Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Свикнахме да избираме за какво да се борим. Всяко чудо е за три дни и обикновено, след като се разшуми нещо, бързо се забравя. Идва друго и след него пак нещо ново ни взима ума. Превърнали сме се в хора без кауза. Каузата ни не струва и едно кебапче, както казваше един възрастен господин на протестиращи вегани.
Модерни станаха всички екологични организации, да живееш „еко“, да ядеш „еко“, да си природозащитник, да висиш по площади и улици против един или друг строеж в паркове, градинки, планини. Стана модерно много да ни „интересува“ за птици, кучета, котки, вълци, мечки, щъркели, лястовици и още влечуги, риби и пр. Знаехте ли, че врабчетата от столицата изчезват? Да, това е голям проблем. Но по-голям е проблемът, за който алармираше един селски кмет.
Кметът на община Опан Генчо Колев публично попита обществото не влага ли то прекалено много енергия в грижа за щъркели, кучета и други животни, докато много хора живеят в мизерия, умират от глад, и никоя от институциите не се грижи за тях.
Повод за гнева на кмета беше опит да премести щъркелово гнезно, направено на купола на селския храм, който впрочем е заплашен от срутване. Множество организации национални и неправителствени такива взели участие в разговорите къде аджеба да се сложи гнездото.
„Всички с голяма загриженост се вайкаха, каква ще е съдбата на щъркелите, които до момента все още не бяха се населели и според еколозите не са се сдвоили/чифтосали/“, казва кметът на селото.
И всичката тази енергия – човешки ресурс, машини, средства и пр. са били изразходвани, за да се премести едно гнездо, което след почти два дена щъркелите пак върнали на купола на църквата.
Но тук не обсъждаме щъркелите и гнездото им, а човешкото отношение, което липсва. „Не зная защо все мисля, че нашето общество влага прекалена енергия за това какво става с щъркелите, кучетата, „щастливите кокошки“ и различната друга твар, а е малко загрижена за това, как хората живеят“, допълва Генчо Колев.
И прибавя, че в близкото до него село Тракия една възрастна жена живее в разрушен ракиен казан… Нечия майка и баба живее като бездомник. „Вижте как хората, които нямат дом, живеят там (по-зле от кучетата)“, казва кметът. За кучетата има приюти, международни организации постояннно наблюдават дали се спазват определените директиви за защита на животните, протести има. Всеобщо възмущение от едно или друго. Възмущение от това, че една баба живее в разрушен ракиен казан – няма. Не са се самосезирали институциите, не са се ангажирали неправителствените организации, обществото не се пали и разпалва от този голям проблем. Проблем на ценности.
„Някой интересува ли се от тези болни хора, какво ще ядът днес, а утре?“. Заети сме с „екологичния“ си начин на живот. В предаването „Часът на Милен Цветков“ инж. Генчо Колев разказа и за съдбата на една друга баба. 83-годишната баба Станка останала без дом заради силните ветрове и дъждове, които събарят покрива и част от стената на къщата ѝ. Баба Стоянка е от с. Кравино и няма къде да отиде. Живее там от 66 години. Родинини няма. Съпругът ѝ умира млад. Синът ѝ също. Възрастната жена получава 300 лв. пенсия, но половината отиват за лекарства.
Приютила я е 90-годишната ѝ съседка. И ако никой не помогне на баба Стоянка, тя ще трябва да заживее на улицата или в някой полуразрушен ракиен казан. Докато ние се борим за някое и друго гнездо.
„Ей, хора от разни бюрократични инстанции и организации, остана ли сред нас малко човещина, за да помислим и малко за хората, които по нещастие живеят в тази страна и при тези измислени правила и приоритети!!!!“, пита инж. Генчо Колев.
Наистина остана ли човещинка у нас, трябва да се запитаме и ние.
Автор: Ангел Карадаков
