Начало / Uncategorized / Чудото на християнската съвест

Чудото на християнската съвест

Когато задават въпрос на един от известните философи на 20 в. Жак Маритен, не е ли по-добре християните да учредят големи политически партии и така да се борят за място във власта, за да променят условията за живот в света в по-добра посока, той отговорил по неочакван начин.

Заявил, че християните са повлияли историята, не защото са имали някакви социални формации, а просто, защото са имали съвест. С гениалния си ум прозрял, че именно съвестта е по-силното оръжие за въздействие върху хората и събитията от всички други и вярващите с чиста съвест могат да променят повече неща, отколкото всякакви политически движения и абстрактни инициативи. Промяна, която може да се осъществи с движение отвътре-навън, а не отвън-навътре. Всяко искрено свидетелство на християнството, независимо от неговата деноминация е сноп светлина в този объркан и демоничен свят, в който стихиите на несправедливостта и арогантноста връхлитат отвсякъде. Християнинът е като светулка в нощта, която напомня, че заобикалящата тъмнина не е толкова повсевместна и обземаща и битката за доброто не е окончателно изгубена.                                  

Който излъчва и се старае да извършва добро, не просто се бунтува против правилата на света, а предлага една друга алтернатива не само за себе си, но и за всички. Той прилича на поет, попаднал на строителна площадка, на която всички бързат в изпълнение на своите практически цели, без да имат не само желание, но и мисъл да вдигнат очи към небето или просто да се взрат в своята неспокойна душа.

Християнството се заражда, израства и успява извън логиката на нещата, въпреки цялата яростна съпротива на света.

То се движи по линията на най-голямото съпротивление спрямо неговите стихии и щеше да бъде обречено, ако не бе проникнато от Божията благодат и подкрепа. То е най-голямото социално чудо и ярко доказателство, че Бог бди и ръководи историята по един необясним и необикновен начин. Невероятен духовен пробив, поток слънчева светлина, която пронизва една тъмна и неприветлива стая, пълна с паяжини и изхабени от ползване предмети. Свидетелство „свише“ и посещение от Небето, протегната ръка на Всемилостивия към тази вечно напукана от зло и несправедливост земя. Капки живителен дъжд върху пустинята от пустота и безнадеждност. Затова и тържествува в историята несъкрушима и непобедима, въпреки всички превратности в своето битие. Чрез него Бог протяга ръце към света, не само защото го е създал като Творец, а защото го обича, така както баща обича детето си, въпреки всички пакости, което е извършило и продължава да върши.                                     

Изповядващият Христа е способен да каже своето „не“ и да се противопостави на стихиите на света, не защото е объркан бунтар с душа, разпната от вътрешни противоречия, а защото отразява един по-висш порив, върховен нравствен закон, вдъхнат от Отца като ориентир и коректив в битието им.

Чистата съвест е привилегия на най-достойните.

Тя е огледало, което отразява лъчите на слънцето и блести и осветява всичко наоколо. Крехка, но непобедима. Едвам доловима, но могъща. Нейните проявления са вече победа, независимо от това дали ще бъде последвана от продължение в практическото поведение на човека. Затова великият апостол Павел се изразява така: „тази е нашата похвала – свидетелството на нашата съвест.“/2 Кор. 1:12/. Благодата, която Бог праща върху тези, които искрено следват Неговите повели, ги прави способни да превъзмогнат всяка опастност и затруднения, които връхлитат отдолу и отстрани. Спасителят се изобразява във всяка вярваща в Него душа, вдъхва и води съвестта на всеки един от своите искрени последователи. Съвестта не е просто Неговото пространство в личноста, а глас Божи, който нашепва едва доловимо, но повеляващо.

По особено красноречив начин, това е изразено в думите на един от най-мистичните отци на Светото Православие, авва Доротей: „Когато Бог сътворявал човека, Той вложил в него нещо божествено, нещо като мисъл, която просвещава ума и му показва кое е добро и кое е зло – това е съвестта. Тя е естествен закон. Няма човек без съвест, защото тя е нещо божествено и никога не погива.“

Дори и в най-пропадналия в грехове човек някъде дълбоко в обезобразената му личност блещука малка светлина и това е неговата съвест, колкото повредена и затъмнена да е тя. Тя може да бъде някъде в ъгъла или покрита с много фалшиви покривала, но живее, крепне и най-важното нашепва гласът на Божията истина. Тя е като мъничък фар в развълнуваното море, който обаче никакви бури и връхлитащи стихии не могат да угасят.                                                                                                              

Творецът така е създал човека, че каквото и да направи и сътвори, не може да има душевен мир, ако има нечиста съвест. Дори да притежава изключителни дарования и харизми, ако няма чиста съвест не може да изпита чувството на хармония и да усети истинското, пълноценно присъствие и действие на Божията благодат. Без нея остава в плен на разяждащи съмнения и дълбоки вътрешни притоворечия, които подронват доброто му духовно и дори физическо здраве. Извеждат го извън нормалния ритъм на съществуване и го правят податлив за внушенията на бесовете. Могат да го доведат до състояние на самоунищожение и дори до самоубийство. Особено силен пример в това отношение е образът на Расколников в „Престъпление и наказание“ на феноменалния психолог Ф. М. Достоевски. Душевният мир във висша степен зависи от състоянието на съвестта. Отражение за това са думите на един от великите подвижници на благочестието на 19 в. св. Теофан Затворник:

„Който е в мир със съвестта си, той е в мир и с Бога !“

Всички светии и праведници са се превърнали от обикновени хора в жители на Небето, не само защото са имали жива вяра, която са изразявали, и духовно мъжество, с което са я защитавали, а и защото просто са имали съвест. Изчистена, просветена от Духа Светаго съвест. Притежавали са това малко скъпоценно камъче дълбоко в душата си, което не е било победено от покварата на света. Бранили са го с цената на всичко и са заплатили с кръвта си. С примера си са доказали думите на Спасителя: „Царството Божие вътре във вас е!“ /Лука 17:21/. А след като се предали духа си на Бога, са съчетали това малко свое царство-съкровище с вечното изконно Царство Божие и са заживели завинаги в него.

Чистата християнска съвест е като цвете, което може да расте и на бунище, ако е напоявано с живата вода на Божията благодат. Дори да изглежда чуждо, наразбрано, изолирано всред мръсотията и калните потоци около него. Тя е най-яркото доказателство, че Бог присъства неизказано и необяснимо във всяко свое творение и никога не го изоставя, но неизбежно напомня за Себе си, като нашепва в неговата душа.

Автор: свещ. Ясен Шинев

За Ангел Карадаков

Виж още

Нов храм за БПЦО “Св. св. Кирил и Методий” гр. Страсбург

За голяма духовна радост на сънародниците ни в Страсбург съобщи Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний ...