Начало / Uncategorized / Архим. Серафим Алексиев за спасителното значение на поста

Архим. Серафим Алексиев за спасителното значение на поста

arhemandrit_serafim1-202x300Нашият Спасител Господ Иисус Христос, преди да излезе на открита духовна борба с Княза на този свят и с всички негови зли духове, действащи в хората, подложи Себе Си на четиридесетдневен пост. 

Чрез това Той показа каква сила има за нас постът.

Важното значение на поста се разкрива също тъй от Христовите думи: „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост“ (Мат. 17:12). Оттук става ясно, защо св. ап. Павел казва: „Аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух; но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите сам негоден да стана“ (1 Кор. 9:26-27). „Нашата борба не е против кръв и плът, а против… поднебесните духове на злобата“ (Еф.6:12).

Като строги последователи на Божественото и апостолското учение, и светите отци на Църквата са изтъквали великата сила на поста. Въз основа на собствения си опит, те учели, че да се борим с демонските изкушения и с цялото дяволско зло в света ние ще можем само тогава, когато благодатно одухотворим своя телесен състав, което пък се постига преди всичко чрез пост. А св. Йоан Кръстител казва, че и самото ни духовно преуспяване се измерва чрез поста. Наред с това св. отци свидетелстват, че нашата молитва само тогава има особено чудотворно действие, когато е придружена с пост. Ето защо великите чудотворци са бивали предимно изключителни постници, каквито са например: св. Антоний Велики, св. Серафим Саровски, а също тъй един от най-новите праведници на Руската църква – отец Йоан Кронщадски. Последният в една своя проповед, на която лично присъствах, каза, че Бог изпълнява нашите молитви, ако те са придружени от въздържание – нещо, което сам той бил изпитал хиляди пъти. 

Също така необходим е постът и за покаянието. Затова Бог изисква от хората да се каят пред Него и за греховете си в пост и молитва. „И сега още казва Господ: обърнете се към Мене от все-сърце с пост, плач и ридание“ (Иоил. 2:12). Историята на ветхозаветния Израил – както свидетелства Библията – ни говори, че, когато израилтяните искали да изпросят от Бога прошка за греховете си, те си налагали пост и той бивал неизменен спътник на покаянието им…

Обаче, въпреки великото значение, което има за нас постът, той не ще ни донесе никаква полза, ако не се придружава от любов към ближните. 

Както знаем из св. Евангелие, неразумните девици притежавали добродетели и дори девството, но им липсвала любов, поради което те загубили вечното спасение. Св. ап. Павел пък поставя любовта по-високо и от мъченическия подвиг, като казва: „да предам и тялото си на изгаряне – щом любов нямам, нищо не ме ползвува“ (1 Кор. 13:13).

Ето защо… Църквата ни задължава да обърнем особено внимание на любовта ни към ближните и затова на литургията в прощалната неделя ни поучава със следните слова на Христа: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14 и 15). 

Да, велик подвиг изисква от нас св. Църква с тези Божествени слова! Тя ни подбужда да подражаваме на Самия Христа и да се отнасяме към враговете си тъй, както Той се е отнесъл към Своите разпинатели: молел се е на Своя небесен Отец за тях. Тук св. Църква се основава на Христовите думи: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец“ (Мат. 5:48). Наистина, ние сме твърде немощни, за да подражаваме на Бога, но не бива да забравяме, че, за да можем да изпълняваме Божествените заповеди, Господ ни изпраща Своята всесилна благодат, която прави непостижимото за нас – постижимо. Туй Той е изразил в думите Си: „за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно“ (Мат. 16:26). А св. ап. павел казва: „всичко мога чрез Иисуса Христа, който ме укрепява“ (Филип. 4:13). 

Следователно, при съдействието на благодатта на Св. Дух, ние сме в състояние да подражаваме и на Самия Господ. Така е подражавал на Господа в любовта към враговете например св. архидякон Стефан. Той се молел да прости Бог на неговите убийци тогава, когато те го убивали с камъни, и последните думи на първомъченика били: „Господи, не им зачитай този грях!“ (Деян. 7:60). така са се отнасяли към своите врагове и всички Божии угодници, като са въплътявали в живота си думите на Апостола: „ако е жаден, напои го“ (Рим. 12:20). Когато св. Макарий Велики, оклеветен като блудник, бил бит почти до смърт, той не изрекъл нито една укорна дума към своите клеветници. Така подражавал на Христа и св. Серафим Саровски, който не само че простил на нападналите го злодеи, но им издействал дори прошка от гражданската власт. 

Разбира се, много трудно е да обичаме враговете си! Обаче за нас няма друг път за получаване прощение от Бога. Затова нека се вслушаме в гласа на св. Църква и, навлизайки в дните на пост и покаяние, да простим от цялото си сърце на всички свои врагове.

Архим. Серафим Алексиев

Списание „Духовна култура“, януари и февруари 1953 г.

За Ангел Карадаков

Виж още

35433399_1693924067310950_6632758501049368576_n

Митрополит Киприан направи първа копка на новия храм в с. Козаревец

По покана на енорийския свещеник Николай Мураитов на 17.06.2018 г. Старозагорски Митрополит Киприан, направи първа ...