Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Първата седмица от Великия пост е време за молитва и стриктно въздържание. През първите четири дни – от понеделник до четвъртък – практически във всяка църква се чете Великият покаен канон на Св. Андрей Критски.
Преобладаващата част от днешните активни християни живеят в градове. Големите градове оставят отпечатъка си върху духовния ни живот. Живеещите в големи градове са потопени в множество делнични грижи: работят, учат, все бързат нанякъде… Някои – поради разни обстоятелства – не намират сила и възможност да участват във всички богослужения през Великия пост. Pravoslavie.ru помоли неколцина свещеници да кажат няколко думи относно това, кое според тях е най-важното нещо, което следва да изпълва живота на християнина в дните на Великия пост; за да се помогне на погълнатите от грижи християни да определят духовната си програма (максимум и минимум) за това време.
Протойерей Андрей Ткачов, ректор на Възкресенската църква, Москва:
Не всички вярващи, колкото и много да са, могат да постят по един и същи начин – поради различията във възрастта, здравословното им състояние, начина им на живот, както и степента на участието им в църковния живот. А и следващите една след друга епохи поставят своето клеймо върху духовния живот, трансформирайки една и съща духовна работа не само в повторение на практиката в миналото, а в нещо напълно уникално и специално. В какво се състои нашият подвиг на поста в съвременните обстоятелства?
Първото нещо, което попада във вниманието ни, е времето, което в наши дни човек прекарва в пътуване. За да отидеш на работа, а след това – на църква, после да се върнеш вкъщи – не можеш просто да прекосиш улицата или да изминеш няколкостотин метра, а трябва да изминеш познат дълъг път. Страховитата рутина на градския транспорт – това е всекидневно източване на сили и пари. В най-добрия случай – час до работата, час от службата до църквата и час от черквата до вкъщи. Общо три часа сложна и специфична „работа“, която ти изцежда останалите физически и духовни сили.
Същевременно, правилата на Църквата не отчитат това пътуване. Те са основани на живота в манастир, където от килията ти до мястото на богослужението са пет минути ходене. Оттук нататък, има възможност няколко часа да събереш сили за дълга молитвена работа в църквата. Тук е полето, тук си си у дома, а ето звук на близка камбана, зовящ те в църквата. Монашеският живот в манастир предполага, че връщайки се от богослужение, ще намериш храна на трапезата – макар и съвсем оскъдна поради поста – но приготвена и налична. А сегашният поклонник (най-често жена), пристигайки вкъщи, отива при печката и храни домочадието. Както виждате, нейният подвиг, свързан с поста, се удвоява, дори утроява.
Не можем да променим драстично жизнените си условия, но можем да променим отношението си към тях. Необходими са чувствителност и съчувствие от страна на духовните отци към „малкия енориаш“, който се бори за живота си, и – изтощен от разхвърляния си живот – се опитва да служи Богу. Той не чете всичко, дори не прехвърля всичко, не чува всичко. А и не разбира всичко, каквото е дочул и прочел. Нужни са търпеливост и снизходителност. Недопустимо е да се вдига летвата на изискванията и да се реагира с навъсеността на познавача, който обучава лаик. Трябва да разберем, че прибързаността е враг на утринната молитва, а умората – на вечерната. Така че може би следва да учите молитвите наизуст, за да се молите по памет, облегнати на прозореца във вагона на метрото. Не е редно да укорявате някого, че се моли именно така, а следва да го окуражавате и утешавате.
Още един необходим коментар за особеностите на времето ни – това е преходът от акцентиране върху храната към акцентиране върху информацията. Човекът от прежните времена е бил по-здрав и по-твърд от нашите съвременници. Празният стомах му е бил необходим за намаляване на биологичната му активност. Било му е необходимо истински да се отслаби, за да се въздържа от диви страсти. Съвременният човек е по-скоро болнав и слабоват. Той не страда от излишък на физическа сила, не повдига планини. Обратното, той се събужда уморен и едва влачи нозе през деня. От друга страна е прехранен, претъпкан с информация, струяща в очите и ушите му като тропически дъжд, която информация превръща мнозина почти в пациенти на психиатрична клиника, които – по някаква причина – си спят у дома.
Да се изключи телевизията и да не се включва поне през първата седмица от Великия пост ще е по-полезно, отколкото да се проверяват етикетите на храните: дали вътре има сухо мляко, или нещо друго, което не е постно. Музика, клюки и ялово дърдорене, телевизионни шоу-та, „висене“ в любимите компютърни сайтове – тези неща са много по-опасни от чаша мляко, и изискват много по-стриктно, безмилостно поведение спрямо себе си.
Естествено, не казвам, че следва да минете на „информационен пост“ и да продължите да ядете каквото си щете. Телесното ограничаване, както са казали отците, е наистина „майка на всички добри неща“. Трябва да „изсушите“ корема и да давате милостиня, следва да четете свещените писания и да коленичите. Същевременно следва и да разбираме чудатостите на света, в който живеем, и да не се опитваме – както е посочил Св. Филарет Московски – да превърнем града си в Тиваида, а 19-и век в 5-и век. И съвременникът на Св.Филарет, с не по-малко удивителни живот и мисъл, Св. Игнатий (Брянчанинов), би добавил като заповед словата си: „Разбирай времето“.
Нетрезво и неразумно поведение спрямо живота ражда грешки на всяка крачка и дискредитира възможността да се води тих и мирен живот с достойнство (1 Тим. 2:2).
В резултат, следва да мерим с един аршин всекиго, но да работим с всяка личност като с „отделен случай“. Невъзможно е да бъдат отчетени всички вълнения в големите градове с техните разстояния, пътувания, умора. И следва да запомним, че постенето и молитвите са ментална работа на вътрешния човек и това значи, че враг на тази работа е излишъкът на информация – и то в по-голяма степен, отколкото излишъкът на калории.
Останалото е въпрос на опит, защото само пешеходецът се справя с пътя, а не онзи, който изучава картата на пътя.
***
Йеромонах Макарий (Маркиш), ръководител на службата за връзки с обществеността на Ивано-Вознесенската епархия:
Какво трябва да е централно за нас през Поста? Отговорът – от опита на Църквата и личния опит – следва да е в „относителни“ понятия, а не в абсолютни оценки. Не изисквайте от някого: яж това, чети тези молитви, ходи на църква по това и това време, а предложете следното:
– определете ред за хранене на цялото семейство (ако имате семейство), и децата, и възрастните, за цялото време на Поста (например – сладки неща само в събота и неделя, и т.н.) и поискайте свещеник да благослови спазването на този ред;
– определете ред за гледане на телевизия (от ограничения до пълна забрана);
– увеличете продължителността на личните си и семейните молитви;
– определете време за четене – лично или цялото семейство – на православна литература, подходяща за всички;
– определете време за църква през седмицата, подгответе се за участие в богослуженията през Великия пост (намерете текстовете на Великия покаен канон, Вечерня, Литургията на преждеосветените дарове);
– помогнете някому (тактично и ненатрапчиво) да се подготви по-внимателно и сериозно за изповед. Изповядайте се няколко пъти през Великия пост и съпреживейте Свещените мистерии, когато е възможно;
– с чужда помощ или самостоятелно си поставете цел и решете специфични морални проблеми (да се освободите от този или онзи навик – например пушене, да посетите някого, който се нуждае от помощта ви, да дадете осезаем принос в някое дело, и т.н.);
Какво не бива да се прави: дайте обет „за Поста“ да се въздържате от някой грях или лош навик. Ако е грях, следва да се отървете от него завинаги. Ако например имате проблем с алкохола и дадете обет да не пиете през Поста, това не означава, че имате седем седмици в очакване да дойде време за питие, само за да се напиете като прасе след поста.
***
Протойерей Сергей Вишняков, декан на Област Обнинск на епархията Калуга, директор на духовно-образователния център „Вяра, Надежда, Любов“:
Най-важното за християните през Поста е да бъдат особено внимателни през тези дни. Това е период на интензивна работа върху вътрешното ви състояние. Умереност в храненето и постоянство в молитвата са единствените условия, при които се постига нашата цел – очистването на душата. Ако имате възможност, ходете да се молите в църква. Особено добре е да присъствате на четенето на Покайния канон на Св. Андрей Критски, който силно докосва сърцето и разума с дълбоко отекващи мисли. Ако не можете, не се отчайвайте.
Добре е се избягват външни демонстрации на вашия аскетизъм, не бъдете потиснати през Поста, бъдете дружелюбни и спокойни. В същото време, опитвайте да сте кротки. Някои от белезите на неправилен пост са раздразнителност и гняв. Често се случва – особено когато има борба между стария и новия човек. Затова внимателността (трезвостта) е ядрото, около което се изгражда целият духовен живот на човека. През Поста следва да се наблюдаваме внимателно: какво казваме, в какво се вслушваме, накъде гледаме, за какво копнее сърцето ни. Това е главното. Трябва да запомним, че Великият пост не е само сегмент от жизнения ни път, а отражение на целия ни живот – както учат светите отци.
Когато работите върху себе си, трябва да изясните какво най-много мъчи съзнанието ви, какво ви пречи да живеете, от какво искате да се отървете и да се опитате да положите максимални усилия да постигнете това чрез постене, въздържание и молитва.
От друга страна, разбира се, със своята продължителност Постът напомня на своего рода наш ежегоден десятък към Господа, наше жертвоприношение към Бога. Трябва да жертваме. Представете си човек с привидно невинно занимание – да чопли семки. Те са истински постна храна, но е добре да се научим на умереност в малките неща, защото по думите на Апостол Павел – „няма да бъда обладан от нещо“ (1 Кор. 6:12). Или – например – се опитайте да се въздържате от сладко през Поста. Няма нужда да се споменава, че е редно да се въздържате от телевизия, ненужно общуване, телефонни разговори, говорене по Интернет-форуми и от други дейности, които разсейват.
Всъщност, хората могат да запазят трезвост и в градския живот. В първия том от съчиненията на Св. Игнатий (Брянчанинов) има глава “Чин на внимаващия над себе си и живеещ в света“ – за това как да се спасим в големия град, с какви мисли да ставаме сутрин, с какви мисли да лягаме вечер и как да се държим през деня. Християнинът не е изолиран. Ако е монах, е друго нещо. Но ние живеем в света. Православните миряни трябва да се различават от другите по духовния си живот. Молим се: „Отче, да се свети името Ти“. Името Му се свети не само в небесата, а и в нас, така че хората, които ни гледат, да прославят небесния ни Отец и да желаят да живеят по повелите на Църквата. Това е да обичаш Господ. Не можем всички да преживеем едно и също, но всеки може – според вярата си и съответно на условията си на живот. Относно въздържането от храна всичко е индивидуално: постете както можете, но се стремете към въздържание. За едного ще е достатъчно да се въздържа от месо, друг би постил по-стриктно, а трети въобще би се отказал от храна. Съществува прост принцип: „Всичко ми е позволено, но не всички неща са полезни“(1 Кор. 6:12).
Гордостта има две крайности: всичко или нищо. Гордостта не крачи по среден път. Всичко следва да е в такава степен, че тялото ни да не пречи на разума ни да се моли. Това е главният принцип.
Нека се върнем към първата си мисъл – относно вниманието.
Не е необходимо през тази първа седмица да си налагаме непосилен аскетизъм. Постът е олекотен за болните, учащите се и бременните. Прекомерна телесна умора от постене е също така вредна, както и преяждането. Как можеш да се молиш, ако вече падаш и краката ти се подгъват от изтощение по време на молитвата? Опитът на църковната история сочи осъзнатото от древните аскети – че се оказва, че е по-лесно да се пости, отколкото да се бориш с мислите си, и че е по-лесно да се спи на земята, отколкото да се прощава. Още от онези времена отношението спрямо аскетизма и спрямо работата върху себе си се е променяло.
Ако жена седи вкъщи с децата и не може да отиде на църква да чуе Великия покаен канон на Св. Андрей Критски, то тя може да прочете канона вкъщи (сега има достатъчно книги), дори нощем – както са правили нашите благочестиви баби.
И най-важно през Великия пост е не да се затвориш в себе си, а да са опиташ да се поправиш. Не да си налагаш телесни наказания: ние сме далеч от перфектни, но можем да проверим „какво ни побърква“ и в зависимост от това, какво видим вътре в себе си, да се освободим бързо чрез изповед. В противен случай ще ни обхванат отчаяние и униние, ако се ограничим само до констатиране на греховете си. Навън следва да сме дружелюбни и приветливи и да помним, че сме чада на нашия небесен Отец.
Превод: Димитър Банков
Източник: Православие.ру
*Заглавието е на редакцията
