Начало / Uncategorized / Вход Господен в Йерусалим: иконография на празника

Вход Господен в Йерусалим: иконография на празника

Големият празник Вход Господен в Йерусалим е изпълнен със скръб за предстоящите кръстни мъки на Спасителя, споменавани в следващата седмица, наречена Страстна, а също така и с предпасхалната радост на Възкресението.

Източник на иконографията на Входа Господен в Йерусалим е Евангелието, където се разказва как Христос, седнал на младо осле, придружен от учениците си в навечерието на Пасха, влиза в града, където той ще бъде разпнат. Тълпата приветства Спасителя при портите на Йерусалим, възгласяйки хвали и постилайки пътя с палмови клонки, отрязани от дърветата. По време на шествието Господ е седнал на младо осле, за да се изпълни Старозаветното пророчество за Царя на Израел: „Радвай се много, дъще Йерусалимова: ето твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“ (Зах. 9:9).

56521.bИзображенията на Спасителя, седнал на осел,  са били известни още в раннохристиянското изкуство. Н. В. Покровски посочва ранни примери за иконография на Входа Господен в Йерусалим  върху саркофази и миниатюри в ръкописите, каквато е в сирийското Евангелие на Рабули (586 г.) и в Евангелието от VI век от катедралния музей в Росано.

Последният лист е разделен на две части. На пурпурния фон, характерен за ранния византийски кодекс, отдолу на миниатюрата са представени пророците, сочещи нагоре. Над тях е изобразен Входът Господен в Йерусалим във вече развита и доста подробна иконография. Христос, благословящ с дясната си ръка, седи на осел и в краката му са хората, които постилат дрехите си. Придружават го двама апостоли, разговарящи помежду си. Евангелието разказва, че преди да влезе в Йерусалим, Спасителят изпраща за осела двама от учениците си, но имената им не се споменават. Може би, опирайки се на това свидетелство, миниатюристът изобразява само двама от апостолите. Единият от тях – по устойчивият иконографски тип, е определен като Петър, а вторият апостол е съвсем млад, може би – Тома, Филип или Йоан. Следвайки Евангелието, което разказва, че Христос е седял на осле върху дрехи, постлани от учениците (Мат. 21:7), миниатюристът представя  Господа седнал на бял плат. Този дребен детайл се среща и в по-късни византийски паметници, понякога и в руската иконография. Върху миниатюрата е изобразена не само голяма група от хора, които излизат от града с палмови клони в ръцете си, а и хора, показали се от прозорците на сградите извън градските стени на Йерусалим също с клонки в ръце.

Практически почти всички изображения на Входа Господен в Йерусалим имат обща композиционна схема, но значително се различават в детайлите – всички изображения притежават голяма илюстративност, но по особен начин акцентират върху вниманието на зрителя.

Задължителен елемент от иконографията на празника е изображението на Елеонската планина. Тя служи като фон, за да се подчертае централния образ в релефа от слонова кост, датиращ  от втората половина на Х век и представен в Берлинския музей на византийското изкуство. В мозайките на Палатинската капела в Палермо (Италия, средата на XII век.) Христос седи на осела, а зад него са апостолите, слизащи от планината. Авторът точно следва описанието на събитието в евангелист 56563.pЛука: „А когато той се приближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнали велегласно да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели“ (Лук. 19:37). Изобразяването на планината е винаги разположено от лявата страна, докато изображението на града е винаги отдясно. Архитектурата на Йерусалим е представена с много причудливи и тясно поставени една до друга сгради, които са разположени зад стената с кули. В центъра обикновено е представен Йерусалимския храм. През  XVI-XVII век в руската иконография това е центрична куполна сграда с кръст на върха.

Следва да се отбележи, че сцената Вход Господен в Йерусалим е включена в диптиха от слонова кост (датиращ от края на Х век и представен в Държавния Ермитаж), в мозайките на Палатинската капела, в забележителния монументален ансамбъл църквата „Успение Богородично“ в Дафни (около 1100 година), както и на епистилята от манастира „Св. Екатерина“ в Синай (втората половина на XII век), където от двете страни на Христос са изобразени двама апостоли. Малко по-напред върви св. апостол Петър и посочва на Христос посрещащите ги с поздрав, а след осела върви млад човек, който може да бъде определен като Йоан.

В долната част на композициите са изобразени деца, радващи се на идването на Спасителя. Няма описания у  Светите Евангелисти за срещата на Христос с децата, но за деца с палмови клонки в ръце, възкликващи: „Осанна!“ се говори  в апокрифното Евангелие от Никодим. В Палатинската мозайка едно от момчетата съблича ризата 16257.pси, за да я постели на пътя, другото държи в ръката си палмово клонче. На миниатюра от Росано,  на  епистилията от Синайския манастир „Св. Екатерина”, както и на многобройни византийски и руски паметници, се изобразяват деца в нозете на осела с клонки в ръце, други се катерят на дърво или чупят от него  клони, или седят на раменете или в ръцете на родителите си, които са излезли от Йерусалим, за да посрещнат Спасителя. На фреската от църквата „Св. Пантелеймон“ в Нерези (Македония, 1164 година) в тълпата на посрещачите е изключително изразителен образът на жена, която здраво държи за ръката седящо на раменете ѝ дете. Трогателна е и малката битова сцена, представена на двустранната икона от катедралната църква „Св. София“ в Новгород (в края на XV век) и идентична в иконографско отношение икона от типа на суздалските (втората половина на XVI век). Едно от момчетата седи със сгънат крак, а другият му помага да извади от ходилото трънче.

Значителни промени в иконографията на Входа Господен в Йерусалим настъпват през  XIV – началото на XV век в така наречената епоха на Палеолозите. Ако преди Спасителят е бил изобразяван седнал на осел с нозе към зрителя и ликът му е към града, то сега Той най-често е представян в сложен ракурс. Иисус се обръща назад към апостолите и нозете Му не се виждат. Един от примерите за подобна иконография в изкуството на Византия е мозайката в църквата „Св. Апостоли“ в Солун, датираща от 1312-1315 г. Този вариант е възприет изцяло в иконографията на руската иконопис в края на XIV-XV век. 56564.pРазглежданата поза на Христос присъства в иконите от празничен тип, разположени върху иконостаса в катедралния храм „Благовещение Богородично“ в Кремъл, Москва, в катедралната църква „Успение Богородично“ в Кирило-Белозьорския манастир, на иконни пана от Новгород и мн. др. На Псковските икони от XVI век (църквата „Св. Николай“ в Любятов и църквата „Св. Николай от Усоха“) Спасителят е представен седнал с нозете напред, а лявото му рамо е обърнато към зрителя, така че Той влиза в Йерусалим почти обърнат с гръб. Трябва да отбележим, че в тези два паметника изпъква фигурата на апостола, намиращ се зад Христос. За  разлика от другите ученици, св. Петър тук е изобразен почти изцяло в анфас и не гледа в онази посока, в която се насочва процесията, а направо към зрителя.

Това, което касае споменатата мозайка в солунската църква „Св. Апостоли“ от гледна точка на иконописта, е забележителна с това, че магарето, на което седи Господ, се движи в обратна на града посока, така че зад него остават не само апостолите, но и тълпата.

Разглежданите от нас образи на празника са примери за необикновено иконографско решение на православните зографи, които опровергават остановената в нашето съвремие теза за вековната неизменяемост на иконографията на Входа Господен в Йерусалим.

Автор: Светлана Липатова

За Николина Александрова

Виж още

Румънската патриаршия откри конференция за мисионерството

Букурещката архиепископия на Румънската православна църква откри конференция за мисионерството. Научното събитие бе председателствано от ...