Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Ако се опитаме да гледаме с очите на нормален зрител всичко онова, което ни се предлага в широката гама от телевизионни предавания, не бихме имали никакъв проблем да се наслаждаваме и прекарваме времето за почивка пред екрана, но ако се опитаме да видим с очите на вярващи християни онова, което се случва в реалността на реалити предаванията, какво ли ще разберем.
Трудно е да подложим на критика онова, което ни се предлага от екрана, не че не е повод за размисъл, а защото трудно е да се разпознае доброто и злото за няколкото мига, които консумираш без дори да усетиш, и през които ти се натрапват определени мисли, преминаващи в идеи на подсъзнателно ниво, реализиращи се в определен момент от живота. Така от реалити предавания ти се пренасяш в реалността. Много от тези реални предавания за обществото се оказват пагубни и е невъзможно да се върнат назад, за да се гледат пак и пак, а оставят тежък е непоправим спомен. Разпознаването на доброто и злото, в този случай, не става само в момента на гледането на предавания и рекламни продукти, то е неразпознаваемо – оплетено в леки, примамливи и красиви форми, които замъгляват мисълта и се трупат, мозъкът ги възпроизвежда в последствие с по-силно и динамично твое, лично, действие. Мислиш си – аз никога не съм мислил и правил така.
Реалните факти са видими – предлагат ни се куп от предавания и медийни прояви, които с цената на унищожителни, но пикантни „игри“, постигат своето бленувано място в ежедневието на така бедния и потънал в неволи народ.
Трябва да се запитаме реално, какво реално се случва в съвременното ни медийно пространство, в съвременния ни живот? – Просто излизаш сутрин, бягаш и бързаш за „там“, за да не изпуснеш смразяващия поглед на работодателя, но, да си там, където, макар и за малко, ще си далече от своето собствено „Аз“ – онова запленено с натрапчивостта на мислите от „реалита-та“, помрачено съзнание. Миризмата на автомобили, задръствания и изгорели газове те обгръщат всеки ден и ти дават онова чувство за реалност, което подсилено от пропадащите в дупките гуми и онази гадна кална мокрота, така различна от задаващото се в облаците сутрешно слънце, те вкарва в релсите на еднаквостта и примирението, за да си „там“ в истинското реалити на твоя живот. А после се втурваш обратно, за да влезеш в красивото и желано до пристрастие телевизионно реалити.
Да, трудно е да приемеш, че реално това е животът ти!
Но, още по-трудно е да го промениш, защото си силен, дискретен, културен, образован, възпитан, или си странен, слаб, невзрачен, сам, никой … в екрана на твоето „там“. Сутрин натам – вечер – насам! Ти ри ри рам… (беше изпял един актьор).
Да продължим ли? Добре! – Нека да кажем още няколко неща за това „там“!
От няколко години сме свидетели на „завладяващи“ съзнанието на българина предавания, които безкомпромисно и жестоко объркват и така объркания, овехтял и безнадежден живот на българина, но в някои от които се случват и „чудеса“. Чудесата на този век, на този свят – пълни с толкова лесни за придобиване неща – едно изтриване на билета и си вече богат, вече си личност, вече си жив; едно участие в предаване и вече си нов, вече си ВИП, вече си жив… Всеки от нас, пряко или косвено, поне веднъж на ден се сблъсква с този феномен „на щастливеца“ от екрана. Защото много от реалити предаванията са предвидени за „консумиране“ в най-гледаните, със статут на „национални телевизии“ Телевизии, в най-посещаваните часове, с най-натоварения „трафик“, чрез които се цени висок рейтинг и постигане на „успешна продукция“. Това е смисълът на всяко едно от тях, но това ли е смисълът за живота на българина и начина, по който волно или неволно става свидетел на „реалността“. Представените предавания, и по-конкретно масово гледаните, са желани от огромен брой почитатели, независимо дали поставят под съмнение личното и професионално достойнство както на някои от участниците, така и на „уважаемите“ зрители. Мнозинството от хората в България се задоволяват с гледането на реалити предавания, за да се радват на нещастието или щастието на другите, за да прикрият своето не-щастие и щастие-не. За съжаление екранът е прозорецът към света, към живота, към любовта, към щастието, към нещастието, към парите, към религията, към нас самите… Какво по-перверзно от това да виждаш живота си в екрана и да разпознаваш себе си като герой на най-популярните предавания, а понякога ти се иска и ти да си част от тях.
За всеки, който иска да живее своя реален живот и се е „докоснал“ до такива реалити предавания, пряко или косвено, е ясно, че те имат своите правила, които обаче, не са правилата на реалността. Независимо от изискванията на законодателството на Р България по отношение на разпространението на радио и телевизионни предавания и медийни продукти, в които са заложени основните Конституционни правила: да не се накърнява личното и обществено достойнство на човек или група от хора, да не се подбужда към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност, да се пазят и уважават човешките права на всеки гражданин (срв. „Закона за радио и телевизия“, Чл. 8), понякога в медийните услуги се забелязва пропуск и, знайно или незнайно, се прокрадват идеи и тенденции далечни на свободата и демокрацията в Държавата. Това, съотнесено не само до гражданските, но и религиозни права, създава условия за разрушаване на основните морални и културни ценности в България.
Що се отнася до човешките права:
В много от реалити предаванията под привидно изразената външна форма на игра, вероятно предварително договорена между страните, участниците попадат в казуса на ограничаване на личните им права, отнесени до невъзможност за избор и проява на свободната им воля, които незнайно как, видно от някои от епизодите на съвременни топ предавания у нас, засягат лично определени техни действия и не дават възможност за свободно волеизявление или отказ от участие. Ясно е, че отказ от участие би довело до неизпълнение на договорите и финансова санкция и никой няма полза от това. Многократно от екрана се показват негативни прояви на ненавист, противопоставяне на участници в предаването, взаимно унижение, незачитане на личните и обществени права, незачитане на личното мнение и позиция, насърчаване на интриги, подстрекаване на неморално поведение, професионално унижение, недостойни коментари и определения към отделните участници под формата на псевдоними или явно изразена агресия, употреба на неограничено количество алкохолни напитки, и то публично пред очите на всички зрители, за съжаление и деца…. и така – ти ри ри рам… до „там“.
По отношение на моралните ценности:
Изместват се ценностите, и за съжаление, колкото повече се задоволяваме с представените в медиите позиции, толкова повече се самозаблуждаваме и оставаме апатични към реалните проблеми на обществото и персонално – проблемите на конкретната човешка личност в България.
Арогантното отношение между хората, показано много пъти в реалити предаванията, породено от постоянни псевдо игри, довежда до психически нарушения и умора, което от своя страна не дава възможност за адекватно поведение и стабилно присъствие, и изпълнение на т.нар. мисии, както и до ненормални взаимоотношения между участниците, изразени в словесна, а понякога и явна физическа агресия, лъжа и лицемерие, невъздържаност и груба поведенческа активност, с цел удовлетворение на волята на сценаристите и придобиване на висок рейтинг.
По отношение но обществените ценности, виждаме насърчаване на отношения между участниците, които на базата на манипулация на поведението и предварително събраната лична информация за тях, преминават от индивидуални и лични в обществени и социални, без никой да се интересува от волята на зрителя. Например, достигане до решение за сватба във формата на игра, или извършване на православен обред със свещеник във формата на игра, или публична проява на насилие във формата на игра, или проява на освободено поведение във формата на игра… и така – ти ри ри рам до „там“.
Това привидно невинно поведение, режисирано от сценаристите и режисьорите, и ПР агентите на тези предавания, води да взаимоотношения, които прехвърлят отношенията между участниците върху зрителите. В следствие на това, идеите на повечето телевизионни предавания, неформално и неразбираемо за зрителите, се прехвърлят от идеи на авторите на предаването в идеи на обществото, и стават морални корективи, които рано или късно могат да се увенчаят дори със законодателна позиция. Ето така, без дори да има нужда от какъвто и да било дебат по приемането или отхвърлянето на определени закони, те естествено ще бъдат прокарани в обществото. „Който има уши да чуе, нека чуе!“ , защото иначе – ти ри ри рам и до „там“.
В едно уважаващо себе си съвременно общество, не би било възможно допускането на подобни изяви във формата на реалити предавания, които до такава голяма степен да моделират съзнанието на зрителите и да регулират общественото поведение, че да станат „икона“, да се превърнат в реалност за човека и да заменят дори Бога. Явно, целта на създателите им е точно такава. Защото, както е видно от многото социални и обществени форуми, една голяма част от българите реагират на тези квази реалности и не са съгласни с промяната на моралните ценности и човешките права, но за други, които „не искат да се натоварват излишно“ – това е само игра. Да, но игра на живота, която не свършва просто с ти ри ри рам, а отива до „там“.
Ако продължаваме да се заиграваме с медиите и техните предавания ще стигнем до невъзможност да преценим своето реално състояние като вярващи християни в този динамичен и напрегнат живот, и ще позволим принципите на временните неща да изместят принципите на вечността. За съжаление, тогава ти ри ри рам, няма да ни заведе до там.
Автор:доц. д-р дякон Иван Иванов
