за най-свещената част на храма. Мястото където се приготвят Св. дарове се нарича още Светата трапеза. Трябва да показваме голямо уважение в Църквата, но олтарът е много специален. Там Светият Дух се спуска върху хляба и виното, като ги претворява в Тялото и Кръвта Христови.
Само онези, които получават специално благословение от епископа или свещеника, могат да влязат зад олтара, тъй като никой без благословия няма право да минава зад иконостаса. Църквата позволява само на тези, които имат определена причина, специфична задача или функция да влязат. Всеки път трябва да се получава благословение, дори ако човек стои редовно зад иконостаса.
Светата трапеза, дискуса и потира не трябва никога да бъдат докосвани от никого освен от епископ, свещеник или дякон. Свещеността на тези предмети, предназначени за Св. Евхаристия, е такава, защото всички те са били благословени и осветени от Църквата.
Приближаваме се до Бога със страх и страхопочитание, като се покланяме на Неговия престол. Ние се покланяме на Светата Троица със същата почит като древните. Сам Бог, Който ни е създал и Който е снизходил за да се приближим до Неговата Божественост, съслужава в Църквата също толкова красиво, както е обитавал храма, който е заповядал да бъде построен в Светия град, защото сме поканени за общение с Него. Служението, което предлагаме на тази земя, е образ на това, което се случва пред Небесния престол.
С любов в Христа,
игумен Трифон