Начало / Uncategorized / Силата на Светия Кръст

Силата на Светия Кръст

Третата неделя от Великия пост е Кръстопоклонна

Чрез припомняне кръстните страдания на Господ Иисус Христос по средата на поста Църквата иска да подсили верните в подвига на поста, тъй като почитта, отдавана на св. Кръст, се предава на Самия Господ Иисус. Дървото на живота бе посред рая. Адам съгреши в средата на деня, затова и в средата на Великия пост се издига Кръста – дървото на спасението. Когато тръгнем по нагорен път, бързаме да достигнем до някое сенчесто дърво, да се подслоним, да отдъхнем под него и така с подновени сили да продължим да се изкачваме нагоре. Тъй и през Великия пост Църквата издига св. Кръст – дървото на живота, и укрепени във вярата за спасението дошло чрез него, да съберем сили в подвига на поста.

mitropolit-ilarion-pri-predstavianeto-na-edna-ot-posednite-mu-knigiСветият Кръст дава сила в подвига на спасението. Някога той е бил оръдие на най-позорно и жестоко наказание. Но след като се освети със страданията на Христа Господа, той стана мощна благодатна сила срещу злото и греха, чест и слава за вярващите. „Кръстът е пазител на цялата вселена, кръстът е красота на Църквата, кръстът е сила на царете, кръстът е твърдиня на верните, кръстът е на ангелите слава, а за демоните – язва“ – пее Църквата всяка сряда и петък.

Кръстът е пазител на цялата вселена, красота на Църквата и сила на царете. Историята потвърждава тази истина. Имп. Константин Велики, както съобщава църковният историк Евсевий, бил във война с Максенций, който заграбил трона в Рим и отказал мирни преговори. В навечерието на решителните сражения край Рим, виждайки, че войските му са малочислени, Константин се оттеглил уединено на молитва и пред погледа му блеснал кръст, очертан от лъчите на слънцето, клонящо на заник, и надпис на него – „С това побеждавай!“ Необикновено явление! Ужас обхванал императора и цялото войнство, което наблюдавало това чудесно знамение. През нощта Господ Иисус се явил на Константин и му заповядал да направи хоругва-знаме с очертание на кръста и да го издигнат срещу врага. Константин изпълнил поръчението. Кръстът блеснал на знамето в скъпоценни камъни. Подобни знамена с изображение на кръст били понесени от всичките му полкове. Войниците, множеството от които били християни, се въодушевили. Вражеските войски били разбити. Константин Велики влязъл в Рим победоносно и през 313 г. бил издаден едикт за свободно изповядване на Христовата вяра. Народът ликувал.

Тези събития връщат мисълта ни към библейската история. Моисей, предвождайки израилтяните в бягство от египетското робство, стигнал до Червено море. От една височина издигнал жезъла си високо над водите и после го разпрострял напречно в очертание на кръст. Водите се разделили на две страни и се образувал път по дъното. Народът минал по него като по сухо. Преследващият ги фараон с войската си в безумие, без да мисли, че чудото е станало само за избава на евреите, навлязъл по дирите им в морския път. Но като се изтеглил народът, Моисей пак прострял жезъла си кръстообразно над водите. Те се съединили и фараонът с коне, колесници и войнството намерил смъртта си на дъното на морето. И Максенций подобно на египетския фараон намерил смъртта си във водите на Тибър. Всичко това станало, за да се узнае силата на св. Кръст, който е „сила на царете“.

Силата на св. Кръст виждаме проявена и в нашата история. След покръстването на българския народ в 865 г. недоволните боляри, свикнали с разпуснатите нрави на езичеството, поискали да го възвърнат и подбудили народа да се разбунтува. Дворцовата гвардия била незначителна. При все това царят Покръстител заповядал да разтворят широко портите и сам се показал, като високо носел кръста, обграден от духовници с пламтящи в ръцете свещи. Народът, като видял тази величествена картина, изтръпнал в благоговеен страх. Тъй св. Кръст се показал „сила на царете“ – сила и за нашия цар Покръстител – св. цар Борис. И в ново време благодатната сила на св. Кръст, изобразен на Самарското знаме, даде храброст на опълченците и победата бе опечалена. Така св. Кръст се показва „слава на ангелите, а на демоните – язва“.

Доростолски митрополит Иларион

По: Църковен вестник, 1998 г. бр. 6.

За Николина Александрова

Виж още

Турският съд отхвърли искането за преобразуване на Св. София в джамия

Турският Върховен съд отхвърли искането на религиозна група да превърне катедралата „Св. София“ от музей ...