Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Днес с голяма болка научих, че един от съвременните гръцки старци Нектариос Виталис, който имах честта да познавам е починал. В 5.30 сутрина е издъхнал на 89-годишна възраст.
Въпреки че през последните години бе прикован на легло, той приемаше нуждаещи се от съвети. Много се натъжих, защото той е от хората, които виждайки ги човек се влюбва на момента в тях. Така се случи и с мен. На 11 март 2017-а година го посетих в Камариза (епархия Лаврио) в Гърция. Срещата бе уредена от моята приятелка Силва Маринова, от която разбрах за архимандрит Нектарий. В момента, в който Силва ми разказа за него веднага пожелах да направя интервю с него за един бъдещ голям филм за свети Нектарий. На следващия ден уредихме всичко. Купихме билетите, изчакахме да дойде момента и тръгнахме. Той бе прекарал много тежка бронхопневмония и направи огромен жест с това, че се съгласи да се видим. Влизайки в килията му, аз видях един слаб и изнемощял човек едва дишащ със сива кожа, който едва каза „добър ден“. Набързо поставих камерата и започнахме.
Когато започна да говори за Бог и за свети Нектарий Егински сякаш се озари. Промени се цялото му изражение, кожата на лицето му се зачерви и разказваше, дори с вдъхновение.
Сподели за това живота си, който е неразривно свързан със свети Нектарий Егински. Преди няколко десетилетия Егинският Чудотворец, дори му е помогнал да се изцели от рак на белите дробове, явил му се по време на операцията.
Всичко това ще бъде подробно разказано в бъдещият ми филм за свети Нектарий Егински. През годините много хора са търсили молитвената помощ на архимандрит Нектарий (Виталис), както и духовните му съвети. Аз също се възползвах (чисто по човешки), тъй като бях на един житейски кръстопът, но той отсече:
„Понякога отиваме на фризьор да ни направи прическа, а се връщаме с гола глава. Не го прави!“
Не го направих и съм щастлив, че го послушах, благодарен съм му. Към края на интервюто си позволих и по-общи въпроси. Един от тях бе за общението му със свети Нектарий, за православието, за Гърция, за бъдещето ни. Той каза:
„….Свети Нектарий много пъти ме напътстваше в живота. Едно от нещата бе за положението, в което ще изпадне Гърция и колапса, който преживяхме. За положението, в което изпаднахме не каза друго освен да се молим. Трябва да ни стане ясно, че трябва всички хора да се молим, както виждаме, че нещата не вървят на добре, за това е нужно много молитви. Само молитвата е тази, която ще помогне на всички ни и на Земята, а и след това…. „.
На раздяла го помолих , когато се сети за мен да се моли, защото съм много грешен, а той посегна към една икона и взе молитвената броеница закачена на нея. Каза ми: „Моли се!“. После се наведе и започна да се мъчи да си бръкне в пазвата и хората около него ми казаха да му помогна да извадя кръста. Каза ми да го сваля, след това самият той сложи кръстното знамение на врата ми. „В моя дървен кръст има частица от Светия Кръст. Нося го, Бог няма да те изостави. Говори за Господ на хората…“ След това каза нещо, но не го помня, тъй като се разчувствах.
Искаше да свалят една от иконите на свети Нектарий от стената и ме помоли да я подаря на Негово Светейшество патриарх Неофит и се отнесе огромно уважение към него.
На 5 април се срещнах с Негово Светейшество, поднесох му подаръка от стареца и му подари портрет подписан лично от него. Няколко месеца по-късно, аз се върнах в Камариза, за да го зарадвам, но отец Нектарий вече беше много зле. Целият опасан с маркучи и едва ме позна. Знаех, че това е последният път, в който го виждам. Често си мисля за него. Днес в цяла Гърция миряни и духовенство, които го познаваха възкликват в един глас „Светец“. Тъжен съм, че вече го няма. Радостен съм, че съм сред благословените да го познавам. Сигурен съм, че няма да мине много време и ще го видим изографисан с ореол .
Автор: Ангел Бончев
