Начало / Uncategorized / Българският март

Българският март

В периода на търсене на националната си битийност несъмнено българският народ има с какво да се похвали в това отношение. В периода на демократичната идентичност и свобода, обаче, се усвоиха твърде много чужди за своето битие като българи, обичаи и празници – знайни и незнайни, трайни и безкрайни…

Интересното е, че една голяма част от българските празници са проникнати не само с моменти на радостен спомен от миналото, обикновено езически асимилиран и вкоренен в традицията, но и с тъжното припомняне на нелекото българско битие. Оказва се, и то не от годините на демокрацията, че българинът много тачи „баба Марта”.

DSC09227 - Copy (1)Дали това е просто преклонение пред традициите в миналото, многократно свързвани с антропологичните образи на „дядо Мраз“, или „баба Марта“… или е свързано с отминал спомен от други традиции и култури, е въпрос на анализ и тълкуване. Можем да предполагаме, че идеята за честване на някакъв празник в началото на месец март, свързан с култови и обредни действия, символи и предмети не е далечна за българския народ и традиции, и се свързва с няколко интересни факта.

Може би, празникът на марта и използването на мартеници идва от Римската империя, и празниците чествани в началото на Римския календар: 1 март – начало на месец март (martivs), в чест на Марс – прародител на римския народ. Или е празник и символ, дошъл от времето на тракийските и елински езически празници, посветени на Аполон и Дионисий, по време на които се усуквали вълнени парчета (ieresione) около дърветата като символ на плодородие и берекет, както казва народът. Или носенето на мартеницата е народно, почти национално поверие, свързано с героичния образ на хан Аспарух и прабългарски символ на победата.

Все различни факти, които може би са доста далече от истината, което не означава, че не могат да бъдат повод за празнуване, както казва поговорката „ако сме без делници, да не сме без празници“.

Но, вниманието ни може да се обърне и към друг повод.

Оказва се, християнският начин на живот на българина, неговата жертвоготовност и благочестие, неговото пазене на „майчиното“ не е изгубило смисъл и в днес празнувания празник на Марта.

Благочестието и благоденствието на българския народ има два пътя, които имат дори своето алегорично и новозаветно значение: единият е неговото „служение на Марта“ – израз на добрия и скромен домакин, посветен на своя дом и семейство българин, а другият е „служението на Мария“ – образът на светият, честен и непорочен идеал, преданият и жертвоготовен последовател, който избра добрата част, която никога не може да му се отнеме… Марта и Мария, вечно преплитащи се и вечно разграничаващи се образи…

Интерпретирайки символа на мартеницата в един дори нетрадиционен контекст и едновременно с това го свържем с нашата българска история, то можем да направим следната хипотеза:

Ако си припомним българската история, в края на месец февруари и началото на месец март, в дните на кървавите битки на Шипка, дали не е имало майки и баби, които са давали своето благословение за участие в битките на стотиците български синове да се жертват, за да пролеят своята кръв за свободата на България?!

Марти или Марии, знайни или незнайни, са преплели в своето битие червеното и бялото като символ на кръвта на своите синове и надеждата за свободата. Нека погледнем дори униформите на нашата почетна българска гвардия – червеното и бялото присъстват и в двата варианта – зимна и лятна униформа.

В този смисъл, в навечерието на 3 март, денят на освобождението на България, да оставим спомените за езическото или каквото и да било знайно и незнайно минало. Да празнуваме наследството на нашата християнска история, нашето освобождение, нашата българска чест и достойнство, за което знайни и незнайни герои отдадоха живота си в жертва и останаха в народната памет. Нещо, което никога няма да им се отнеме. Да останем с пожелание за здраве, благоденствие и мир, сполучливо преплетени в цветовете на българския трибагреник – бяло, зелено, червено.

Автор: Доц. д-р дякон Иван Иванов (Кюмурджийски)

За Николина Александрова

Виж още

35433399_1693924067310950_6632758501049368576_n

Митрополит Киприан направи първа копка на новия храм в с. Козаревец

По покана на енорийския свещеник Николай Мураитов на 17.06.2018 г. Старозагорски Митрополит Киприан, направи първа ...