Начало / Интереси / беседи / Иисусе, дай ми крака, за да дойда при тебе

Иисусе, дай ми крака, за да дойда при тебе

Слово пред Плащеницата

Нека станем добри християни, нека се страхуваме! Бъдете благоговейни в дома на нашия Господ, пред гроба на Спасителя, както пред отворена книга. Това е краят на земното служение на Божия Син, Който не е извършил грях и не е виновен за нищо. Любовта на хората Го доведе от Небето на земята и човешката злоба Го доведе до мъчението. Но те не само Го убиха, но Го осъдиха, като представиха делото Му като злодеяние. И не само Го наказаха, но Го измъчваха, подиграваха се и злорадстваха, сякаш чрез делата си декларират своята родственост с демоните.

Всичко свършва. Краят на страданията на Праведника приключват. Сега Той лежи пред нас толкова ясно, сякаш сме в подножието на Голгота, а до него в лозето е ковчегът, в който ще бъде поставен.

Нозете Му замръзнаха; нозете, които са обиколили Светите земи, вървяха по водата, сякаш беше суша. Нозете, които бяха целувани и изтривани с косите на грешницата, блудниците получиха опрощение на греховете си.

И ръцете му замръзнаха. Ръцете, от детство, научени от Йосиф да държат дърводелско ренде и трион. Преди да са били ранени с гвоздеи, те са имали мазоли върху тях, обикновени за дърводелците. Тези ръце се движеха и умножиха пет хляба за пет хиляди души; тези ръце докоснаха слепите очи, прокажени и хванаха ръката на мъртвите. От докосването на тези ръце очите се отвориха, проказата изчезна и мъртвите се вдигнаха. Сега те кървят от рани от гвоздеи.

Очите се затвориха, виждайки цялата тайна на човешкото сърце; очи, от които при пръв поглед се обръща злия грешник. Дори преди смъртта, очите на Христос бяха покрити с хематоми от удари с юмруци, потъмнели от скръб и ранени от тръни. Сега те са затворени.

Затворени са и устните, толкова много нови и чудесни думи изрекли. На тези думи не се съпротивляваха морските вълни, жестоката болест или демона, измъчвал човека. Смъртта също се подчиняваше на гласа на тези устни. Сега, сякаш в отмъщение, смъртта ги затвори и ги върза в мълчание.

Още ли плачете, християни? Отдавна е време каменното сърце да омекне и сухите очите да се навлажнят. И затова, ако всеки от нас се моли на Небесния Отец: „Кой съгреши толкова тежко, че такава голяма и ужасна жертва е необходима?“

Бог ще ни шепне в ухото ни: „Ти“.

„Аз?! Наистина ли е толкова тежък грехът ми, че цената на моето изкупление е Божият Син, Който лежи пред мен в гроба?“

Да. Това е така.

– Ти си виновен – взех вината ти за себе си. Ти си длъжник. Аз платих дълга ти – приех болката вместо теб“ – така казва Христос на изкупеният човек.

На кръста Той е безсилен и в гроба е безжизнен. Но отвъд ковчега, където животът продължава, където не вижда човешкото око, Той действа. Той смаза ада.

„Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
Кой е тоя Цар на славата? – Господ на силите. Той е Цар на славата.“

И докато ние стоим с умиление пред гроба Христос – силен и непримирим – тъпче мястото, където са в мрак душите.

Този Велик петък не е онзи ужасен петък, когато никой не знаеше, че Той ще възкръсне. Сега всичко е пропито от лъчите на възкресението, които дори невярващият защитават от отчаяние и го огряват. И тогава за всички, които Го възлюбиха, смъртта загуби всяко значение. И никога няма да разберем ужаса на този петък, защото празният ковчег на Господа вече е на разстояние от два непълни дни от нас.

Но защо празнуваме тези дни година след година? Нима не обичаме с цялото си сърце, ум и душа Иисус? За да си спомним думите Му. За да изпълним Неговите заповеди и да приемем Неговите светини с вяра. От Неговите пробити ръце и крака, от Неговите затворени очи и устни. Да се ​​молим:

Иисусе, дай ми крака, за да дойда при тебе,

Иисусе, дай ми ръце, за да те прегърна.

Дай ми слух, за да чуя Твоя глас. Дай ми очи, не за да видя ликът ти, а поне следа от краката ти.

Дай ми всичко. Вземи от мен и дай ми Твоето. Махни от мен старото и дай ми новото. Обнови ме.

Дай ми ново сърце, живо сърце, Тебе любящо, Тебе слушащо, Твоите думи треперещи, с които животвориш.

Така трябва да се моли твоята душа и моята душа, брат и сестра, се молят, докато ние, стоим настрани, а мироносиците, с очи пълни със сълзи, питат „къде ще го положат?“

Автор:  Протоиерей Андрей Ткачев

За Николина Александрова

Виж още

Изобличението на Стареца

Трагикомичен случай преживяха двама свещеници, които бяха  включени в делегацията, посетила манастирите в Света гора. ...