Начало / история / Ферман на султан Абдул Азис за учредяването на Българската екзархия

Ферман на султан Абдул Азис за учредяването на Българската екзархия

По повод настъпващата 1000-годишнина от Охридската архиепископия, на която правоприемник е Българската екзархия, а след това и Българската патриаршия, публикуваме ферманът на султан Абдул Азис за учредяване на Българската екзархия. 

Моята Църска воля е, щото всичките жители по държавата Ми и верни Мои поданици, да помагат, доколкото им се пада на частта, на ежедневните ми Царски старания, които полагам за достижението до по-висока степен на образованието и за благоденствието на Държавата, и това, като те са и във вярата си и във вероизповеданието си и във всяко друго отношение винаги осигурени и спокойни, и като поминуват помежду си любов и съгласие и с начин, който прилича на человечеството и съотечествеността. 

Распрата и разискванията, които против туй Ми добро желание се породиха от няколко време от степента на духовната покорност помежду православните българи и Гръцката патриаршия, т.е. поради границите на свързванието на българските митрополити, епископи, священици и църкви с Патриаршията, като станаха причина за оскърблението Ми, за доброто им решение и за следствие на разискванията и размишленията, които стават за това, излагат се следующите членове за последен техен конец и решение. 

Чл. 1. Съставя се едно отделно духовно правление (округ) под официално наименование (титул) БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ, която ще обема долуизложените митрополии и еипскопии, още и другите някои места; И на туй отделение управлението на духовните и религиозни работи ще е поверено съвършено на Екзархията. 

Чл. 2. Онзи от митрополитите на речения округ, който по чин е най-голям, ще носи титула Екзарх, а нему ще принадлежи каноническото председателство на Българския Синод, който постоянно ще го придружава. 

Чл. 3. Вътрешното духовно управление на тази Ексархия ще се определи с един особен устав, който всякак да е съгласен с утвърдените канони и религиозните обряди на православната Църква, и за потвърждение и приемвание ще се подложи на Високото Ми Царство. Този устав ще се състави по един начин, който да осигурява Ексархията, щото Патриархът, нито направо, нито посредствено, никак да се не намиса в управлението на духовните работи; и особено в избиранието на Епископите и на Ексарха. А щом се избере Ексархът, Българският Синод ще яви работата на Патриарха, а той час напред ще даде потребното според вярата потвърдително писмо.

Чл. 4. Този Ексарх, определяем с Мой Висок Берат, ще е длъжен съгласно с църковните правила да поменува името на Цариградския Патриарх. И преди да се извърши духовното според вярата избирание на достойното за Ексарха лице, ще се отнася до мнението и одобрението на Високото Ми Царство.

Чл. 5. За работи, които се отнасят до места, дето са под духовното управление на Ексарха, и за които Той правилно и законно има пълна власт да посредствува при Правителството, ще му е позволено да се отнася направо до местните власти, и в нужда до Високата Ми Порта. Частно же, Бератите, дето ще се дават на духовните под негово ведомство лица, ще излазят по негово представление.

Чл. 6. За съдружно съразмишление и съдействие в работи, които се касаят до православната вяра, Синодът на Ексархията ще се отнася до вселенския Патриарх и до Събора на Митрополитите, и те ще побързуват да дават нужната помощ и да изпращат потребните отговори.

220px-Sultan’s_Ferman_for_the_establishment_of_a_Bulgarian_ExarchateЧл. 7. Синодът на Ексархията ще иска от Цариградската Патриаршия Святото Миро, което се употреблява църковно.

Чл. 8. Епископите, Архиепископите и Митрополитите, които са подчинени на Цариградската Патриаршия, ще минуват безпрепятствено през Епархиите на Българският Ексарх, както и Българските Епископи, Архиепископи и Митрополити през Епархиите на Цариградският Патриарх; и могат да пребивават в средоточията на вилаетите и в другите правителствени места за случающите им работи, но вън от своят духовен окръг не ще могат да събират синод, и в работите на Християните, които не са под тяхното духовно ведомство, не ще могат и да се месят, и на което място се намират, без позволението на тамошния Епископ не ще могат да свещенодействуват.

Чл. 9. Понеже както Иерусалимският на Фенер Метох, свързан с Иерусалимския Патриарх, е под управлението на Иерусалимския Патриархат, тъй и находящия на същото място Български Метох заедно с близолежащата Българска Църква ще бъдат подчинени на Българския Ексарх, затова горереченият Ексарх, когато стане нужда, ще му е позволено да дохожда в Столицата Ми и да пребивава в речения Метох; и той или, както се каза по-горе, когато дойде тука по нужда, или додето се намира тука, в извършванието на църковните обряди ще се съобразява с църковните правила, на които в такива случаи са подчинени Иерусалимс[кият], Александрийск[ият] и Антиохийск[ият] Патриарси.

Чл. 10. Църковният Окръг на тази Българска Ексархия състои от Епархиите: „Русчушка, Силистренска, Шуменска, Търновска, Софийска, Врачанска, Ловченска, Видинска, Нишска, Пиротска, Кюстендилска, Самоковска, Велеска, Пловдивска, Сливненския Санджак и каазата Созополи“, освен около двадесет села между Варна и Кюстенджа по крайморието, на които жителите не са Българи, и освен градовете Варна, Анхиало и Месемврия, и освен крайморските села на каазата Созополи, и освен градовете Филибе и Станимака заедно със селата Куклен, Водин, Арнауткьой, Панагия, Ново-село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица, и манастирите Бачковский, Св. Безсребърници, Св. Параскева и Св. Георгий. Махалата Св. Богородица вътре във Филибе, която ще влезе в Българската Ексархия, някои от жителите на тази махла, ако не щат да се подчиняват на Българската църква и Ексархия, ще бъдат волни. А подробностите на това ще се уредят помежду Патриаршията и Ексархията според вероизповедните обичаи.

Освен тези изчислени и поименовани места, ако православните жители на другите места, всичките или най-малко две третини поискат в духовните си работи да се подчиняват на Българската Ексархия, и това като се изпита ако се потвърди и докаже, ще им се допрощава. Но понеже това ще да става, както се каза горе, с желанието и съгласието на всичките или поне на двете третини, заради това които с този предлог се трудят да сеят някак си несъгласие и раздор помежду жителите, такивато законно ще бъдат под отговорност и ще се наказват според законът.

Чл. 11-й. Порядъкът на Манастирите, които се намират в границите на Българската Ексархия, а са свързани с Патриаршията по вероизповедните Канони, ще си следват и ще се вардят както и напред.

Гореизложените точки, понеже се видяха, че удовлетворяват законните нужди и на двете страни отмахват станалите прискръбни раздори, одобриха се от Моето Високо Царство. И от сега нататък, за да се държи за правило и да се отбягнува от нарушението му, произнесе се Моето Високо Ираде, и в обявление се издаде настоящият Ми Царски Ферман.

27 февруари 1870 г.

Българската версия от триезичното (на български, турски и гръцки) издание на фермана от 1870 г. Съдържанието е предадено по правописа от 1945 г. със запазени някои стари черти. 

ЦДА, ф. 111к, оп. 1, а.е. 106

За Ангел Карадаков

Виж още

jhgv

Неврокопският митрополит Борис и ролята му за вдигане на достопечалната схизма

През последните години понятията „ерес“, „разкол“ и „схизма“ станаха твърде популярни у нас. популярни са ...