Начало / Uncategorized / Зад заблудите

Зад заблудите

Повечето хора чувстват необходимост да свържат живота си с някакво духовно начало.

Лишени от идеята за Бога през онези 45 години, в които властваше атеизъм, по време на големия преход много хора потърсиха опори в съмнителни и дори опасни неща. Заля ни псевдодуховност, която все още обикаля да омае своите жертви.

В началото на промените езотерична и окултна литература надничаше от всяка втора сергия на площад „Славейков”. Езотеричното, скритото познание изплува, за да каже на наивниците: „религията е за простолюдието, аз съм за избраните, посветените в тайните на нещата“. Е, кой няма да се поблазни да е избраника? И ти наистина се превръщаш в избраник, но не на Бога, който без тайни уговорки е дал своите благи разпоредби на всички – бедни и богати, умни и неумни, красиви и грозни. И ти наистина се превръщаш в избраник, но… на врага Христов. Изобщо, темата за избраничеството е тънката струна, на която свири всеки опит да всели у човека гордостта, превърнала и Денница – най-лъчезарният ангел, в демон.

Друга мътна река, която понесе жадни за някаква „духовност” хора, е дъновизмът. Самият Дънов, анатемосан от църквата, полага учението си върху една опасна смесица от християнски идеи, източни идеи за прераждането и окултизъм. Редом с утвърдени християнски истини, Дънов предлага идеи, навявани от врага на човешкия род и се получава същото като онова, което се получава, когато към каца мед се прибави малко катран.

Покрай идеите на ню ейдж за епохата на Водолея у нас намериха почва и източни философии и учения. Не че има нещо лошо и те да се изучават, но ако първо да си добре „заземен“ в родното Православие. Иначе отлиташ като свободен електрон в нищото, очакващо всеки, който потърси решение на духовните си проблеми в йогата. Да – ти ще си кажеш – това са само физически упражнения, които ще ме направят по-здрав и устойчив на стреса на съвременния живот, но това съвсем не е така. Йога е религия и асаните са само подготовка за духовна трансформация и навлизане в опасни зони на паднали духове. Крайната цел е едно безлично състояние на духа т.е. ти се отказваш от личността си, изоставяйки своя Бог Христос, Който е Личност и при Когото ние сме личности. И няма православна йога. Както казват православните мислители: ”Няма дървено желязо”. Или си йога, или си с Христос!

Идеята за прераждането е хула към Бога, който се жертва за нас и понесе на кръста нашите грехове. Ако единствено със свои сили, усъвършенствайки се нравствено, мислиш, че се спасяваш, защо дойде Бог в плът на земята да изкупи твоите, моите, нашите грехове?

Друга обида към Твореца са вечните ни и само на пръв поглед безобидни приказки за зодиите. Сутрин с кафето бързаш към хороскопа и нерядко с него съобразяваш своите планове и с това се поставяш сам в лапите на манипулатора на човешкия род, наречен още „баща на лъжата”. Това с хороскопите си е чисто идолопоклонство, защото по този начин признаваш, че не Бог, а неговите творения – звездите, направляват твоя път. А всъщност, вслушвайки се в „съветите” на звездите, ти сам се отказваш от контрола над собствения си живот и поставяш кормилото в ръцете на опасни и вредоносни сили.

За екстрасенси, врачки и баячки мисля да не отварям дума тук след като, струва ми се, мнозина вече са убедени колко вредни и опасни могат да бъдат тези проводници на тъмни сили, които всячески искат да ги приемат като служители на Бога, любовта и светлината.

И всички тези нездрави явления на фона на тълпите презокеански евангелизатори, идващи да мисионерстват, но не в джунглата, а в една християнска държава с древна култура.

Често ще чуете нихилистичния вопъл: ”Няма държава!”. А вяра има ли, или нездрави учения и суеверия се ширят? Как да е силна тази наша държава при тези и други нейни духовни пробойни? Защо и до днес въздишаме по Златния век на България? В основата му са постиженията на християнската мисъл. Тогава християнската литература и култура била в разцвета си. „Проглас към Евангелието”, „Азбучна молитва”, „Шестоднев” са христоматийни примери за това. Било е време на духовен и материален градеж. Книжовници, художници, занаятчии, строители са дали най-доброто от себе си и с подкрепата на княз Борис I и цар Симеон, България изживяла впечатляващ културен разцвет.

Напоследък България като един Гъливер се опитва да се събуди и да разкъса въжетата, с които лилипутите на безверието и отцеругателството са го овързали. Възраждат се традиции, правят се носии, дискотеки се превръщат в хоротеки, клубовете за народни танци се множат. Някъде отдълбоко България напира. И все по-често на помощ трябва да ни идва мисълта на Васил Друмев, Търновски Митрополит Климент: „Има православие у нас – има български народ, няма православие – няма български народ”.

Автор: Румяна Николова

За Николина Александрова

Виж още

Турският съд отхвърли искането за преобразуване на Св. София в джамия

Турският Върховен съд отхвърли искането на религиозна група да превърне катедралата „Св. София“ от музей ...