Начало / Коментар / Светлината на светлата седмица

Светлината на светлата седмица

Целият православен християнски свят е в средата на празнуването на великолепния оттенък на пасха, известен като „Светла седмица“. С какви образи можем да нахраним умовете си, за да извлечем максимална полза от това преживяване?

Бих предложил образа на слънцето; ако гледаш към слънцето можеш да ослепееш, нали? Колкото и хумористична да е тази забележка, тя ни припомня, че по подобен начин никой човек не е виждал Бог. Мъдростта за това е, че Бог е толкова блестящ, че всяко създание ще изсъхне и ще се разпадне в негово присъствие.

Но изображението на ярка, звездна топка, обикновено оцветена в ярко жълто върху бяло парче хартия, се представя добре. Светото Писание определя Иисус като „Слънце на правдата“. Всъщност образът – иконата – на жълтата сферична звезда може оправдано да бъде заменен от иконата на самия Христос. Чрез Светото Писание виждаме, че Той е блясъкът и славата на Бога.

„В него изобщо няма тъмнина.“

„Светлината свети в мрака и мракът я не обзе.“

„Той е Светлината, която просвещава всеки човек.“

Светлината на възкресението

sea-of-clouds-with-bright-sun-on-haleakala-national-park-hawaii-808x454По време на този благословен сезон ние се поздравяваме взаимно с „Христос възкресе! … Воистину воскресе!“ И както се случва, „Христос воскресе!“ отстъпва в литургическата практика място на църковния поздрав „Христос е сред нас“.

Още по-драматичен поглед на „Светлата седмица“ може да се намери и в случая на преобразуването на Савел от Тарс. Блясъкът на Светлината – нейната яркост, била като носеща вълна за гласа на самия Христос:

„Савле, Савле, защо Ме гониш? (Деяния 9: 3-4а)

Очевидно опитът, който Савел (нашият любим Свети апостол Павел) имаше, беше преживяване, променящо живота. Той също бил заслепен от тази Светлина, докато не бил приет в Църквата чрез изцелителните ръце на Анания:

„И веднага от очите му падна нещо като люспи, и той възвърна зрението си и стана и се кръсти“.

От тази чудна среща можем да спрем да разсъждаваме „какви са скалите на очите ми, които по някакъв начин ме ослепват?“ И може би Светлата седмица не е толкова нещо, в което „участваме“, тъй като това е нещо, което се случва в нас по пътя към обожението. Нещо славно, нещо просветляващо – нещо блестящо.

Нека да вземем Светлата седмица с нас в цялото си пътуване.

Източник: myocn.net

За Ангел Карадаков

Виж още

Тук човек идва, за да се научи как се умира

„Тук човек не се ражда. Тук идва, за да умре, или поне, за да се ...