Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Целият православен християнски свят е в средата на празнуването на великолепния оттенък на пасха, известен като „Светла седмица“. С какви образи можем да нахраним умовете си, за да извлечем максимална полза от това преживяване?
Бих предложил образа на слънцето; ако гледаш към слънцето можеш да ослепееш, нали? Колкото и хумористична да е тази забележка, тя ни припомня, че по подобен начин никой човек не е виждал Бог. Мъдростта за това е, че Бог е толкова блестящ, че всяко създание ще изсъхне и ще се разпадне в негово присъствие.
Но изображението на ярка, звездна топка, обикновено оцветена в ярко жълто върху бяло парче хартия, се представя добре. Светото Писание определя Иисус като „Слънце на правдата“. Всъщност образът – иконата – на жълтата сферична звезда може оправдано да бъде заменен от иконата на самия Христос. Чрез Светото Писание виждаме, че Той е блясъкът и славата на Бога.
„В него изобщо няма тъмнина.“
„Светлината свети в мрака и мракът я не обзе.“
„Той е Светлината, която просвещава всеки човек.“
Светлината на възкресението
По време на този благословен сезон ние се поздравяваме взаимно с „Христос възкресе! … Воистину воскресе!“ И както се случва, „Христос воскресе!“ отстъпва в литургическата практика място на църковния поздрав „Христос е сред нас“.
Още по-драматичен поглед на „Светлата седмица“ може да се намери и в случая на преобразуването на Савел от Тарс. Блясъкът на Светлината – нейната яркост, била като носеща вълна за гласа на самия Христос:
„Савле, Савле, защо Ме гониш? (Деяния 9: 3-4а)
Очевидно опитът, който Савел (нашият любим Свети апостол Павел) имаше, беше преживяване, променящо живота. Той също бил заслепен от тази Светлина, докато не бил приет в Църквата чрез изцелителните ръце на Анания:
„И веднага от очите му падна нещо като люспи, и той възвърна зрението си и стана и се кръсти“.
От тази чудна среща можем да спрем да разсъждаваме „какви са скалите на очите ми, които по някакъв начин ме ослепват?“ И може би Светлата седмица не е толкова нещо, в което „участваме“, тъй като това е нещо, което се случва в нас по пътя към обожението. Нещо славно, нещо просветляващо – нещо блестящо.
Нека да вземем Светлата седмица с нас в цялото си пътуване.
Източник: myocn.net
