Начало / Интервюта / Митрополит Йеротей Влахос: Как се запознах със стареца Паисий Светогорец

Митрополит Йеротей Влахос: Как се запознах със стареца Паисий Светогорец

vlahosИмах изключително благословение от Бога – един от даровете, които Бог ми даде – да познавам о. Паисий и да общувам с него, да разговарям и да бъда една нощ гост на неговата килия и накрая да имаме едно непрекъснато общение.

Трябва да говорим за светиите, тъй като, както казваме, Църквата е „свята“, защото е свят нейният глава Христос и защото са свети членовете ѝ. Така и о. Паисий е жив член на Църквата. Да помним това, което казваше приснопаметният о. Юстин Попович, че светиите са приложеното, изобразено Евангелие. Както имаме книги с изображения и децата гледат иконите и текстовете, така в живота на светиите виждаме, че Евангелието е приложено на практика и синаксарите, житията на светиите са изобразено Евангелие. Когато някой гледа един светец, тогава истински прославя Бога.

Точно това почувствах, когато срещнах о. Паисий. Почувствах, че е – бих казал – един духовен слънчев ден. Както има слънчев ден в мразовита зима, появява се чисто слънце подир силен дъжд, така и ние ходехме от мразовитата зима на нашия живот при о. Паисий и гледахме светъл ден, светлина, пролет.

Беше човек, който имаше просветен ум, просветено и очистено сърце, беше монах, който действително живееше православната монашеска „култура“ и живот, и за когото беше напълно приложимо онова, което казва св. Йоан Лествичник, че монахът представлява – „очистена уста, осветено тяло, просветен ум“. Това е монахът. Такъв един монах беше о. Паисий.

“Запознах се с преподобни Паисий чрез неговото отсъствие”

Познанството ми с него е постепенно. Някои, които се запознавали с него за първи път, чувствали дълбоко удивление и този първи път променил целия им живот. Аз се запознах със стареца Паисий постепенно, нека по-добре го кажа така: първо от мълвата и после лице в лице.

Знаете, че произхождам от Янина и о. Паисий живееше в Коница. Чувах много неща за този, който тогава беше още мирянин, после отиде на Света гора и т.н. Една жена, която много добре познаваше о. Паисий, малко по-стара от него, Кети Патера, която се споменава в биографията му и която о. Паисий много уважавал, тъй като известно време бил болен и тя се грижела за него, та, тази жена беше приятелка на майка ми. Тя живееше известно време в Янина и идваше много пъти в нашия дом. Всеки ден ходеше на св. Литургия и идваше у нас, за да види майка ми и много пъти разговаряхме. Говореше ми за о. Паисий и по-късно, когато ходех на Света гора и го срещах, той ме питаше за здравето ѝ.

След това, когато през 1967 г. моят духовник, който беше проповедник в Янина – отец Севастиан, беше ръкоположен за митрополит на Дринуполис, Погоняни и Коница, го придружих в Коница. Останах около седмица близо до него, тогава бях студент трета година по Богословие. Отидох с него и живях в митрополията. Там за втори път в Коница чух много чудни неща за о. Паисий. Бяха минали 4-5 години, откакто беше напуснал манастира Стомиос.

Реших да отида да посетя манастира Стомиос. Качих се пеш, тогава нямаше път, сега са направили път. Вървях покрай една река, казва се Конициоти, пеша се качих по пътечката, по която вървял о. Паисий, когато живял в манастира, където извършвал големи подвизи, живял с мечките. Чувах много такива факти, които ми правеха голямо впечатление.

Една година – мисля, че беше 1974 – отидох да се срещна с о. Паисий на Света гора. Тогава беше в келията на Честния кръст, близо до Ставроникита. Взех заедно със себе си 10-15 деца от неделното училище, бяха абитуриенти от шесткласната гимназия и ги заведох на поклонение на Света гора.

Като първо поклонение беше решено да идем при о. Паисий. Слезнахме в Карея, тръгнахме към келията на Честния кръст. Беше вече времето, в което напуснал келията, тъй като там го посещавали много хора и се оттеглил в гората за тишина и молитва. Когато отидохме в келията, портата на оградата беше заключена. Над вратата обаче имаше една бележка, на която пишеше: „Отсъствам. Ако имате някакъв проблем, напишете името си (имаше една кутия и вътре имаше хартия и един молив) и ще се помоля за вас и ще ви бъда по-полезен с молитвата, отколкото с празнословието ми.“ Това ни направи голямо впечатление. Казах на децата: „Седнете да обсъдим какво има предвид Старецът с това.“ И устроихме едно цялостно обсъждане, от което заключихме, че молитвата стои по-високо от беседата.

В долната част на вратата имаше един стъклен съд, в който имаше локуми. Пишеше: „Вземете един локум за благословение.“ Когато се изправихме да си ходим, над една малка скала видяхме написано с тебешир следното: „Отивам, за да се опитомя и после ще се завърна в зоологическата си градина“. Втора изненада! Казах на децата да видим какво има предвид Старецът с това. Тогава стигнахме до извода, но и от последващото ми общуване с о. Паисий след това разбрах какво имаше предвид. Ходеха много хора да го гледат като някаква забележителност, сякаш е животно в зоологическата градина. Той им казваше, че отива в пустинята, за да се опитоми и ще се върне в зоологическата градина. Вероятно имаше предвид, че отива в пустинята за да се опитоми, да се освободи от страстите, които мислеше, че притежава.

Следователно, първото ми общуване със стареца Паисий беше чрез отсъствието му. Забележително е. Да го срещнеш, да получиш познание за духа му, за личността му, докато отсъстваше! Трябва да ви кажа, че децата много се впечатлиха. Когато много години след това попитах децата какво им беше направило най-голямо впечатление от всичко, което ги бях учил в неделното училище през тези години, ми отговориха, че ги е впечатлило поклонението , което направихме на Света гора и запознаването с духа на о. Паисий, но и с други аскети, като о. Ефрем Катунакиотис. Бяха забравили всичко останало, което им бях разказвал всяка седмица, всяка събота, в която правехме беседи.

След две години отидох да се срещна с него лично. Бяхме отишли заедно със нинездравстващия Едески митрополит Йоил, с когото сме духовни братя от един и същ старец и срещнахме о. Паисий в манастира Ставроникита. Казахме му: „Геронда, искаме да ви видим, да ни дадете съвет.“ Тогава бяхме млади клирици. Отидохме по-надолу, в манастирското гробище. Имаше един разкопан гроб,  някакъв монах си беше изкопал гроб и ходеше всеки ден там, за да се моли. Седнахме край този празен гроб и Старецът започна да ни говори.

Не помня какво ни каза. Ала това, което помня е пронизващият му поглед. Гледаше ни, а очите му ни се усмихваха. Когато ни гледаше, сякаш ни правеше рентгенова снимка. Стояхме с голямо уважение и внимание пред него. Във всеки случай, онова, което помня е, че излизаше от него една нежност, една любов, беше един голям духовен отец, който говореше като майка. Имаше бащинско и в същото време майчинско отношение. Беседваше със смирение, имаше просветен ум, беше човек с остроумен дух, буден, със шеги, но и с ясно и мъдро слово, и дълбоко смирение. Това основно помня и не помня какво точно ни каза онзи път.

След време ходех много често, поне 3-4 пъти годишно го срещах, обсъждах с него различни проблеми, които имах в моето пастирско служение, пращах му писма, никога не ми отговори на тях, но отговаряше по друг начин. Тоест, чувствах, че когато му пратя писмо по различни проблеми, които имах, малко време след това получавах отговор, проблемът се разрешаваше.

Веднъж му пратих едно писмо и тръгна, и сам той дойде в Едеса. Тогава бях проповедник на Едеската митрополия, имах някакъв проблем. Разбрах, че е излезнал от Света гора и е в манастира Суроти. Обадих се в манастира да науча дали е там и ми казаха: „Днес идва в Едеса.“ И един ден бяхме заедно. Дойде в митрополията, направи земни поклони на митрополит Калиник. Извънредно почиташе епископите. Тогава отидохме в едно манастирче, седнахме и говорихме. Незабравим е този ден!

Един друг път – този случай е много характерен, – имах една много голяма трудност в моя живот по това време. Тръгнах, слезнах в Карея, отидох в Панагуда, удрях много пъти камбанката, но той отсъстваше. Тъй като исках да го видя, написах на една хартийка, от тези които беше оставил вън на градинската порта: „Отец Паисий, нужно е да ви видя. Утре сутрин в 8 часа ще дойда да ви видя.“ Написах това, тъй като знаех, че около 8 часа сутринта тръгваше от вкъщи.

Тръгнах, отидох в манастира Ставроникита и се върнах пак на следващия ден сутринта, вървейки около един час. Около 8 без 10 се спуснах от манастира Кутлумуш по една много хубава пътека, за да отида при о. Паисий. Някъде по средата на пътя чувам много пъти от един хълм гласчето му: „Отче, Йероте-е-е-е“. В началото се учудих какво беше това. После разбрах. Следял ме е. И продължи: „Ела по пътечката, която е пред теб и ще ме намериш.“ И наистина хванах по пътечката и се изкачих. О. Паисий беше на една поляна и седяхме два-три часа и говорихме по различни мои въпроси, и видях мъдростта му. Тоест, проследил ме е по пътя, който хванах, извика ме и се срещнахме.  Удивителен опит.

Ще ви разкажа и за един друг забележителен опит, който имах с о. Паисий.

Имах един много сериозен проблем, когато с разрешението на моя митрополит – старец ми беше митрополит Калиник, но със свободата, която ни даваше, се радваше, че ходех на Света гора и беседвах с о. Паисий, когото дълбоко почиташе – отидох да се срещна с него. Отидох в келията му, но не го намерих. Научих, че е в манастира Григориат, тъй като игуменът го поканил, за да види монасите. Отидох в манастира Григориат и през една почивка поисках да го видя: „Геронда, искам да ви видя.“ Казва: „Няма да мога да те видя тук в манастира, но утре ще идем в манастира Симонопетра и там ще намерим някакво време, за да поговорим.“

След два дни тръгнахме пеш – преходът е около час – качихме се на планината и отидохме в манастира Симонопетра. Там отците го посрещнаха, бяха го поканили предварително, и той започна да се вижда един по един с отците. „Теб, казва ми, ще те видя после. Почакай.“ Тази вечер, в която се видя с отците, се случи нещо особено. Старецът чул демони вън от килията си и те говорили. В съседната келия до о. Паисий беше о. Мойсей и двамата имаха бесовски нападения.

Седяхме един-два дена в Симонопетра, видя се с отците и дойде време да тръгваме. Казах му: „Геронда, с мен няма ли да се видите?“ Отговори: „Ти ще дойдеш с мен, ще те взема с мен в Панагуда“. Тръгнахме пеша от Симонопетра да ходим в Карея. Това значи, че прекосихме надолу цялата планина, вървяхме около 4-5 часа пеша. Имахме едно малко животно и на изкачване о. Паисий ми каза: „Качи се върху него ти.“ Аз не бях свикнал, а той не се качваше, защото не искаше да уморява животното, както правеше и св. Арсений. По пътя срещнахме келиоти, о. Паисий поздрави старците по детски. Той беше мъдър Старец, но имаше изключително детско сърце.

Стигнахме в Панагуда около 7 часа вечерта. Рекох му: „Сега, геронда?“ Отговори ми: „Сега не може да си тръгнеш. Ще останеш тук, за да се видим утре сутрин.“ Седнахме да ядем. Бяха му дали един сладкиш от Симонопетра. Каза ми: „Вземи сладкиша да го хапнеш ти.“ А той взе една глава кромид, разряза го на много парчета и започна да го яде с хляб. Беше запалил една малка лампа, нямаше електрическа светлина и после ми каза: „Ти ще спиш тук – имаше едно легло, какво ти легло, нар, – и сутринта към 3 ще те събудя, за да се помолим по броеница, всеки в килията си.“ „Добре, геронда.“

Междувременно, знаейки, че се намирам до един свят Старец, до един прозорлив Старец, как ще ме хване сън, как да заспя! Седнах там и казвах продължително молитвата цялата нощ. И успях да съсредоточа ума си и да казвам молитвата, защото си мислех, че Старецът ще ме гледа.

Междувременно, цялата нощ чувах стъпките му, тоест излизаше навън, пак се връщаше, цялата нощ се молеше. Към три през нощта почука на вратата ми (и ме повика) с тъничкото си гласче. И всеки се молеше до сутринта, когато отново ме повика. Беше направил чай. Нямаше печка. През целия си живот живееше като аскет; беше дал обет да не готви никога и наистина никога не готвеше. Имаше едно котлонче и правеше, каквото можеше на него.

Седнахме, беседвахме по въпросите, които ме интересуваха. Тогава се радвах истински, тъй като бях почти седмица близо до него, три дни в манастира Григориат, два дена в Симонопетра и вървяхме 4-5 часа, през нощта спах в келията му, беше нещо изключително. Така почувствах какво ще рече да живееш с един Божий човек.

Откъс от телевизионно интервю с Навпактския митрополит Йеротей Влахос от 2006 г.

За Ангел Карадаков

Виж още

8e5137

„Бъдещето на Църквата е в младите, а проповедта в интернет“

Митрополит Иларион (Капрал) за църквата в чужбина и проповядването в диаспората С митрополит Иларион (Капрал) ...