Начало / Интереси / Проповеди / Патриарх Ириней: В пасхалните светли дни да не забравяме болните, самотните и бедните

Патриарх Ириней: В пасхалните светли дни да не забравяме болните, самотните и бедните

Завършихме времето на Великия и Свят пост, по време на който в ежедневните ни богослужения с покаяние, изповед и молитви преживяхме заедно с нашия Господ. Придружихме Го по пътя на Кръста, довел ни до възскресението, и викаме с благодарност: Слава на дълготърпението ти, Господи!
Преживяхме доброволното му страдание, унижение, плюене и смърт на Кръста, за да можем днес, с Божията неизмерима милост, да приветстваме великото Възскресение на Христос. Чрез участие в тези събитие, ние живеем чрез тях, преодолявайки смъртта и всякаква тъка; тъй като без смърта няма възскресение, така и без духовна борба, извършена с надежда и дълготърпение, няма утеха. Ето защо ние се покланяме и благодарим на възскръсналия от мъртвите Господ, защото Той ни е направил, верните му чеда, достойни да бъдем свидетели на чудотворните Му дела, усещайки в душите си новия живот, който завладява всички изпитания. 
Нека празнуваме днешния светъл празник с радост, скъпи духовни чеда, защото неговата благодат и светлина идват не от слънцето, нито от ангели, а идват от Непристъпната светлина, която разсейва тъмнината и човешките очи виждат цялата красота и мир на Божия свят. Само в тази светлина можем ясно да видим смисъл на съществуването на човечеството на света, който му принадлежи, както е определил Бог. 
На този ден ни спомняме и учим заедно с нашите богоносни отци на Христовата Църква, че причината и целта на сътворението е Бог. Всеки от нас, като Божий образ, носи отговорност не само за себе си и за нашия народ, а за всички хора и всички народи, за цялото Божие творение. Това е универсалната човешка философия, чрез която нашата вяра е живяла и служила през вековете, демонстрирайки това, което сега се нарича „екологично съзнание“. Затова на днешния празник, който е оазис на мир и радост, правим духовен преразглед, въоръжаване с надежда, така че с Божията помощ можем да издържим всички изпитания и изкушения, черпейки сила от Господ, който ни насърчава с тези думи: „за да имате в Мене мир“(Йоан 16:33).
Възкресението е най-голямата победа над злото, греха и смъртта, което ни напомня, че имаме възможността и задължението да се изправим срещу всяко духовно падение и срещу всичко, което ни пречи да вървим към доброто. Нека не се отчайваме, а да се надяваме в Господа, за да получим Божията благодат и помощ във всяка борба. Вярата в Възкръсналия Богочовек разкрива лечението на все по-голямата депресия, открита в съвременния свят. Според думите на св. Теофан, това ни дава възможност да „виждаме над греха и страданието“ с нашите духовни очи. Ако съгрешаваме според нашите слабости, Св. Писание ни казва: „стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос“ (Ефесяни 5:14).
Самият Господ от Неговата извънредно голяма милост и любов към нас приема на себе си чуден аскетичен подвиг – Той става Богочовек, роден от Святия Дух и Дева Мария за нас и за нашето спасение, за да бъде Той „предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване“ (Римляни 4:25), да върне всичко в първоначалната си хармония и радостта, за да се взираме в Неговото лице. И така, нашето оправдание е нашето обожествяване в Христос Иисус и нашата радост е вечната радост и надежда на Възкресението, върху която се утвърждава християнската вяра, която носи със себе си най-големия дар:
победата на живота над смъртта.
QGgk9lLaHR0cDovL29jZG4uZXUvaW1hZ2VzL3B1bHNjbXMvTjJVN01EQV8vNDhhYTQzMmM5YzNlY2E0MDc5ZWQ4ZWMzOGQ2OTE4NTMuanBnkZMCzQLkAIGhMAEВъплъщението, като началото на делото на спасението на човечеството във възкресението, постига крайното изпълнение на спасителното дело, което постоянно празнува православната църква. Според светия епископ Николай този годишен цикъл, в който живеем, не е „само списък на мъртвите“, а по-скоро винаги е отворената динамика на живота, която отива да посрещне Христос, Който идва. Ето защо този, който принадлежи на Христос и нарича себе си християнин, е освободен от смъртта, защото Самият Господ ни уверява за това: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее0“ (Йоан 11:25). С тези думи Той ни дава надежда за истинския живот, който е радостта на нашата вяра. От тях разбираме, че Неговото възкресение е нашето възкресение, защото Христос чрез смъртта си разрушава смъртта и ни дава вечен живот.
Този благословен живот, животът с всички светии, започва тук и сега на земята. Радостта и мирът започват тук в този живот за всеки, който изпълва душата си с вечното Божие слово и прощава на всички за всичко. Няма днес вярващ или невярващ, който не би искал да участва в истинската радост, поне за момент. Но мир и радост не се намерат никъде. Наоколо е безнадеждност, душата е обсипана с лични желания и страсти, произтичащи от самолюбието и егоистичното съществуване, което води до духовна смърт и нейните последици, небрежност и безсмисленост на вечното спасение.
Свидетели сме на общо отчуждение и унищожение, най-вече в семействата, където общността между съпрузите е все повече дестабилизирана и взаимното неуважение между родителите оставя незаличима рана върху душите на децата. Не можем да търсим правата си, като нарушаваме правата на другите. Забравихме, че е необходимо да се уважаваме и да се самосъхраняваме собственото си тяло, което е храм на Светия Дух (Коринтяни 6:19), за да можем да дойдем до истинската мярка на всичко преходно, да уважаваме нашия ближен и неговата свобода, светостта на всички и общото благо, както и личните си нужди.
Ето защо нашите духовни деца уважават и защитават святостта на брака, защото това е основата на едно здраво и несъкрушимо семейство. В любов пазят тайната на живота, осветена от самия Бог. Нека истинската вяра и взаимна прошка украсяват всяко наше семейство, което е вътрешна Църква. Абортът, най-голямото престъпление на нашия век, за съжаление, присъства дори и сред нашия народ, защото според статистиката населението в Сърбия намалява всяка година с еквивалент на това на малък град. Всяка концепция, раждане на всяко човешко същество в светлината на Христовото възкресение е дар от Бог, който има вечен смисъл и се ражда за вечността.
Пред вас, скъпи братя и сестри, тези изкушения на цялото човечество ние, с отеческа любов, ви молим да се държите здраво и отговорно, като изкупувате трезво и в мир времето на живота си, „защото дните са зли“.  Нека се молим на Господ, за да царува мир на места, където е бил прогонен, първо, в сърцата ни и в домовете ни, но и в целия страдащ свят!
Ние, християните, не мразим този свят и неговите хора. Ние твърдо ходим на тази земя с очи, издигнати към небето. Зачитайки всички човешки постижения, искаме всички да бъдат осветени с Божията благодат и сила, защото Господ ни казва: „Вие сте светлината на света“ (Матей 5:14). Радвайте се на пасхалната радост, защото Господ желае “ радостта ви да е пълна“ (1 Йоан 1: 4). Победата с Христос, извършена чрез благодатта и усилията ни да следваме Божиите заповеди, е сигурна. То е, когато човек се роди от вода и Дух, че възкресението му започва. Това е централната точка на вечното съществуване, която обединява всички елементи, с които стигаме до познаването на себе си и познаването на Бога. Познаването на истината, истинската истина, е вяра във възкресението и радостта от това  възкресение.

В тези светли дни на радостта не забравяме човешката болка, скръб и страдание. Не забравяме болните, старите и немощните, тези, които са в бедност, в изгнание и в мизерия, преследвани и експулсирани от техните домове. Ние се молим с вяра и се надяваме, че Бог ще изтрие всяка сълза от лицата им. (Откровение 7:17). Непрекъснато съ-живеем с нашите духовници и монаси, верни чеда в Косово и Метохия, които са нашата съвест и без които Сръбската духовна съвест ще бъде слаба и невалидна. Окуражени от вашата сила и решителност, ние винаги предлагаме коленопреклонни молитви, та Косовската клетва да се превърне в мост между небесната и земната Сърбия. Ние не смеем да се откажем пред несправедливостта,  но вместо това ние избираме Небесното царство заедно със Светия цар Лазар, който се жертва точно както и ние днес. 

Несправедливостта и злото на този свят не пренебрегваха нашите страдащи, но не и смазани и унижени сънародници, които с Божията благодат през следващата година ще празнуват осемстотин години автокефалия на Църквата и на държавата. Това ни дава увереност в себе си и потвърждение, че ние сме народ, воден от светии: Свети Симеон, Свети Сава и светият цар Стефан, първият коронян  за цар. Те завинаги са засадили сръбския народ на ъгъла на фундамента на възкръсналия сам Христос.

Христос воскресе!

Сръбски патриарх Иреней и архиереите от Св. Синод на СПЦ. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Нашата отговорност един за друг е огромна

Всяка четвърта неделя след Пасха си спомняме как Христос изцерил разслабения край къпалнята „Витезда“. Този ...