Начало / Uncategorized / Какво да правим по време на първата седмица на Великия пост? Съвети на свещеници

Какво да правим по време на първата седмица на Великия пост? Съвети на свещеници

Първата седмица от Великия пост е време за молитва и стриктно въздържание. През първите четири дни – от понеделник  до четвъртък – практически във всяка църква се чете Великият покаен канон на Св. Андрей Критски.

Преобладаващата част от днешните активни християни живеят в градове. Големите градове оставят отпечатъка си върху духовния ни живот. Живеещите в големи градове са потопени в множество делнични грижи: работят, учат, все бързат нанякъде… Някои – поради разни обстоятелства – не намират сила и възможност да участват във всички богослужения през Великия пост. Pravoslavie.ru помоли неколцина свещеници да кажат няколко думи относно това, кое според тях е най-важното нещо, което следва да изпълва живота на християнина в дните на Великия пост; за да се помогне на погълнатите от грижи християни да определят духовната си програма (максимум и минимум) за това време.

38394.pПротойерей Андрей Ткачов, ректор на Възкресенската църква, Москва:

Не всички вярващи, колкото и много да са, могат да постят по един и същи начин – поради различията във възрастта, здравословното им състояние, начина им на живот, както и степента на участието им в църковния живот. А и следващите една след друга епохи поставят своето клеймо върху духовния живот, трансформирайки една и съща духовна работа не само в повторение на практиката в миналото, а в нещо напълно уникално и специално. В какво се състои нашият подвиг на поста в съвременните обстоятелства?

Първото нещо, което попада във вниманието ни, е времето, което в наши дни човек прекарва в пътуване. За да отидеш на работа, а след това – на църква, после да се върнеш вкъщи – не можеш просто да прекосиш улицата или да изминеш няколкостотин метра, а трябва да изминеш познат дълъг път. Страховитата рутина на градския транспорт – това е всекидневно източване на сили и пари. В най-добрия случай – час до работата, час от службата до църквата и час от черквата до вкъщи. Общо три часа сложна и специфична „работа“, която ти изцежда останалите физически и духовни сили.

Същевременно, правилата на Църквата не отчитат това пътуване. Те са основани на живота в манастир, където от килията ти до мястото на богослужението са пет минути ходене. Оттук нататък, има възможност няколко часа да събереш сили за дълга молитвена работа в църквата. Тук е полето, тук си си у дома, а ето звук на близка камбана, зовящ те в църквата. Монашеският живот в манастир предполага, че връщайки се от богослужение, ще намериш храна на трапезата – макар и съвсем оскъдна поради поста – но приготвена и налична. А сегашният поклонник (най-често жена), пристигайки вкъщи, отива при печката и храни домочадието. Както виждате, нейният подвиг, свързан с поста, се  удвоява, дори утроява.

Не можем да променим драстично жизнените си условия, но можем да променим отношението си към тях. Необходими са чувствителност и съчувствие от страна на духовните отци към „малкия енориаш“, който се бори за живота си, и – изтощен от разхвърляния си живот – се опитва да служи Богу. Той не чете всичко, дори не прехвърля всичко, не чува всичко. А и не разбира всичко, каквото е дочул и прочел. Нужни са търпеливост и снизходителност. Недопустимо е да се вдига летвата на изискванията и да се реагира с навъсеността на познавача, който обучава лаик. Трябва да разберем, че прибързаността е враг на утринната молитва, а умората – на вечерната. Така че може би следва да учите молитвите наизуст, за да се молите по памет, облегнати на прозореца във вагона на метрото. Не е редно да укорявате някого, че се моли именно така, а следва да го окуражавате и утешавате.

Още един необходим коментар за особеностите на времето ни – това е преходът от акцентиране върху храната към акцентиране върху информацията. Човекът от прежните времена е бил по-здрав и по-твърд от нашите съвременници. Празният стомах му е бил необходим за намаляване на биологичната му активност. Било му е необходимо истински да се отслаби, за да се въздържа от диви страсти. Съвременният човек е по-скоро болнав и слабоват. Той не страда от излишък на физическа сила, не повдига планини. Обратното, той се събужда уморен и едва влачи нозе през деня. От друга страна е прехранен, претъпкан с информация, струяща в очите и ушите му като тропически дъжд, която информация превръща мнозина почти в пациенти на психиатрична клиника, които – по някаква причина – си спят у дома.

Да се изключи телевизията и да не се включва поне през първата седмица от Великия пост ще е по-полезно, отколкото да се проверяват етикетите на храните: дали вътре има сухо мляко, или нещо друго, което не е постно. Музика, клюки и ялово дърдорене, телевизионни шоу-та, „висене“ в любимите компютърни сайтове – тези неща са много по-опасни от чаша мляко, и изискват много по-стриктно, безмилостно поведение спрямо себе си.

Естествено, не казвам, че следва да минете на „информационен пост“ и да продължите да ядете каквото си щете. Телесното ограничаване, както са казали отците, е наистина „майка на всички добри неща“. Трябва да „изсушите“ корема и да давате милостиня, следва да четете свещените писания и да коленичите. Същевременно следва и да разбираме чудатостите на света, в който живеем, и да не се опитваме – както е посочил Св. Филарет Московски – да превърнем града си в Тиваида, а 19-и век в 5-и век. И съвременникът на Св.Филарет, с не по-малко удивителни живот и мисъл, Св. Игнатий (Брянчанинов), би добавил като заповед словата си: „Разбирай времето“.

Нетрезво и неразумно поведение спрямо живота ражда грешки на всяка крачка и дискредитира възможността да се води тих и мирен живот с достойнство (1 Тим. 2:2).

В резултат, следва да мерим с един аршин всекиго, но да работим с всяка личност като с „отделен случай“. Невъзможно е да бъдат отчетени всички вълнения в големите градове с техните разстояния, пътувания, умора. И следва да запомним, че постенето и молитвите са ментална работа на вътрешния човек и това значи, че враг на тази работа е излишъкът на информация – и то в по-голяма степен, отколкото излишъкът на калории.

Останалото е въпрос на опит, защото само пешеходецът се справя с  пътя, а не онзи, който изучава картата на пътя.

***

38392.pЙеромонах Макарий (Маркиш), ръководител на службата за връзки с обществеността на Ивано-Вознесенската епархия:

Какво трябва да е централно за нас през Поста? Отговорът – от опита на Църквата и личния опит – следва да е в „относителни“ понятия, а не в абсолютни оценки. Не изисквайте от някого: яж това, чети тези молитви, ходи на църква по това и това време, а предложете следното:

– определете ред за хранене на цялото семейство (ако имате семейство), и децата, и възрастните, за цялото време на Поста (например – сладки неща само в събота и неделя, и т.н.) и поискайте свещеник да благослови спазването на този ред;

– определете ред за гледане на телевизия (от ограничения до пълна забрана);

– увеличете продължителността на личните си и семейните молитви;

– определете време за четене – лично или цялото семейство – на православна литература, подходяща за всички;

– определете време за църква през седмицата, подгответе се за участие в богослуженията през Великия пост (намерете текстовете на Великия покаен канон, Вечерня, Литургията на преждеосветените дарове);

– помогнете някому (тактично и ненатрапчиво) да се подготви по-внимателно и сериозно за изповед. Изповядайте се няколко пъти през Великия пост и съпреживейте Свещените мистерии, когато е възможно;

– с чужда помощ или самостоятелно си поставете цел и решете специфични морални проблеми (да се освободите от този или онзи навик – например пушене, да посетите някого, който се нуждае от помощта ви, да дадете осезаем принос в някое дело, и т.н.);

Какво не бива да се прави: дайте обет „за Поста“ да се въздържате от някой грях или лош навик. Ако е грях, следва да се отървете от него завинаги. Ако например имате проблем с алкохола и дадете обет да не пиете през Поста, това не означава, че имате седем седмици в очакване да дойде време за питие, само за да се напиете като прасе след поста.

***

21644.pПротойерей Сергей Вишняков, декан на Област Обнинск на епархията Калуга, директор на духовно-образователния център „Вяра, Надежда, Любов“:

Най-важното за християните през Поста е да бъдат особено внимателни през тези дни. Това е период на интензивна работа върху вътрешното ви състояние. Умереност в храненето и постоянство в молитвата са единствените условия, при които се постига нашата цел – очистването на душата. Ако имате възможност, ходете да се молите в църква. Особено добре е да присъствате на четенето на Покайния канон на Св. Андрей Критски, който силно докосва сърцето и разума с дълбоко отекващи мисли. Ако не можете, не се отчайвайте.

Добре е се избягват външни демонстрации на вашия аскетизъм, не бъдете потиснати през Поста, бъдете дружелюбни и спокойни. В същото време, опитвайте да сте кротки. Някои от белезите на неправилен пост са раздразнителност и гняв. Често се случва – особено когато има борба между стария и новия човек. Затова внимателността (трезвостта) е ядрото, около което се изгражда целият духовен живот на човека. През Поста следва да се наблюдаваме внимателно: какво казваме, в какво се вслушваме, накъде гледаме, за какво копнее сърцето ни. Това е главното. Трябва да запомним, че Великият пост не е само сегмент от жизнения ни път, а отражение на целия ни живот – както учат светите отци.

Когато работите върху себе си, трябва да изясните какво най-много мъчи съзнанието ви, какво ви пречи да живеете, от какво искате да се отървете и да се опитате да положите максимални усилия да постигнете това чрез постене, въздържание и молитва.

От друга страна, разбира се, със своята продължителност Постът напомня на своего рода наш ежегоден десятък към Господа, наше жертвоприношение към Бога. Трябва да жертваме. Представете си човек с привидно невинно занимание – да чопли семки. Те са истински постна храна, но е добре да се научим на умереност в малките неща, защото по думите на Апостол Павел – „няма да бъда обладан от нещо“ (1 Кор. 6:12). Или – например – се опитайте да се въздържате от сладко през Поста. Няма нужда да се споменава, че е редно да се въздържате от телевизия, ненужно общуване, телефонни разговори, говорене по Интернет-форуми и от други дейности, които разсейват.

Всъщност, хората могат да запазят трезвост и в градския живот. В първия том от съчиненията на Св. Игнатий (Брянчанинов) има глава “Чин на внимаващия над себе си и живеещ в света“ – за това как да се спасим в големия град, с какви мисли да ставаме сутрин, с какви мисли да лягаме вечер и как да се държим през деня. Християнинът не е изолиран. Ако е монах, е друго нещо. Но ние живеем в света. Православните миряни трябва да се различават от другите по духовния си живот. Молим се: „Отче, да се свети името Ти“. Името Му се свети не само в небесата, а и в нас, така че хората, които ни гледат, да прославят небесния ни Отец и да желаят да живеят по повелите на Църквата. Това е да обичаш Господ. Не можем всички да преживеем едно и също, но всеки може – според вярата си и съответно на условията си на живот. Относно въздържането от храна всичко е индивидуално: постете както можете, но се стремете към въздържание. За едного ще е достатъчно да се въздържа от месо, друг би постил по-стриктно, а трети въобще би се отказал от храна. Съществува прост принцип: „Всичко ми е позволено, но не всички неща са полезни“(1 Кор. 6:12). 

Гордостта има две крайности: всичко или нищо. Гордостта не крачи по среден път. Всичко следва да е в такава степен, че тялото ни да не пречи на разума ни да се моли. Това е главният принцип.

Нека се върнем към първата си мисъл – относно вниманието.

Не е необходимо през тази първа седмица да си налагаме непосилен аскетизъм. Постът е олекотен за болните, учащите се и бременните. Прекомерна телесна умора от постене е също така вредна, както и преяждането. Как можеш да се молиш, ако вече падаш и краката ти се подгъват от изтощение по време на молитвата? Опитът на църковната история сочи осъзнатото от древните аскети – че се оказва, че е по-лесно да се пости, отколкото да се бориш с мислите си, и че е по-лесно да се спи на земята, отколкото да се прощава. Още от онези времена отношението спрямо аскетизма и спрямо работата върху себе си се е променяло.

Ако жена седи вкъщи с децата и не може да отиде на църква да чуе Великия покаен канон на Св. Андрей Критски, то тя може да прочете канона вкъщи (сега има достатъчно книги), дори нощем – както са правили нашите благочестиви баби.

И най-важно през Великия пост е не да се затвориш в себе си, а да са опиташ да се поправиш. Не да си налагаш телесни наказания: ние сме далеч от перфектни, но можем да проверим „какво ни побърква“ и в зависимост от това, какво видим вътре в себе си, да се освободим бързо чрез изповед. В противен случай ще ни обхванат отчаяние и униние, ако се ограничим само до констатиране на греховете си. Навън следва да сме дружелюбни и приветливи и да помним, че сме чада на нашия небесен Отец.

Превод: Димитър Банков

Източник: Православие.ру

*Заглавието е на редакцията

За Ангел Карадаков

Виж още

Ние, специалните!

Ние, специалните, винаги сме в храма. Посещаваме редовно богoслуженията. Пишем си имената за акатисти и ...