На 16 януари 2004 г. Светият Синод на Вселенската патриаршия причисли към лика на светиите монахиня Мария (Скобцова). Искането за канонизацията бе отправено от архиепископ Гавриил, Екзарх на Вселенската патриаршия, управляващ архиепископията на Православните руски църкви в Западна Европа.
Монахиня Мария (в света Елизавета Пиленко) е родена през 1891 г. в Рига, Латвия в православно семейство. Още седемгодишна тя изявява желание за монашество, но когато е на четиринадесет години смъртта на любимия ѝ баща дълбоко я поразява. През 1932 г. Елизавета Скобцова приема монашество, като получава името Мария (на св. Мария Египетска). През септември 1932 г. успява да основе „общежитие за самотни жени“. В дома се приютяват 25 жени. До 1937 г. в приюта намират подслон около сто жени, като ежедневно се сервира обяд за около 120 души. При общежитието се устройва храм, в който ежедневно се служи света Литургия. Помагат и доброволци, но така и не се създава монашеска общност.
На 14 юни 1940 г. Париж е окупиран от хитлеристките войски. Заедно със своите сподвижници, майка Мария подпомага бягството на съветски военнопленници, както и на евреи. Тя доброволно отказва да напусне Париж и да се спаси (някои членове на „Православно дело“ са арестувани). Отказва да се регистрира в германската полиция и да получи специална лична карта, удостоверяваща, че не е еврейка, каквато получават руските емигранти във Франция. В приюта ѝ намират подслон много евреи, а отец Дмитрий им издава фалшиви кръщелни свидетелства, за да се спасят.
Загива в пещите на концлагера Равенсбрук на 30 март 1945 г. – на Разпети Петък. Съюзническите войски освобождават лагера на 25 април 1945 год. Една от версиите за нейната смърт е, че е влязла в камерата на мястото на друга жена, която е трябвало да бъде изгорена този ден.
Краткият филм разказва за живота и най-вече делото на св. Мария, която докосва до вярата стотици души. Да моли Бога за нас!