Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Известен е изразът „майчината молитва може да спаси дете, издигайки го дори от морското дъно“. Но малцина знаят, че това не са просто добре казани думи, а става дума за реален феномен, потвърден от многочислени примери през вековете.
Един монах, Отец Павел, ми разказа история, случила се с него. Разказа я, сякаш ставаше дума за нещо делнично и обичайно. А аз бях потресен от историята – мисля, че тя би впечатлила и вас. Жена заговорила отец Павел на улицата и го помолила да посети сина ѝ. Ставало дума за изповед. Дала му адреса.
„Всичко стана набързо, припряно, но аз не сторих поисканото същия ден, а и – честно казано – забравих адреса. Рано сутринта на следващия ден, тя отново ме срещна, много развълнувана, и ме умоляваше да видя сина ѝ. Незнайно защо дори не се сетих да я попитам защо тя не дойде с мен. Качих се по стълбището и натиснах звънеца. Отвори неугледен млад мъж, очевидно пияница. Огледа ме предизвикателно – бях със свещеническо расо. Поздравих го и казах: “Вашата майка помоли да Ви посетя“.
Мъжът трепна и се дръпна навътре: “Лъжете. Мама умря преди пет години.“ Видях снимката ѝ на стената, наред с други фотографии. Той посочи снимката и рече: “Тази жена ли Ви помоли да ме посетите?“ И добави провокативно: „и Вие идвате от другия свят, за да ме видите?“. „Не, отвърнах, аз все още съм от този свят. Но Вие направете това, което ще Ви кажа. Утре сутрин отидете на църква.“. „А ако не ида?!“. „Ще идете, майка Ви помоли да сторите това. Грях е да не изпълняваме волята на родителите си.“
„Така че той дойде. По време на изповедта го разтърсваше ридаене, и сподели, че изритал майка си от дома. Тя отишла да живее с други хора и скоро след това починала. Разбрал го едва неотдавна, не присъствал на погребението ѝ.“. „Вечерта на деня, в който той дойде, срещнах майката за последен път. Беше много щастлива. Беше с бяла забрадка, а преди беше с черна. Беше много благодарна и каза, че на сина ѝ е простено, защото се е разкаял и изповядал, и че вече се били срещнали. На сутринта отидох до сина, но съседите ми съобщиха, че предния ден той починал и го закарали в моргата.“
Това е историята на отец Павел. Грешният аз си мисля, че на майката е било дадено да види сина си от мястото, където пребивава след края на земния си път; значи и че ѝ е било дадено да узнае времето на смъртта на сина си; значи и че молитвите ѝ са били така ревностни, че ѝ е било разрешено да се появи тук и да помоли свещеник да изповяда и причасти жалкия Божи слуга. Все пак е ужасяващо да умреш без причастие.
А най-главното е, че всичко станало показва, че тя го обича, обича сина си – дори един такъв син, пияница, изхвърлил майка си от дома. Всичко това означава, че тя не му е била гневна и засегната, и – знаейки повече от всички нас за грешниците – е сторила всичко по силите си да спаси сина си от такава съдба. Тя го е спасила от дълбините на греха със силата на любовта и на молитвите си.
Автор: Владимир Крупин
Превод: Димитър Банков
Източник: Православие.ру
