Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Отложи днешната работа за утре!
Всички ние понякога отлагаме нещата, които трябва да свършим. Има една история за млад монах, който признал на стареца си, че винаги се бори с това да отлага нещата, които трябва са свърши. Неговият старец му казал, че това е неговата липса на вяра, което прави така, че е невъзможно да види Бог навсякъде и във всичко, и поради тази причина е безгрижен и мързелив във всичко, дори свързано със спасението му.
Свети апостол Павел каза: „Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.“ (2 Кор. 12: 9 )
В нашата слабост имаме склонност да отхвърляме нещата, особено когато става дума за онова, което се отнася до нашето спасение. Ние знаем колко е важно да поддържаме правилото за молитва, да четем всеки ден Светото Писание и да сме активни в нашия духовен живот. Ние знаем колко е важно да посещаваме често църква, но не спазваме тези неща.
„- Утре, казваме си, ще бъде денят, в който сериозно ще се заемем с духовния си живот. Утре ще определим приоритетите си и ще се придържаме към тях“.
Но това утре никога не идва!
Бог желае да се борим ежедневно, да напредваме в нашето пътуване към Него. Трябва само да направим тази първа стъпка, като си спомняме „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява.“ (Филип. 4:13) Отлагането не трябва да доминира в нашия живот, защото в Господа можем да обърнем нещата и да постигнем напредък. Отлагането има власт над нашия живот, ако го оставим. Предприемането на стъпки за ограничаване на навика на леността трябва да започне с решение – днес с Божията помощ ще бъде денят, в който оставям мързела и ленивостта настрани, и продължавам напред с действия.
Отлагането често стои на пътя на борбата ни с обичайните грехове, които ни пречат да постигнем духовен напредък. Отлагането може да ни накара да не общуваме с членове на семейството или приятелите, които са били отчуждени от нас от години. То може да ни попречи да направим добра изповед, за да се освободим от греха, който ни тежи. Отлагането не трябва да ни управлява.
Страхът от неуспеха също може да бъде причина за отлагане. Страхуваме се, че няма да сме достатъчно добри в задачата, така че нека я отложим. Това е често срещан проблем сред младите студенти.
И накрая, позволете ми да кажа съвсем ясно, че не разглеждам желанието за отлагане, причинено от депресия. Аз говоря за това, което е причинено от мързел.
С любов в Христа,
Игумен Трифон
