Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
За да избегнете превръщането на Поста в тежки и мъчителни седмици на диета, трябва да спазите няколко прости правила. Целта на поста е да доближим тялото до душата си (да възстановим правилната връзка на душата и тялото), да умножаваме любовта, да изостряме вниманието си към нашия духовен живот, да обучаваме нашата воля и да увеличаваме силите си за духовна борба. Ето и десет съвета, които ще ви помогнат да се справите по-добре с Великия пост.
1. Винаги бъдете щастливи, молете се през цялото време, бъдете благодарни за всичко
Изкушението да паднете в отчание е силно. „Как мога да живея без вкусна храна? Няма повече забавления! Колко дълги са службите!“. Всъщност няма реална причина за отчаяние. Продължителните богослужения в същото време са пример за духовна поезия, разсъждения за мястото на човека във вечността, усещане за единство с другите хора, които се молят в църквата, и като общение с Бог. Често можем да видим от другата страна на Поста: „Не мога да стоя като статуя. Липсват ми богослужения. Разсейвам се от светската суета“. Помнете, че Бог се нуждае от сърцето ни, а не от краката и стомаха ни. Той вижда в душата желанието да Му се служи, а също така и слабостите. Това постоянно припомняне на Бога ще стане нашата постоянна радост в Него.
2. Продължавай да се молиш
Разбира се няма нужда да поемаме по пътя на исихазма. Все пак можем да се опитаме да достигнем с половин крачка по-близо до съвършенството. Трябва да отделяме повече време на молитва, отколкото обикновено. Трябва да сме по-внимателни по време на богслуженията – понякога може да е полезно да вземете книга с текстовете от богослужението. Трябва да изпълняваме молитвеното си правило по-задълбочено. Изключете компютъра си полочин час по-рано и прочетете вечерните си молитви. Добавете молитвата на св. Ефрем Сирин към правилото си. Докато пътувате, четете или слушайте Псалтира. Много е полезно да се борите срещу многобройните изкушения по време на Великия пост с молитва. Когато се чуствате ядосани или отчаяни, можете да се справите с това състояние с помощта на кратката Иисусова молитва.
3. Църковна молитва
Ако не успявате да организирате ежедневието си така, че да можете да се храните само с постна храна, да прочетете цялото молитвено правило или просто да се молите през деня, то църквата ви дава възможност все пак да се спасите от това. По време на Великия пост, Божествените служби се извършват ежедневно в манастири и много енорийски храмове в големите градове. Можем да ходим на църква преди или след работа и да останем поне за част от богослужението. Това ще ни помогне да оправим разликата със светското настроение. Ако говорим за Великия пост, трябва да се спомене, че има богослужения, за които си струва да се излезе в почивен ден. Това е например Покайният канон на св. Андрей Критски, който се чете през първите четири дни на Великия пост, четенето на целия канон в сряда вечер на петата седмица, акатиста на Божията Майка в петък и разбира се богослуженията през Страстната седмица. Препоръчително е да посетите литургията на Преждеосвещените дарове поне веднъж по време на Великия пост.
4. „Отвори ми вратите на покаянието! О, Животодателю!“
Известно е, че не Бог се нуждае от пост, а ние. Например Великият пост се състои от две части: самият пост и Великата седмица. Църквата ни предлага да прочетем Великия канон два пъти по време на Великия пост по основателна причина. Всяка събота след бдение през нощта можем да чуем песнопението: „Отвори ми вратите на покаянието. О, Животодателю!“. Три седмици преди Великия пост, Църквата призовава към покаяние с притчата за Митаря и Фарисея, припомнянето на Страшния съд и изгонването на Адам от Рая. Нуждаем се от тези 40 дни пост, точно за покаяние. Ако няма да се каем, то няма нужда и да постим. Това ще бъде само загуба на здравето ни.
5. Гледайте здравето си
Ако смятате, че здравето ви се влошава по време на Великия пост, то трябва да обсъдите степента на въздържание от храна с вашия изповедник. Ако имате някакви заболявания на стомаха или метаболитна дисфункция, не можете да постигнете пълен пост и да стоите като църковна статуя, само защото така искате. Днес дори някои манастири не постят със суха храна; така че Господ няма да съди работник, който има здравословни проблеми. Стомашната язва няма да ви доближи до Господа. Единственото, което тя може да стори е да ви отведе при Него. Границата между искреното желание да следвате църковните канони и гордостта от личните усилия е доста тънка.
6. Очите да гедат към собствената чиния
„Хваля се, когато постя, но и се хваля, когато не постя“, пише св. Йоан Лествичник в „Лествица“. „да се хвалиш по време на пост“ е опасно и върви ръка за ръка с осъждането на другите. Братът ви яде риба, докато вие сте на хляб и вода? Не е наша работа. Той пие мляко, докато ние чай със захар? Нямаш представа за състоянието на неговия организъм. Той е ял месо и ще се причасти следващата сутрин, докато ти си започнал евхаристийния пост от миналата вечер? Това се отнася само за нето и за свещеника, който му позволява да участва в тайнството. „Да се гордееш с това, че не постиш“ е по-деликатна страст. Съвремениният свят има публичен характер, хвалещ се, че не е фарисеин. В този случай можем да наблюдаваме друга тенденция: той не яде олио, но аз правя стотина поклона у дома, преди да си легна! Той не приема никакъв алкохол, но аз се покайвам всяка неделя! Тук можем да кажем само това, което казват и децата в детската градина: „Очите да са насочени към собствената чиния“.
7. Човекът не живее само с хляб
Мислете по-малко за храна. Постът не е промяната на хранителния режим. Вегетарианците изобщо не ядат животинска храна, но нито това ги доближава до Бога, нито ги пази от него, както казва апостолът. Продължаването на тази добре известна фраза е „но с всяко Слово Боже“ – тя напълно отговаря на периода на Великия пост, когато отделяме специално внимание на четенето на Библията, което е Словото Божие. Има традиция да се чете цялото Евангелие, както и да се четат творенията на Св. Отци, като „Лествица“, „Добротолюбие“, „Тълкувание на св. Евангелие“ и т.н.
8. Бързай да правиш добро
Концентрирането върху нашето духовно състояние не трябва да се превръща в небрежност към другите хора. Постът трябва да развие в нас любов към Бог и любов към нашия ближен. Св. Йоан Златоуст предлага да дарите парите, спестени по време на Великия пост, на нуждаещите се. Нещо повече, по време на Великия пост не е нужно да спирате комуникацията с онези хора, които се нуждаят от нея – бременна приятелка, болен съсед, самотен роднина. Краткият разговор с тези хора на по чаша чай или кафе не е просто забавление, а помага и на другите хора.
9. Обичай хората без „приятните“ хора
Доброто отношение към нашите съседи понякога може да доведе до неприятни неща, които хората харесват. Всъщност няма никакво добро отношение, докато има лична немощ и зависимост от мнението на другите хора. По време на Великия пост тази страст особено се изостря. „Нека да се срещнем в петък след работа и да отидем на кафе!“, казва приятелката ви и там поръчвате торта с нея: не искам да я обидя. „Елате при нас в събота вечер!“, казват ваши съседи и ще отсъствате от вечерното богослужение… „Изяще още едно парче пиле, ако не искате да навредите на чувствата ми!“, казва ваш роднина. Може това да се скрие и зад уважението към другите. За да се отървем от хорските страсти, можем да си припомним съветите на св. Паисий: Трябва да прикриваме нашия личен пост, защото не постим показно, но църковният пост е подсилващ нашата вяра. Не бива само да се стремим към човекоугодничество, но и да накараме другите да уважават вярата ни. Доста често учтивото обяснение е достатъчно, за да разберат хората положението ви. Нещо повече, най-често излиза, че всички наши обяснения са нереални: вашият приятел в кафенето няма да се изненада от празната ви чаша за еспресо, съседите ви ще се радват да се срещнат с вас след службата и вашият роднина ще бъде доволен да ви поднесе само картофи с гъби.
10. Следвай Христос
И накрая най-важното правило на Великия пост е да си спомняте целта на този период. Постът е период на концентрирано очакване на Празника, до който той води – Пасха, Възкресението Христово и т.н. Ако говорим за Великия пост, това трябва да е очакването на работника. Опитваме се да преминем през Поста заедно с Христос; заедно ще стигнем до гроба на Лазар, заедно ще влезем в Йерусалим; ще чуем Христос в храма; ще участваме на Тайната Вечеря заедно с Апостолите; ще го следваме по Неговия път до Кръста; ще скърбим на Голгота с Божията Майка и любимия му ученик Йоан… И накрая, заедно със жените мироносици ще отидем до отворения Гроб и ще се радваме, че Той не е тук. Заедно с тях и ние ще възкликнем: „Христос Воскресе!“.
Източник: Правмир.ру
