Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Според Свети Василий, Бог е „Единствен истински съществуващ“. Нашето собствено съществуване е дар от Бога, който е наш Създател. Никой от нас няма „самобитен“ живот. Ние съществуваме, защото Бог подсилва съществуването в нас – „защото ние чрез Него живеем, и се движим“ (Деян.17:28).
Грехът е отхвърлянето на дара Божий – отдалечаване от истинското съществуване.
Голяма част от нашето внимание в съвременния свят е заето с неща, които нямат „реално битие“. Занимаваме се с илюзии, дигитални форми. Нашата икономика ни позволява да избягаме от нормалните нужди като сезонния недостиг на различни продукти и други светски проблеми. Ние сме все повече отдалечени от истинската околна среда, в която естествено живеем.
Известно се, че астронавтите, след като прекарат дълго време в космоса, преживяват продължителни отрицателни ефекти поради условията на безтегловност. Телата ни са създадени за гравитация и се нуждаят от постоянното земно привличане, било то заради мускулния тонус или костната плътност. Но сега живеем в ситуация, в която много форми на естествената гравитация са намалени или премахнати. До какви последици за човешкото тяло в дългосрочен план води възможността да имаш почти всяка храна по всяко време на годината? Като човек, прекарал по-добрата част от живота си на бюро, мога да свидетелствам за ефекта от това заседнало съществуване. Долната част на гърба ми, обхватът ми на движение, гъвкавостта на ставите ми ме превръщат в модерен представител на групата на „белите якички“.
Какъв ефект имат тези неща върху душата? Защото душата също има нужда от своята „гравитация“. Платон заявява в своето съчинение „За държавата“, че всички деца трябва да се научат да свирят на музикален инструмент, защото музиката е необходима за правилното развитие на душата. Ние мислим прекалено малко за подобни неща, тъй като приемаме, че независимо в каква среда живеем, нашата свобода на избор остава незасегната и винаги можем да решим да направим нещо различно или да бъдем нещо различно.
Мога да реша да отида на маратон утре, но зная, че първите 250 метра ще ме изтощят и оставят без дъх. Не може да си седял 40 години на бюро и да прескочиш преминеш на изискванията за маратон – просто, защото така си избрал.
И така стигаме до Великия пост.
Някои виждат този пост като духовен маратон. Те прекъсват своят заседнал духовен живот, препускат в спринт и се провалят преди да е приключила първата седмица. Провалът води до гняв, самообвинение, дори безсилие.
Първата година, в която „реших“ да постя православно (четири години преди да бъда приет в Църквата), свещеникът, с когото обсъдих поста, ми каза: „Не можеш да се справиш с поста“. Спорих с него докато осъзнах мъдростта му.
– „Направи нещо по-лесно“ – каза ми той. – „Просто се откажи от червеното месо“.
– „Ами пилето?“ – попитах аз.
– „Не. Яж пиле. Яж всичко освен говеждо и свинско. И се моли малко повече.“
И така се върнах в моя англикански живот, малко разочарован, че моята зилотска усърдност е направила толкова лошо впечатление. Но семейството ми прие предложението и ние не ядохме червено месо по време на Поста. Това беше най-добрия пост, който семейството ми е имал. Вече не се замисляхме „от какво да се откажем по време на поста“ и вместо това приехме повелята, която ни беше дадена.
През следващите години същият свещеник (който сега е мой кръстник) увеличи списъка на храните, от които да се въздържаме. И ние бяхме готови за това. Интересно ми е обаче, че при първия ми опит за православен пост ми беше казано да не бъде толкова строг.
„Строгата“ част се оказа да се науча да правя това, което ми беше казано. Това понякога е най-трудния пост от всички.
Постът е време да бъдеш истински. Да не ядеш някои неща всъщност е нормално. В съвременния ни свят трябва да прегърнем естествената „гравитация“, която лесно бихме могли да оставим зад гърба си – поне ние трябва да направим това, ако искаме да избегнем атрофия на душата.
През 2000 г. средният американец е изял 82 кг месо (и 7 килограма риба и черупчести). Това е приблизително една трета повече, отколкото през 1959 г. Недостигът не е проблем в нашата диета. Нашето изобилие е просто „нереално“ и околната среда често показва белезите за изкуствения характер на храната ни. Но ние нямаме възможност да изучаваме какво става с душите ни. Това, което знам, че е вярно е, че тялото и душата съществуват по идентичен начин. Тези, които възприемат света като потребител, по същия начин биват консумирани от света.
И така ставаме истински.
Да „станеш“ истински означава да поставиш граници. Нашата култура е балон, който те кара да вярваш в нещо. Тя се основава на икономика на прекомерно потребление. Икономическата криза от 2008 г. се доближи до много по-голямо бедствие и лесно можеше да се превърне „свободно падане“. Мнозина не успяха да разберат колко крехък е нашият живот. Във времето на Великия пост (и на всички постни дни през годината) прегръщаме деликатноостта на нашия живот. Ние позволяваме на света да каже „не“ и поемаме допълнително трудности и задължения. Трябва да помним, че такива неща не ни правят духовни герои. Първо те трябва да ни направят човеци.
Автор: свещеник Стивън Фрийман
Превод: Драгомир Младенов
