Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Призовани да служат като бащи и слуги за вярващите
Господа Владетеля на Вселената слезе на земята като скромен слуга. Който седи на серафимите се е родил за нас. Царят на царете дойде като добър пастир, Който положи живота си за стадото Си.
Ние, които служим като Негови свещеници и епископи, можем да бъдем верни на нашето призвание, само ако служим със смирение, любов и нежност.
Епископът или свещеникът, който се отнася като господар над своя народ, предава Господа, на Когото служи. Всеки свещеник или епископ, който е като господар над народа си и е сякаш негов началник, а не слуга, предава служението, което е от най-ранните времена. Епископът трябва да бъде слуга на своя народ и баща на стадото си. Той представлява Христос в средата на своята епархия и трябва да бъде милосърден, добър, дълготърпелив, смирен и добросърдечен. Той трябва да е на разположение на своя народ.
Епископът трябва да бъде скромен, за да не попадне в капана на това свещено служение и да го приема като божествено право на господар над онези, които са под него.
Любовта и уважението, показани на нашите епископи, са същите като любовта, показана на бащите от техните деца. Както Христос сред нас, така и епископите не владеят чрез тиранията и страха, а с любовта и святостта на живота си. Те служат като образи на Добрия Пастир, Който положи живота Си за Своето стадо. Честта, която показваме на нашите епископи, е чест, която се показва на самия Христос, както когато целуваме иконите, нашата любов и чест се предават на първообраза. Ние наричаме нашите епископи Господ в литургията, не защото са принцове, а защото са Христос сред нас. Ние ги обичаме и ги почитаме защото те, както Христос, първо ни възлюбиха. И любовта и честта, които им показваме (като икони на Христос), се предават на първообраза – Самият Христос.
Точно както епископите служат като Христос сред нас, така и свещениците са като епископа сред своя народ. Те също трябва да бъдат скромни и свети служители на своя народ. Те трябва да бъдат любящи бащи всред техните енории, знаейки, че те представляват епископа, а оттук и самият Христос. Христовата любов трябва да бъде видима в бащиното смирение на свещеника пред своя народ и той трябва да води своя народ в пътя на любов и уважение към епископа. Свещениците трябва да подкрепят своите епископи, като осъзнават тежестта, която лежи върху раменете им. Свещеникът трябва да се моли за своя епископ, да подкрепи своя епископ и да го обича, както своя баща.
Запазвайки тези библейски образи на свещеника и епископа, Църквата е в състояние да ги съсредоточи върху Христос и е в състояние да се защити от това да стане като светските правителства и институции, които я заобикалят. Църквата, в нейната мъдрост, знае, че светът не се нуждае от друга светска институция, а по-скоро от спасителната сила на болницата за душата. Светът е в ужасен упадък и отчаяние, а примерът на безкористна служба и жертвена любов, само Църквата може да предложи.
Светът се нуждае от Христос, а не от институция, а Църквата не може да съществува без нейните епископи и свещеници да станат кротки, смирени и свети слуги. Духовниците трябва да служат подобно на Господа със смирение и любов. Ако ние свещеници и епископи трябва да бъдем верни на нашето призвание, ние трябва да помним: „няма слуга по-горен от господаря си“ (Йоан 13:16).
С любов в Христа,
Игумен Трифон
