Начало / Uncategorized / Какви са рисковете на Истанбулската конвенция

Какви са рисковете на Истанбулската конвенция

IMG_4462-225x300Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, наричана още Истанбулска конвенция, е конвенция на Съвета на Европа относно насилието над жени и домашното насилие. Конвенцията е предложена за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул, Турция, и е в сила от 1 август 2014 г.

На 21 април 2016 г. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е подписана от министъра на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов – Екатерина Захариева.

На 28.11.2017 заместник-министърът на правосъдието Десислава Ахладова по време на кръгла маса, организирана от Български фонд за жените обяви, че Истанбулската конвенция ще бъде ратифицирана до края на 2017 година.

Правителството в началото на годината утвърди Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. На пръв поглед в конвенцията няма нищо лошо. Тя осъжда всички форми на насилие над жени и домашно насилие, „като отбелязват, че постигането на равнопоставеност между жените и мъжете de jure и de facto представлява ключов елемент в превенцията на насилието над жени. Като отбелязват с дълбока загриженост, че жените и момичетата често са излагани на сериозни форми на насилие като домашно насилие, сексуален тормоз, изнасилване, принудителен брак, така наречени „престъпления на честта“ и осакатяване на гениталиите, които представляват сериозни нарушения на човешките права на жените и момичетата, както и основна пречка за постигане на равнопоставеност между жените и мъжете.“

Нищо лошо, напротив?

Но Конвенцията внася някои спорни и смущаващи определения и термини, които могат да имат широк обхват на тълкуване и в бъдеще да предизвикат сериозни юридически казуси.

Под фасадата на защита и превенция се внасят  твърде широки и гъвкави термини. Още в самото начало на Конвенцията са посочени Определения, от тях терминът „пол“ не е дефиниран по физически белези или като биологичен пол, а като

„социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете““.

Малко по-надолу в документа се казва: „страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“

Но още нещо предизвиква притеснения. В документа е въвеждането на термина „социален пол“:

„Член 4 — Основни права, равнопоставеност и недискриминиране

3 Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.“

Какво всъщност представлява терминът „социален пол“?

Ето определенията и характеристиките, които намерихме ние: „класическата дихотомия в научното разбиране за съществуването на „секс‟ и „джендър‟, според която анатомията и физиологията определят физическия пол на индивидите, а културата и психологията на индивида определят неговия социален пол-джендър. Според Стейси и Toрн социалният пол не може да бъде сведен до само и единствено психологически черти или до единична променлива, тъй като това поставя под въпрос какво е приложението на понятието за социален пол при структурирането на различни измерения на социалния опит. Връзката между физиологичен и културен пол е далеч по сложна, отколкото просто дихотомна, тъй като двата феномена си влияят взаимно; необходимо е да се осмисли тази взаимовлиятелна свързаност между двете, тъй като в това може да се открие ключът към едно разбиране на съвременната личностна идентичност.

Изграждането на идентичност се намира в пряка връзка с добре познати социални феномени като разделението на труда, социалната субординация на жените от мъжете и др.

Разделението по признака социален пол отразява базови културни разграничения между областите и сферите на социалния живот, но тъй като тези разграничения сатвърде гъвкави и неконстантни, от първа необходимост в едно общество е да се приложи една по-обща категоризация, дихотомичен идеален тип, който само ориентировъчно да насочва индивидите в рамките на социалните процеси да правят съзнателни избори между социални капитали, които да им донесат една мъжка или женска социално-полова идентичност.“

Да, тези които подкрепят Истанбулската конвенция са прави!  Никъде не се говори за трети пол, не се говори за еднополови бракове, даже терминът «фактическо «съпружеско» съжителство» е заменен с «домакинство».

Но Конвенцита поставя под въпрос различни проблеми. Тя не ги засяга директно, но оставя вратички за свободното им тълкуване.

На първо място Истанбулската конвенция отрича естествените различия между половете. Като въвежда „социален пол“. Конвенцията приема всеки сам да прецени половата си принадлежност. Най-опасният риск тук е, че родителите ще могат да бъдат обвинени в насилие срещу тяхното дете, ако откажат да го третират както то се приема, могат да подлежат на санкции, ако решат да потърсят медицинска помощ за детето си, което страда от разстройство на половата идентичност.

Също така се нарушават правата на родителите да възпитават децата си спрямо моралните и религиозните си убеждения.

Следователно нарушава  свободата на религията. Обществените и частни структури ще подлежат на санкции, ако не позволяват използването на санитарните възли според собственото възприемане за полова идентичност. Това може да не ви се струва проблем сега, но ако тази обществена структура в ъдеще се окаже самото е училище?

„Страните (да) предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола…“

 Автор: Николина Александрова 

За Николина Александрова

Виж още

c1414df22c8dd674090f563861f60120465fff4f

Зов за помощ-да помогнем на една майка

Уважаеми читатели с екипът на „Добротолюбие се свърза съпругът на Албена Борисова Петкова с молба ...