Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Отец Джон Танвиир разказва своята история за обръщането си към Православното християнство.
Бях католически свещеник
Чаках възможността да се обърна към Православието петнадесет години и още три години – възможността да стана православен християнски свещеник. Господ почувства желанието ми. Принадлежах към католическа общност и влязох в семинария през 1974 г., а четири години по-късно продължих да уча в друг институт. Изучавах Св. Писание, църковно и гражданско право, църковна история и етика в продължение на още шест години. Спомням си как се молех:
Господи, Ти си Мой Отец. Aко съм достоен да бъде свещеник, Твой слуга, моля ти се, дай ми смелостта да служа на Теб и на Твоите хора.
Моето пътуване до Православието започна през 1990 г. Една ранна сутрин, когато напуснах катедралата след месата, един висок красив мъж се приближи до мен и ме попита дали може да отиде в катедралата да се помоли.
– Разбра се! – отговорих аз.
Той спря. И не знам какво ме накара да го изчакам. Той излезе и ми каза:
– Мислех, че е православна църква. Но нищо! Трябваше да се помоля и го направих.
Срeщнахме се. Tой се оказа православен – генерал от Гърция, който дошъл на официално посещение в Пакистан. Остави ми визитната си картичка.
Не мога да обясня защо, но оттогава станах непреодолимо привлечен към Православието. През май 1993 г. успях да се поклoня в православна църква в Австралия. Усещането за святост, изливащо се във въздуха, ме очарова.
Стоях там и изведнъж имах увереността, че съм намерил своя истински дом.
След литургията, въпреки силното желание да се срещна с епископ или енорийски свещеник, не успях да го сторя. Върнах се в моята страна и започнах да говоря още по-ентусиазирано за святостта на православната църква на моите колеги свещеници и приятели. През 1996 г. напуснах католицизма.
През октомври 1998 г., чрез моя приятел от Гърция, успях да се свържа с митрополита на Хонг Конг и Югоизточна Азия Никита (Лулиас). Но нещата вървеха много бавно. Oтговорите на моите писма не идваха от години. Бог изпита моята вярност. И само благодарение на подкрепата на семейството, особено на съпругата ми Роса, успях да издържа този тест.
И накрая, през март 2005 г. в Лахор пристигна митрополит Никита: Аз, жена ми и още 350 пакистанци бяха приети в Православието чрез миропомазване.
Тогава Господ ме подкрепи да продължа пътуването си до Светия Кръст и аз приех неговите съвети, защото наистина исках да бъда богобоязлив и верен християнин. Бях изключително щастлив. Моето ръкоположение също бе отложено, но накрая в Гърция през ноември 2008 г. станах единственият православен свещеник-пакистанец в нашата страна.
Да бъдеш свещеник в Пакистан е много трудно. Ние сме принудени да бъдем много внимателни към това, което казваме. Около нас има толкова много предразсъдъци и несправедливости. Mоже да бъдете хванати в думата, обвинени за това, поставени в затвора и дори убити.
През периода, когато бях свещеник в Католическата църква, най-болезненият проблем за мен беше позиционирането на свещеника като шеф, майстор и учител в живота за Божия народ, който в Пакистан вече е малцинство. Разбрах всъщност, че свещеникът е пастир.
Когато няма мост, той трябва да стане такъв, та стадото да може да прекоси реката.
Опитвам се да бъда като отворена книга за моите верни, защото наистина ги обичам. Те знаят дали имам нещо в джоба си или не, това ни прави близки хора. Въпреки факта, че болката и тъгата са част от моя живот, те правят моето свещеничество още по-смислено.
Източник: pravmir.ru
