Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Когато някой повярва и тръгне по своя личен и дълбоко съкровен път към Христос, изживява първоначално порива на обръщането, особен религиозен възторг, който го носи напред и нагоре и тласка към духовни подвизи и харизматични изживявания.
Тогава е готов да прости на всички –всичко и с пламенна любов да прегърне целия свят, с искрено желание всички да споделят неговото откритие и съпреживеят тази необяснима лудост на вярата, която може да бъде вдъхновена само „свише” от общуването със Светия дух!
Много скоро обаче, започва да усеща нови симптоми на смут, безпокойство и страхове, който пронизват душата му и са като подводни рифове по тесния път към спасение от примките на този свят.
Един от тях е особено опасен за неговия духовен ритъм и може сериозно да разстрои цялата му личност- страхът от Сатаната! Този пагубен страх може да доведе до сериозни поражения и отстъпление, което после трудно може да бъде компенсирано с напрягане на всички вътрешни сили, разговори с опитни духовници и беседи с богослови. Залогът е душата и за това всичко, което има отношение към нея е с такова основно е решаващо значение .
Много често в енориите могат да се срещнат православни християни, който в разговорите си горчиво споделят: „Дяволът ми попречи!”, „Бесовете са виновни!”, „Сатаната не ми позволи!” и с тези болезнени признания заразяват с вредното си въздействие добрия духовен климат на вярващите около себе си. Това внася смут в тях и понижава ревността им към благочестие и добри дела. Преминава като вреден вирус, който натравя атмосферата на вяра, надежда и любов.
Но наистина ли сатаната има толкова силно и неотразимо въздействие?
В действителност ли е толкова опасен и поразяващ, за да внася такъв ужас и страхопочитание не само с появяването си, но и дори със споменаване на неговото име? Има ли той самостоятелно битие и до каква степен? Може ли сам да въпроса за спасението на една душа и да я хвърля в преизподнята? Това са въпроси, който обгарят духа на всеки вярващ християнин.
Тези, които познават Книгата на св.пр.Йов знаят със сигурност за този особен цитат :” Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната!”/Йов 1:6/. От него става ясно, че той също е творение Божие и няма своя пълнота и способност да действа абсолютно самостоятелно, без да се съобразява с волята на Твореца и Неговия Всемъдър промисъл. Той също е под властта на Отца и не може да стори нищо, каквото и да е било, без Неговото Височайше позволение. В хода на драмата на свети Йов Многострадални, дяволът два пъти се обръща с молба към Всемогъщия да му позволи да се намеси и нанесе поражение, след неговите връхлитащи атаки. Моли Бог, като Господар на силите да го разтърси, за да изпита твърдостта във вярата му и неговото истинско упование в Отца. Това е обръщение от подчинен към ръководител, на служител към управник, на непълноценно творение към Пълноценния, абсолютния Творец. Господ Бог, който е създател на цялата Вселена, на целия видим и невидим свят, на всички сфери и светове контролира и управлява всичко по невероятен и неподражаем начин, несравним с нищо и никой друг. Той е невероятен и необясним, Всесвят и във всичко съвършен, Единствен и непогрешим във всичко! Затова и Сатаната може да действа дотолкова, доколкото Бог му позволи във величието и милостта си . Паради тази причина, изкусителят не може да работи и взема свои собствени решения, без позволение „свише” от Отца. На практика не може да разполага с повече власт, отколкото притежава. Няма как да се разпорежда с душата, личността и имуществото на никого. За това и страхът от него е груба грешка и съблазън в подредбата на ценностите на вярващия християнин. Едно съществено неразбиране на неговата истинска роля, която може да разстрои личния път на новоповярвалия към спасението. И напротив – осветяването на неговата позиция, посочването на реалното му място, съобразно Бога и Отца, може да даде нужната яснота и баланс, да внесе мир и радост в душата на християнина и да успокои неговия духовен ритъм.
Но как трябва да подходи той, как практически да подреди духовните си приоритети?
Особено красноречиви са думите от Новия завет :”Покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас !”/Яков 4:7/. Но на първо място да се помири с Бога. Да го потърси с цялата си душа и сърце, като очисти съвестта си с искрено покаяние, след изчерпателна изповед и се причасти с Тялото и Кръвта на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Най–важното е да възстанови връзката си с Божия Син и да се ползва в пълнота от светите тайнства на Неговата църква. Да почерпи от живата вода на Нейното пречисто учение и да се възползва от забравените лекарства на чистата, осветена от Светия дух лечебница. Да се потопи изцяло и съзнателно в тази Витезда, която ще изцели всичките му душевни и телесни рани. Повече от задължително е да „утихне”, да се смири и да приеме авторитета на Светата Църква.
Без това истинското лечение е невъзможно! Всички други духовни практики могат да разстроят допълнително личността на наранения човек и го травмират в още по –голяма степен. ”Опълчването„ се състои в това да призовеш Бог в своя защита и оръжие и познаеш Неговия син –Богочовекът Иисус, за свой личен водач и Спасител! Тогава Той ще прогони всички слуги на лукавия и ще покрие прибягващия към Него с покрова на Своите свети ангели. С любовта на грижовен Баща ще помаже раните с благословен елей и ще възстанови всички поражения, нанесени от врага. Така и само така чудото ще стане и „дяволът ще побегне”. Ще отстъпи сам- сломен, обезсилен и обезсърчен. Ще „свие” знамената си и дори ще признае своето поражение, пред превъзхождащия го във всичко! Това е единствения път –„механизма” на избавлението, „методиката„ на изцелението и освобождаването на всяка една душа.
Това по благословение свише са го разбрали и най- важното преживели Светите отци и подвижници на благочестието. Те са положили трудове, сторили подвизи, водени и изпълнени от Духа Светаго и …прогонили лукавия.
По особено красноречив начин, това е изразил един от великите старци на 19 в., свети Йоан Кранщадски. В едно свое произведение, казва така:” Когато те нападне силния, обърни се към по-силния. Когато те атакува втория, иди при първия. Когато те връхлети дяволът, веднага отиди при Христос!”
От всеки вярващ християнин се изисква просто да смени посоката на своите лични търсения. Да насочи своя ум, душа, сърце и воля към Всемогъщия и Всемилостивия и да премести стрелката на своя часовник в правилната и единствено спасителна посока на движение. Като кормчия на своя малък кораб да опъне платната му, съобразно попътния вятър, която сам ще я отведе в желаното пристанище на радостта! Всеки сам да стори няколко крачки до великата и неизменна ”via sacra„, по която се движат всички прогледнали и истински решени да се спасят от призраците на този свят.
Опитите за някаква, индивидуална борба с дявола, без обръщане към нетварните енергии на Бога, без спасителното учение на Светата църква са обречени на пълен провал. Цялото Свето Предание говори за това. Вярващият може да бъде пометен, съсипан и разнебитен от тази схватка. Тя е в истинския смисъл, изцяло неравностойна, тъй като се води от една страна от един от много неопитни бойци срещу втория след Бога, който има огромен, няколко хилядогодишен опит. Противник, който притежава огромен арсенал от изпитани оръжия за атаки на съзнанието на подвизаващия се. Светите отци и опитните бойци в „невидимата бран” го описват като „изкусен лъжец”, невероятен импровизатор, истински виртуоз, който обгръща сетивата на човека. Този най-добър манипулатор е способен на всичко, за да заблуди, опияни и вкара в измама конкретния си противник. Доктрината на Светата църква обяснява как той притежава пълното познание за миналото и настоящето на всекиго и е способен да се възползва от слабостите на всеки една личност. Опитите за надхитряне или някакво надлъгване в чисто човешки и битиен план са обречени на предварителен неуспех, пред почти неизчерпаемите му възможности да се преобразява и атакува във всеки един момент. Без използването на методите на Светата църква, подвизаващият се може да бъде доведен до състояние на пълен психологически срив и дори съзнателно самоубийство!
Тогава защо Бог позволява на дяволът да действа?
Красноречив отговор за това е един интересен епизод от житието на свети Антоний Велики. Тогава, когато е бил връхлетян от ято бесове и цяла нощ се е молил, потънал в пот и кръв в килията си, на развиделяване усетил как тиха светлина прониква в нея и го докосва. Усетил че е това е Божия дух и съсипан от битката запитал: ”Къде беше, Господи, цяла нощ те търсих?” В отговор чул тих глас, нежен и проникновен: ”Аз бях тук , Антоний, но исках да изпитам мъжеството ти!”.
За това и Бог допуска да бъдем изкушени, за да бъдем изпитани, в степента, в която Той премъдро преценява във всеки индивидуален случай и конкретен момент. Целта е да вземам нашите уроци в училището на живота, стъпало по стъпало да се движим нагоре по пътя към усъвършенстване, към което е призован всеки човек. Той ни подготвя като незаменим учител, но Негов, Неповторим и дълбоко съкровен начин, имайки план за всичко и всекиго. От всеки вярващ в него изисква нещо конкретно и единствено от него като непогрешим кормчия и личен пастир! В някаква степен го предава в ръцете на враговете му –видими и невидими и в определен момент ги прогонва със Своята мощна десница !
В този дух са и думите на св.Паисий Светогорец: ”Бог остава дяволът да действа, за да може човек да се бори! ”Никой от синовете човешки, родени от жена, не може да мине по жизненото си поприще, без да бъде изкушен,нито да заслужи място в Царството Божие без да бъде изпитан. Господ не дава наградата си на някого, без да се е потрудил усърдно, не възнаграждава никого без да всеки, който идва при него да е заслужил тази лична награда! Никой не може да изживее свето лично Възкресение, без да е изживял своята дълбоко лична и мъчителна Голгота!
Християнинът не трябва да се страхува от нищо и никого, освен от Господа! Всеки друг страх е осъдителен, прогонващ благодатта и признак на малодушие и маловерие. Спасителят е спечелил победата си с акта на своето Свето Възкресение, победил е силите на греха, проклятието и смъртта и иска от нас да съучастваме в радостта на тази победа, в тържеството на Своето тихо вселенско величие! Кани всички да застанем на Неговата Свята трапеза и да празнуваме с чиста и духовна радост, като отхвърлим всеки, страх и чувство за обреченост и безнадеждност.
Нека да бъдем верни на Бога и истински Негови служители, в най-пълноценния смисъл на думата! Да се хванем здраво с двете ръце за дрехата на Христос и със силата на свободната си воля да не обръщаме никакво внимание на попълзновенията на лукавия, който се старае да ни обърка и отклони от пътя към спасение, с ясното съзнание, че Той не може да решава загадката на нашия живот! Нека не се страхуваме от нещо, като помним и носим дълбоко в себе си Завета на Христос: ” Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин ”/Мат .28:20/.
Автор: Свещеник Ясен Шинев
