Постът е започнал. Завършваш работния ден изчерпан, препъвайки се към тъмната си църква. Докато се опитваш да изчистиш ума си от притесненията на работния ден и от неприятностите, които ще срещнеш утре, странни звуци достигат до теб:
Като съблазнената Ева и аз с мисълта си порочна станах като Ева – повикан от дръзкия глас на плътта. Горчивата ябълка вкусих – наглед така сладка и сочна. И тъй се предадох всецяло – безпомощен роб на страстта.
Думите отклоняват уморения ти мозък, завихрят въображението ти и те хвърлят на колене, не задължително в покаяние, но със сигурност в пълна обърканост.
Какво прави св. Андрей Критски в неговия Велик канон? Опитва ли се да ни обърка и озадачи? Не, той ни превежда през Писанието, използвайки моралното му чувство. Какъв е моралният смисъл на Писанието? Когато Църквата чете Писанието, тя не вижда само очевидния смисъл на текста. Тя вижда различни нива на смисъла, поощрявайки читателя към по-дълбоко общуване с Христос.
Има четири вида значения, с които църквата борави, когато анализира Божието слово. Има буквален, типологичен, анагогичен и морален смисъл. Буквалният е литературното значение, което човек разбира при четене на текста. Типологичният разглежда персонажите и събитията като образи и отражения на Христос, Църквата Му и Неговите светии. Анагогичният вижда завършекът на всичко, осъществен в Небесното Царство.
Св. Андрей навлиза и в трите типа, но във Великия канон използва главно моралния смисъл на текста. Това чувство ти позволява да откриеш хората и местата от Писанието като инструменти на покаяние. В морално отношение ние откриваме себе си потънали в грях, но надежда има, защото целта на морала е съединение с Бога и нашето богоуподобяване.
Примерите изясняват какво прави св. Андрей. В началото на Книга Иисус Навин, Иисус води хората през Йордан към Обетованата земя. След това чудотворно преминаване Иисус прави спомен за събитието, като натрупва дванадесет камъка, всеки от които символизира по едно от колената израилеви. Моралният поглед вижда отвъд физическото събитие. Купчината от камъни представлява християнин, който почита Божиите събития в неговия или нейния живот, така че да не забравя и да се отклонява от Божието присъствие. Камъните също напомнят, че християнинът трябва да бъде жив камък, напомнящ на света за Божието присъствие в него.
Интересен пример е и град Йерусалим в цялото Писание. В буквален смисъл Йерусалим е физически съществуващият град. В типологическия смисъл това е Църквата. В анагогичния Йерусалим представлява небесното царство, а в моралния смисъл – християнина.
Като последен пример, преди да се концентрираме върху канона на св. Андрей, нека разгледаме едно събитие, което св. Андрей ще засегне накратко – историята на стълбата на Яков. Яков, изтощен от бягството от Исав, направи лагер в пустинята, като използва камък за възглавница. Той се събужда от видение. Това е видение за стълба, простираща се от небето до земята, ангели се качват и слизат по нея, а на върха на стълбата е Самият Господ, който говори на Яков. Църквата вижда Бог, който утешава Яков и му дава надежда. Това също е прототипът на „Богородица“ като стълба, по която Бог слезе при хората. Моралният поглед разглежда стълбата като християнската борба за съединение с Бог.
За да разберем дълбоко моралния прочит на Писанието, няма по-добър учител от св. Андрей, а неговият канон е учебникът. Има три основни подхода, които св. Андрей употребява.
- Причастие с грешниците. Св. Андрей ще бъде видян в греховете на хората в Библейската история. Много пъти той ще изобличаеа на греховете си и ще осъжда себе си като грешник на грешниците.
- Примерът на светиите. Той гледа към праведните, вижда колко далеч е от техния начин на живот и се стреми към тях като цел на живота си.
- Божията милост. Въпреки дълбокото себеосъждане, св. Андрей няма да си позволи да изпадне в отчаяние. Но светлината, която идва от Писанието, огрява душата му и го принуждава към покаен вик към Бога, като се надява на спасение по Неговата милост.
Ето няколко примера от канона на св. Андрей:
От Битие:
Ламех тъй редеше в ридание: Аз мъж убих и нараних се. Убих и младеж, и телото със струпеи ми се покри, – А ти не се стряскаш, о душо, макар, че ума оскверни си и своята плът ти изкаля. Огледай се – и трепери!
За стълбата знаеш, що Якову се присъни: небето тя свързваше с твърдата гръд на земята. – По нея и ти с благочестие твърдо стигни, о душо, чертога спасителен на небесата!
Свещеникът мина край мене, погледна ме с взор безучастен, мина и левитът – и в него не трепна сърцето от жал. Единствен, Иисусе, Ти, Който чрез Майката Дева проблясна, склони се над мен, изцери ме и щедро с любов ме обля.
