Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Великият пост
Основната причина, поради която християнството се разпространява толкова бързо след възкресението на Христос, е силата зад Възкресението. Истината за възкресението на Христос дава възможност на вярващите радостно да прегърнат мъченичеството, знаейки, че те ще бъдат съединени във вечно блаженство със своя възкръснал Спасител. Макар че мъченичеството им би включвало умствено и физическо безпокойство, те са радостни в желанието си да отидат на смърт, вместо да предадат вярата си. Не е нещо, което човек би направил, за да бъде част от някаква „религия“. Много съвременници отбелязват, че тези християни са били изправени пред смъртта на мъчениците, сякаш изпратени да се оженят. Те не били мрачни, а притежавали определена светлина на лицата, прегърнали своят венец на мъченичеството.
Когато св. Поликарп бил осъден от проконсула, той питал защо забавят смъртта му с изгаряне. Тези вярващи се радват, когато се изправят пред смъртта, защото знанието им за телесното възкресение на Христос е достатъчно доказателство, за да им даде непобедима смелост, когато се сблъскват с определената им смърт. Вероятно великата княгиня Елизабет и сестра Варвара пеят химни, след като били хвърлени в кладенеца от болшевиките, като подготовка за вечния живот с Христос.
Раннохристиянските апологети цитират стотици очевидци, много от които умишлено и решително са претърпели продължителни мъчения и смърт, вместо да отхвърлят свидетелствата си. Желанието им да пострадат от смъртта изключва измама от тяхна страна. Според историческите данни повечето християни били в състояние да прекратят страданията си просто като се отрекат от вярата. Вместо това мнозина избрали да изтърпят страданието и да провъзгласяват възкресението на Христос.
Това, което прави най-ранните християнски мъченици забележителни е, че те знаят, че това, което изповядват, е вярно. Ако всичко беше просто лъжа, защо толкова много християни увековечават мита? Защо всички те съзнателно се придържат към такава несъстоятелна лъжа пред лицето на преследващите ги, лишаването от свобода, изтезания и убийства?
Непосредствено след разпъването на Христос последователите Му се скрили от страх за живота си. И все пак след възкресението на Христос те смело провъзгласяват възкресението, въпреки заплашващото ги преследване. Само истинското възкресение би могло да доведе до внезапна промяна, която би довела вярващите да се откажат от всичко, включително от живота си, за да проповядват възкресението на Христос.
Един скептик, Павел, бил жесток преследвач на ранната Църква. И все пак след среща с възкръсналия Христос, Павел претърпява незабавна и драстична промяна от един преследвач на Църквата до един от най-плодотворните и безкористни защитници. След срещата си с възкръсналия Христос Павел претърпява обедняване, преследване, лишаване от свобода, побои и накрая екзекуция за непоколебимата си вяра във възкресението на Христос.
Скръбта, която ние християните преживяваме по време на нашето леко пътешествие, се смекчава от знанието, че Христос побеждава смъртта чрез Неговата смърт и че Неговото възкресение е нашето възкресение. Ние гледаме към бъдещето със същата вяра на светиите и мъчениците и сме изпитали истината за ученията на Иисус Христос, защото сърцата ни са били трансформирани от силата на Неговото послание. Нашите грехове са били простени и ние сме гости на Неговата трапеза, чакайки нашето време, когато Райските порти ще бъдат отворени за нас. Ние не се страхуваме от нищо, точно като мъчениците, защото знаем истината за Святото Възкресение на Христос, нашия Бог.
С любов в Христа,
игумен Трифон
