Начало / Коментар / Малките добрини, които променят живота

Малките добрини, които променят живота

Казват, че за да видиш чудесата, които ежедневно се случват около нас трябва да имаш очите, за да го сториш. Подобно нещо е и с добрините, защото добрини се случват всеки ден. Дори и да не ни се вярва. 

На 28 януари група православни християни водени от духовния си отец протойерей Серафим Петров зарадваха една мила жена, живееща понастоящем в старческия дом в Горна баня. Господинка по неволя попада в дома. От доста време се нуждаела от кухнеска маса и столове, на която да посреща гостите си, а и сама да се чуства добре. Господинка получи подарък от отец Серафим и приятелите му. Маса и четири стола. Те бяха специално донесени и монтирани от хората в дома на Господинка. Малко преди това отец Серафим беше обявил кампания за събирането на средства и закупуването на маса и столове, които в неделя зарадваха възрастната жена и вече са нейна собственост. 

„Със сълзи на радост и благодарност ни посрещна от своя страна тя, както и с вкусна баница, която беше приготвила специално за нас“,

споделят в социалните мрежи доброволците, които в мразовития неделен ден зарадваха самотната жена и не я оставиха да се чувства изоставена, но напротив. Помогнаха ѝ и ѝ показаха, че в този свят все още има доброта, любов и приятелство. Та, за да виждаш доброто трябва да имаш очите да го сториш. В забързаното си ежедневие, в което от проблеми в проблеми продължаваме да затъваме и да  заравяме главите си подобно на щрауси уплашени от хищник, се затваряме и за малкото светлина, която достига до сърцата ни. Постъпката на отец Серафим Петров и миряните от храм „Св. Мина“ на пръв поглед не е нещо особено. Да, една маса и четири стола. Но всъщност знаете ли колко много е това… За Господинка. За нас. За всеки един от нас. 

Сега в дома на възрастната жена вече има място не само за нея, но за още четирима други души – нейни приятели и близки, които да правят дните и вечерите ѝ приятни, топли и задушевни. Така, благодарение на този малък жест жената повече няма да е сама. Надявам се и повече да не се чувства сама. Защото как може да си сам, когато имаш хора като тези, които сами си носят масата, за да ти дойдат на гости. 

Та, за да видиш доброто трябва да имаш очите, за да го сториш. Очите на любовта. 

Автор: Ангел Карадаков 

Снимки: Страница на храм „Св. Мина“ във Фейсбук

За Ангел Карадаков

Виж още

Митрополит Антоний: Светият синод смята, че се нарушава автономията на БПЦ

Българската православна църква е богата от вярата на хората и техните души. Това е нашето ...