Начало / Uncategorized / Страхът от бъдещето

Страхът от бъдещето

Съвременният човек е пронизан от страхове. Те го връхлитат от всички страни, пробождат неспокойния му ум и разстройват крехкия му душевен мир.

Той води борба за всичко свое, дори и в рамките на един ден, връхлетян от толкова много информация и напрежение, че почти  е изгубил способността си да бъде естествен и да се държи адекватно с другите. Затова е настръхнал против всичко и всички, и непрестанно очаква провокации към своя съкровен свят.

За невярващия това е разбираемо. Той няма ориентир в житейските си пътища и опора, на която да се облегне в мигове на колебания. Бог не е фактор в живота им и дори не присъства в активния им светоглед. Нямат живо и действено отношение към Него и дори не се опитват да Го открият в себе си.

Но тези, които вярват в Спасителя и Неговото учение нямат оправдания за хилядите си колебания. Последователите на Христа – Царят на Мира, нямат право да се лутат объркани в своите пътища, при все, че съзнателно знаят, че вярата в Него е отговорът на всички техни въпроси и лек за всички болести. Затова и проблема за страха при тях е твърде болезнен и пронизващ цялата им личност. Той е толкова разнороден и многопластов, че е трудно да бъде изчерпан с еднозначни тълкувания.

Има един особен страх, който се превръща в съблазън за душите на вярващите и е способен да разстрои техния духовен ритъм. Това е страхът от бъдещето, поставен не само на духовна основа, но и като психосоматичен дразнител и вид вирус в една вярваща личност.

Всички, които познават съдържанието на каноничния „Требник” на БПЦ, знаят,  че в последованието за извършване на тайнството Свето кръщение, евангелският откъс завършва с обръщението: „Аз съм с Вас през всичките дни до свършека на света!“ /Мат.28:20/. Ако християните винаги и навсякъде при всички житейски превратности помнеха и не забравяха това сакрално обещание на Христос, никога не биха изпаднали в малодушие и отстъпление в изповядването на своята лична вяра. А всъщност това е най-важното… Да разбереш и дълбоко в себе си да осъзнаеш, че от мига, в който си покръстен, не само се превръщаш в „нова твар“, но и че Син Божий поема една попечителска роля в твоя вече обновен живот. Превръща се в Пастир, Кормчия и личен Спасител, водач на онзи, който го изповядва и иска да спаси душата си от призраците на този свят.

Ако християните помнеха това и вярваха със цялото си сърце и душа, никога не биха си позволили да се опасяват и дори страхуват не само за своето настояще, но и за неясното си бъдеще. Аргументите на вярата биха победили всички колебания, а нейният пламък би разтопил всякакви пречки и вътрешни противоречия. Той би изпепелил всички лоши примеси и злокачествени налепи в живота им. Не биха се лутали или колебали и нямаше да позволят да излязат встрани от тесния, но спасителен път към Царството Божие. Той би се превърнал в едно мощно тяхното движение напред и нагоре, и не би представлявал една кална, криволичеща пътека в гората от хилядите предизвикателства на живота.

За съжаление, точно този вид страх се е превърнал във водещ мотив за интереса и заниманията с езотерика, които са особено осъдителни и пагубни за душите на подвизаващите се. Търсейки трескаво отговори на своите дълбоко лични въпроси за здравето и оцеляването си, те тръгват на сеанси при врачки, гледачки, номеролози, като считат, че могат да отговорят на парещите въпроси за битието им. Хората не само четат хороскопите си рано сутрин, но и установяват контакти с астролози, които им изготвят хороскопи за годината, месеца и дори за важни бизнес или лични срещи. По този начин програмират съзнанието си и канят поднебесните духове на злобата да ръководят както мисленето, така и поведението им. Така се отдалечават от спасителните съвети на Светата Църква и смесват Нейното чисто учение с вредоносните вируси, които разлагат всичко чисто и праведно. Заниманията с болна мистика не само разстройват здравия ритъм на духовния им живот, но довеждат до психически разстройства и дори до самоубийства. На практика, бесовете заемат мястото на Христос като Пастир на техния живот и тази подмяна постепенно, но сигурно довежда до пълно или частично обсебване. Сатаната като вдъхновител на всички съмнения и страхове и княз на мрака, се възползва от всяка грешна стъпка и слага своя разрушителен печат върху душите им.

Христос като сърцевед и тайновидец, Който знае слабоста на падналата човешка природа, многократно се обръща към последователите си и в четирите Свети Евангелия с краткото, но насърчително: „Не бойте се!“ Това извършва в най-различни ситуации и при най-необикновени и обикновени обстоятелства. Винаги гледа да ги укрепи, насърчи и вдъхне надежда в състоянието на тяхната духовна нищета. Страхът е пагубен, защото намалява душевните сили, сковава желанието за падвизаване и потушава порива за истинско благочестие.

Но коя е основната причина за проявата на този страх? – Маловерието. Липсата на достатъчно силна, жива и преобразяваща вяра в Христос и учението на Светата Църква! Тези, които съзнателно изповядват Христа не просто вярват, но и се уповават на Него! Разчитат на Него винаги, навсякъде и във всичко, без разлика дали са изправени в малко или голямо предизвикателство. Хората трябва не само да вярват, но и да разчитат на Бог във всичко свое. Да го превърнат в камък, на който да стъпят и фар в тъмната нощ на съмнения и противоречия. Да го положат дълбоко в съзнанието си и да приемат Неговите предписания като рецепти за изход от всяка житейска ситуация. Да бъдат Негови винаги и изцяло, да възложат всичките си намерения и грижи и постепенно да се отпуснат в прегръдките Му, както молко дете в обятията на баща си. Защото Той не просто е Съдия и Водач, а грижовен и мил Отец, който държи своето невръстно дете за ръка и никога няма да го остави, освен ако то не се изкопчи от Него, не издърпа ръчичката си от дланта Му и самоволно реши да продължи само. Бог не оставя човека, а човекът оставя Бога!

Колко често вярващите забравят, че Бог преди всичко е Баща. Той не стои там някъде скрит зад облаците да направлява по невероятен и невидим начин всичко, а присъства директно и най-важното достъпно в живота им. Той е дух, дихание, трепет и попива всичко около тях! Не просто ги наглежда, а ги гледа, като ги милва топло, пропит от нежност и проникновение. Поел е ангажимент – личен, свят и дълбоко съкровен към всичко тяхно. Вярващите рядко се сещат за тези думи: „…и космите на главите Ви са преброени!“ /Лук.12:7/. Той ни наставлява и направлява, и в голямото, и в малкото, с велика грижа и предзнание. Не желае гибелта на никое от Своите чеда, но всичко върши за тяхно спасение. Това във висша степен го е проумял един от великите подвижници на 20 в. св. Паисий Светогорец. В своите беседи към поклонниците, които идвали при него, се обръщал към тях с откровението си: „Бог никога не допуска някакво зло, без да спре с него още по-голямо зло или от всичко това да произтече някакво добро!“ То е плод не само на огромния му житейски опит и духовна мъдрост, но преди всичко на посещение на Светия дух.

От нас, последователите на Христос, се иска винаги и във всичко да сме верни на Спасителя и да следваме наставленията Му чрез нашата обща свята майка Църквата, като се движим по една тясна пътечка през тресавището на живота. Явно, че бъдещето не ни принадлежи… нашите планове за живота са често като картонени кутии, които вятърът отмита някъде встрани. Ние имаме власт над твърде малко неща. Когато заспиваме, ние не знаем дали въобще ще се събудим на следващия ден. Дали Господарят на всичко видимо и невидимо, който държи в десницата Си всички души, ще ни позволи да отворим очи и ще ни направи достойни за чудото на живота.

Светите отци на Православието ни учат, че нищо не е наше, а всичко ни е „дар свише”, а от нас са само греховете и заблудите ни. Не само вярата ни, но и горчивият ни опит подсказва, че често ние се противопоставяме на нещо, което първоначално смятаме за зло и неприемливо за нас, но в последствие се оказва, че е за наше добро. Бог ни поставя в ситуация, която е трудно да приемем, но не след дълго се радваме на добрите ѝ плодове. Той ни поднася една приятна изненада, която дори не сме и очаквали, и резултатите надвишават очакванията ни. За всичко трябва да благодарим – за нещата, които знаем и не знаем, защото Той добре ги преценява. Никога не би допуснал изкушение, което превишава силите ни, и не би ни поставил в ситуация, която да е безизходна. Ние си мислим обратното и отпадаме, поради нашето откровено или зле прикрито маловерие.

Нека оставим ропота и негодуванието. По-мъдро и спокойно да приемаме предизвикателствата на настоящето, като отхвърлим призраците на бъдещето и живеем тук и сега! Затова да разпалим позагасналите въглени на своята лична вяра и с двете си ръце да се държим за дрехата на Спасителя! Амин!

Автор: свещеник Ясен Шинев

За Николина Александрова

Виж още

Христос и социалният проблем

Колкото повече хората са очистени от страстите, толкова по-голяма е възможността им за истинско общение ...