Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Не ще аз да съм единственият православен свещеник, когото енориашите понякога са питали за значението на Великопостната молитва на св. Ефрем Сирин. Тя гласи:
„Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, отчаяние/униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. Ей, Господи Царю! Дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин.“
В преобладаващата си част молитвата е лесна за разбиране – макар и не толкова лесна за възприемане. Духът на целомъдрие, смирение, търпеливост и любов не представлява проблем за ума, а само за волята, както и призивът да видим греховете си и да не съдим другите. Въпросите възникват по отношение на първия призив – какво се има предвид под „безделие, униние, властолюбие и празнословие“. Да не се допускат тези грехове си е достатъчно трудно, но първо трябва да разберем срещу какво са насочени тези грехове. „Безделие“ – или мързел, казано по-просто – е доста понятно, както и греховете властолюбие и празнословие.
Всички ние сме изкушени да седим и да гледаме телевизия във време, когато следва да се молим или да работим, както сме изкусени и да грабнем контрола върху неща, които всъщност не ни принадлежат.
И – естествено – всеки познава изкушението на празнословието – било то клюки, вайкане или оплакване. Но какво – именно за това ме питат често – се има превид под „отчаяние“? Навежда на мисли за депресивна склонност към самоубийство, което си е проблем, но защо се споменава наред с делнични грехове като мързеливост, стремеж към контрол, или бърборене. Нима такова униние не е – слава Богу – доста по-рядко в сравнение с другите споменати и често срещани грехове?
Гръцката дума за „униние“ е periergia. Онлайн-енциклопедията orthodoxwiki.org (безценен източник за хора, владеещи само един език като мен, които не говорят руски или старослaвянски) ми дава превод на старославянски като „небрежения“, което превежда там като „боязливост“, „униние“. На гръцки periergia идва от думите peri („около“ или „отвъд“) и еrgia („дело“, „неща за правене“). Лексиконът на гръцкия език на Liddel-Scott описва думата като „свръх-прецизност при правене на нещо“ и „намеса, натрапчивост“. Google-версията на Oxford English Dictionary предлага това: „главно реторично: използване на изискан или приповдигнат стил за обсъждане нa тривиални неща; бомбастичен или измъчен език“. Думата се проследява там до класическия извънредно изискан реторичен стил в латинския (Квинтилиан) и до елинистичната версия в древногръцкия със значение „безполезност, ненужно разпитване, любопитство, излишно-изискан реторичен стил в стил „да си създавам излишни ядове““.
Ако обобщим, стигаме до идеята за желание да се покажем, да впечатляваме хората и да си пъхаме носа там, където не ни е работа. Това пасва по-добре към другите грехове от списъка, а и е доста по-обичайно в сравнение с греха отчаяние. Често сме изкушавани от мързел, или от желание да контролираме, или от желание да говорим – докато следва да слушаме.
Изкушението да покажем колко сме умни и да печелим спорове върви редом с тези грехове.
Какво е общото между тези грехове – неспособността да се въздържаме. Аз се мотая, когато следва да работя или сърфирам в мрежата, когато е редно да се моля (ето го грехът безделие). Не съумявам да се въздържам, когато нещата не се случват по волята ми, и не приемам хода на нещата (грехът властолюбие). Не успявам да се въздържа, когато се жалвам, оплаквам се, или пък други се оплакват от неща, които не ме касаят (ето го грехът празнословие). Провалям се и пред изкушението да доминирам разговора, да печеля всеки спор – и въобще да показвам на света колко впечатляващо умен съм (това е грехът periergia, което може да се преведе и като самохвалство). Молитвата на св. Ефрeм препоръчва въздържание от всички тези грехове – алтернативнияt път да сме тихи и търпеливи – вместо желанието да придобиваме, да побеждаваме и да впечатляваме. Понякога е най-добре да не се казва нищо.
В православната литургическа традиция Великопостната молитва на св. Ефрем Сирин се повтаря много пъти, обикновено с поклони – така че и тялото да се моли заедно със съзнанието. Повтарянето е полезно, тъй като в нашата западна секулярна култура успешната личност впечатлява, движи неща и разблъсква другите, пробива си път напред и не се свени да изрази мнение – някой, който печели, доминира, владее пространството. Който се издигa до изпълнителен директор или ВИП-персона.
Става дума все за самоутвърждаване и самоналагане.
Срещу такава безмилостно-яростна атака се нуждаем от всякаква възможна помощ. Така че колкото и да повтаряме Великопостната молитва, все няма да е достатъчно.
Автор: свещеник Лоурънс Фарли
Превод: Димитър Банков
