Начало / Интереси / беседи / Той ни даде въпросите за последния изпит

Той ни даде въпросите за последния изпит

Четиво от Светото Евангелие според (Мат.25:31-46)                                                                                   Една от радостите в свещеническата служба се състои в това, че всеки даден ден може да се окаже приключение. Когато позвъни телефонът, никога не знаеш какво точно идва. Тази седмица някой позвъни в църквата, мислейки, че сме римокатолици, и ме попита дали бих дошъл и бих изпълнил „последните ритуали“ за умиращ. Разбира се, в нашата традиция няма „последни ритуали“, а ние отслужваме тайнството на Светото Причастие за болен – по всяко време, дори и на смъртния одър. Като поговорих с хората, изясних, че те не са ортодоксални християни, и им казах, че не съм римокатолически свещеник, но ще дойда, ще се моля с тях и ще миропомажа умиращия с друг благословен елей. След всичко това, не бях сигурен още колко ще живее човекът и дали те ще успеят навреме да доведат в дома римокатолически свещеник. Съгласиха се. Споделям с вас всичко това по причина, която ще узнаете скоро.

Пристигнах в дома, влязох и видях стар болен мъж. Или спеше, или беше в безсъзнание – не знам кое от двете. Сторих каквото можах. Молих се за него. Молих Бог да прости греховете му.  Миропомазах го с друг благословен елей – не с този, който е за Свето Причастие. В крайна сметка – нямах представа, какъв живот е живял. Готвеше се да застане пред трона на Божествения съд, и това бе всичко, което можех да сторя за него.

Времето да се подготвим за края си не е само, когато сме на смъртен одър или когато разберем, че сме много болни. Времето да се подготвим за края си е всеки отделен ден, защото не знаем часа и деня, в които ще се представим пред Господа. От тази втора до последната неделя преди да се потопим във водите на Великия пост, Църквата ни припомня, че всички ни очаква еднаква съдба. Всички един ден ще минем по пътя на смъртта. Поради милосърдието Му ни се напомня какво ни е учил Господ Иисус Христос – а именно: какво се очаква от нас.

283930.pОт ученическите си години помня, че преди изпит всички бяхме нервни. А има и времена, когато един изпит може да те изненада: може да ти се паднат въпроси, които не си очаквал или за които не си подготвен. Но се случва понякога някой истински дружелюбен учител да ти каже: „Ще се явиш на изпит, а това тук са въпросите, които ще ти се паднат на изпита. Подготви се да отговориш именно на тези въпроси.“

Всъщност, точно това прави Господ Иисус в днешния прочит на Евангелието. Дава ни въпросите за изпита. Казва ни точко какво се очаква от нас, и по какво ще бъдем оценени. Не се опитва да ни заблуждава или да ни вкарва в някакъв капан. Опитва се да ни подготви по най-добрия възможен начин. Но трябва да ни се припомня, че животът е къс и че нещо се очаква от нас. Нахранили ли сме гладния, дали ли сме вода на жадния, облекли ли сме голия, посетили ли сме болния и затворника? Това са въпросите на изпита. Как ще отговорим? Само ти можеш да отговориш за себе си.

Защо тези неща имат значение за Господ Иисус? Защо се изискват от нас? Защото тези, които принадлежат към Бог, следва да са облечени в любов. Актовете на милосърдие са някои от последните знаци на любовта. А любовта е знак, че познаваме Бог и че сме част от Семейството Му.

Когато се подготвяме за свещения пост, като че се съсредоточаваме върху неща, които в края на деня няма да са част от изпита. Съсредоточаваме вниманието си върху посещаване на богослужения, и на постене и върху маса други неща около поста, но Бог няма да ни съди по тях. Той вече ни е казал какво точно се очаква от нас и по какво ще ни оценява. „Че защо тогава да постим и да присъстваме на всички богослужения?“ – би попитал някой. Отговорът е: защото тези практики и дисциплина ни заставят да се огледаме вън от себе си и по милостта на Бога ни помагат да израстнем в любовта. Усилията и старанията през поста ни подготвят да напуснем зоната си на комфорт и да станем съсъди, годни да съдържат Божествената любов, и да прощаваме на другите чрез силата на Светия Дух. Те ни помагат да се причислим към праведните. Замисълът им е да ни помагат да достигнем целта, към която се стремим – а именно: спасението си.

Все един ден идва последният изпит, а ние вече имаме въпросите за него, но как ще отговорим? Как ще бъдем оценени? Ще наследим ли вечен живот? Господ Иисус ни казва, че това ще зависи от това дали сме споделяли нещата  от живота си – нашия живот! – с нуждаещите се. Дано Господ ни оцени сред праведните и дано ни възнагради с истински и безкраен живот. Вечна слава на Бога, АМИН.

 Автор: свещеник Джеймс Джюарджуъс

Превод: Димитър Банков

Източник: Православие.ру

За Ангел Карадаков

Виж още

Блаженият старец Йосиф Ватопедски и неговите мисли

На 1 юли почина известният атонски подвижник, ученик на стареца Йосиф Исихаст, схимонах Йосиф Ватопедски ...