Начало / Uncategorized / Мисълта – критерий за личния духовен живот

Мисълта – критерий за личния духовен живот

Един от най-благодатните старци на 20 в. на Светото Православие – старецът Тадей Витовнишки, обичал да повтаря на поклонниците, които идвали при него:

„Каквито са мислите Ви, такъв ще бъде и животът Ви!“ С това пастирско наставление насочвал тяхното внимание към очистване на тяхната натоварена и объркана менталност. Като прецизен психолог и опитен духовен наставник фиксирал ролята на ума, който е решаващ в намирането на добрия ритъм на личния духовен живот. През призмата на огромния си опит той я оценявал като ключ към успеха или провала на всяко съкровено начинание.

Живеем в свят, чиито стихии безпощадно връхлитат върху възприятията на съвременния човек. Той е поставен в безпомощната роля на дете, което получава съвети отвсякъде и от „по-мъдри“ наставници. Те го увещават, примамват с най-различни обещания, като всеки от тях твърди, че именно неговото свидетелство е истинско и правдоподобно. Подложено на толкова масирана и постоянно действаща атака е разбираемо, ако детето израства угнетено, обхванато от неизбежни съмнения и пронизано от вътрешни противоречия. Логично е да започне да се лута в свят от заблуди, полуистини и откровенни лъжи. Всичко това се отразява на негово поведение, в което няма белези на стройност, последователност и спокойствие. Целият хаос на света се е отразил в него като огледало и то прави невинни опити да намери нещо стабилно и ценностно, към което да се насочи. Наистина – истинско изкуство е умението човек да подреди мисълта си и постепенно да изгради една пълноценна и завършена личност, изповядваща една стойностна лична философия.

Мисълта и само мисълта е критерий за възхода или падението на един човек. Тя е като часовниковата стелка, от чието движение и посока се определят вътрешните психосоматични процеси на всеки един от нас. Победата в делата и видимия свят са предшествани преди всичко от успех, постигнат първо в мисловното поле, а едва в последствие с извършване от определена поредица от действия. И обратно, катастрофата и провалът във всяко начинание е преди всичко отстъпление, проекция и отпадане в областта на умствената дейност. Не само в разнообразната литература, но и богата практика потвърждават това.

Светата Църква ни учи, че човекът е прогонен от Рая, защото е взел решение за бунт против своя Творец, и носи всички пагубни последици за това. Присъдата на Бог над Адам и неговите потомци е сурова, но дълбоко правдива проява на великата Отеческа справедливост, като плод от неправилното решение на човека да потърси друго битие, встрани от Божия план, което всъщност довежда до катастрофа. Затова и в конкретния исторически момент, Христос се е въплътил в човешки вид, за да върне пълнотата на изначалната личност и да стане пример и мост за спасение на всяка вярваща в него душа. Чрез учението на Спасителя и тайнствата на Светата Църква, личността може да бъде излекувана, обновена и изцяло изцелена за един благодатен живот, дори в рамките на този опустошаващ свят. Светите отци ни оставиха термина „метаноя“ /гр. – преобръщане на ума, преоценка на стойностите, покаяние/ и описаха подробно неговия изцеляващ механизъм на практика и в пълно действие. Едно невидимо, но осъзнато действие отвътре навън, непрекъсната борба с недъзите на старата природа с цел придобиване на „ум Христов“ и постигане на обожение – достигне до пълно освещаване на ума, душата, сърцето и волята на вярващия посредством пълно и смирено приемане на авторитета на Светата Църква и следване на Нейните душеспасителни наставления. Човекът да се превърне в един обожен индивид, изцяло осветена личност, пълноценен член на тялото Христово. Всичко това е дълъг и често продължителен период, непримирима духовна бран, в която християнинът води борба на два фронта – вътрешен и външен, връхлетяван от вредните си навици и поднебесните духове на злобата. Тази духовна, възходяща спирала е всъщност единствения изцерителен и спасителен път от проклятието на първородния грях и неговите пагубни последици. Мъчителен процес, който започва с взимане на личното решение за борба за промяна на цялата нагласа към света и признание, че адът не е вън и в другите, а е вътре в нас!

Светите отци ни оставиха като завет думите „Пазете своя ум!“ от всички нападения на лукавия. В едно от своите творения един от най-бележитите богослови на 19 в. св. Игнатий Брянчанинов казва така: „Една вредна мисъл е достатъчнна, за да разстрои целия ни духовен живот!“. Творенията му са плод не само от синтеза на светоотеческото наследство, което прекрасно е познавал и описал, но и от горчивината на своя личен религиозен опит, от който е осъзнал решаващата роля на мисълта. Преценил е и на теория и на практика, че от нейните вибрации зависи движението и ритъма на всеки духовен живот. В областта на духа, човекът така е създаден от Своя Творец, че нищо в него не може да остане неутрално или в покой, а преминава или в еволюция или в регрес, в самоусъвършенстване или в пропадане. Вниманието над помислите е разковниче, ключ за движението на духа на христовия последовател. В този ред на мисли са и думите на стареца Паисий Светогорец /св. Паисий Агиорит/ в една от неговите книги: „Както при къщата най-важното е покривът, за да не влиза вода, така и при човека най-важното е главата му да бъде защитена, за да не допуска помисли!“ От всичко това следва изводът, че цялата битка се води в ума. Той е бойно поле между дявола и Бога, между ангели и демони, и техните връхлитащи ни внушения. Изразено на езика на Светото Православие – „помисли отляво“ или „помисли отдясно“. Всеки един от подвизаващите се трябва да понесе своята лична драма и дълбоко съкровен кръст, да преценява насочеността им и да насочва стрелката на ума си в правилната посока. Със силата на своята свободна воля, човекът се превръща в кормчия на личното си спасение.

Св. Йоан Дамаскин определя седемте стадия, през които преминава борбата с помислите (прилог-съчетание-страст-борба-пленение-склоняване-действие) и по този начин дава ясния механизъм на падението на личността. Затова и доброто трезвение, непрекъснатото наблюдаване на собствените помисли може да ни избави от последователността на тази трагедия. Ако врагът бъде отхвърлен веднага на ниво помисъл, тогава ще бъде предотвратена цялостната му агресивна интервенция и последваща зараза на личността. По този начин бързо и предвидливо ще бъде избегната цялата катастрофа. Затова и подвизаващия се трябва да подходи като опитен войник, който съзира врага от дистанция, но не го изчаква да влезе в окопа му, а го обстрелва отдалеч, за да предотврати рискованите последици от силата му в динамично състояние, в действие и проекция напред в непосредствен конфликт с него.

Когато вярващият води активен духовен живот и слуша наставленията на своя духовен отец, сам изгражда по най-добрия начин своята най-добра отбрана и пълноценна защита срещу попълзновенията на невидимия враг. С тази хигиена на помислите той запазва своя ум и предизвиква действиято на божията благодат върху личността си. Да бъдеш духовно здрав в нашия болен свят е истинска привилегия и малцина са тези, които я притежават. Но всеки един от нас, макар и поразен и поразяван от греха, е длъжен да се бори за своята душевна чистота. Стремежът към лично благочестие е похвален и препоръчителен за всеки, който иска да се спаси от прегръдката на този свят, който всячески се стреми да опустоши душата му. Затова най-важното е първо да вземем своето лично решение за непримирима невидима „бран” с подкрепата на Христос и Неговите Свети ангели! Амин!

Автор: свещеник Ясен Шинев

 

За Николина Александрова

Виж още

В края на февруари ще бъде открита изложба по повод 155 години от учредяването на Българската екзархия

От 28 февруари до 31 март в зала „История на книгата“ на Националната библиотека „Св. ...