Начало / Uncategorized / Желязната църква «Св. Стефан» – перла в короната на Велика България

Желязната църква «Св. Стефан» – перла в короната на Велика България

Из историята на желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул

„Издига се в кв. „Фенер”, на самия бряг на Златния рог и привлича погледа като бисер в короната на древния и вечен град. Интересна е историята на храма. Къщата, дарена от княз Стефан Богориди, цариградските българи преустроили в дървена църква. Осветена на 09.10.1849 г., тя, както и изграденият след две DSC09227 - Copy (1)години Метох, станали люлка на българското духовно и национално Възраждане. Тук на 03.04.1860 г. по време на Великденската служба, т.нар. „български Великден“, митрополит Иларион Макариополски не споменава името на Константинополския патриарх и поема отговорността на български духовен глава. Заедно с митрополитите Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски поставя началото на българското църковно и национално освобождение. И тримата висши български духовници са погребани в двора на църквата „Св. Стефан“ в Истанбул. Пак тук за първи път бил прочетен издаденият на 28.02.1870 г. “Ферман”, с който българите били признати за отделен етнос с право на самостоятелна Църква под името Българска Екзархия. През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна. Някои журналисти като Горан Благоев от БНТ символично я нарекоха „българската витлеемска пещера“ (https://www.bnt.bg/bg/a/nov-zhivot-na-zhelyaznata-tsrkva-v-istanbul).

Влияние от средновековните принципи на дипломация

Тези свидетелства са обърнати и към нашето съвременно общество, нашата църковна и държавна политика, което се откроява и в съвременната българска политика на държавно и църковно ниво.

ikonostas

За незапознатите с българската история и нейните документи, трудно може да се направи паралел между средновековната политика на българските царе, църковната политика и международната политика в съвремието, където отново водеща роля има главата на държавната власт и главата на църковната власт в България. Вероятно това е повод повечето хора в българското общество с трудност да приемат доброто, изразено в неговата външна форма на политическа и църковна дипломация, които, както е видно от действията на институциите през последните години, вървят ръка за ръка. Тази дипломация е продължение на българската политическа реалност от времето на Велика България, изгубила своите добри примери и практики по времето на Османската империя, което, да си кажем на по-скромен език, обяснява защо някои хора все още са в сянката на провинциалното съзнание и не дават възможност за съвременна проява на характерни за управлението на средновековна България принципи. По странен начин, обаче, ние българите се отнасяме към добрите неща и още повече, когато те са направени и реализирани с политически действия. Търсим винаги обяснения или омотаваме в необяснимо обяснимото, независимо дали наистина е постигнато някакво добро за държавата и Църквата, независимо дали са направени някакви компромиси или са жертвани определени стари принципи на политика, така вкоренена в българското обществено, политическо и църковно съзнание, че се оказва трудно дори за съвременния българин, странно преоткриващ своите корени, в повечето случаи традиционно-фолклорни или псевдо-религиозни, от които обаче трудно се отделя и ги счита за основен израз на понякога необоснования национализъм. Дали това е манталитет на българина или не, не може да се определи с точност, но едно е ясно – за църковната и политическа съвременна ситуация на България е добре да има повече примери на добротворство, отколкото на разногласия, повече сигурност и благоденствие, отколкото съмнение и малодушие, повече смелост, отколкото страх. Примерите на нашата история са преди всичко примери на осъзнат патриотизъм, логично подредени действия и високо национално самосъзнание, които, както свидетелства историята, са плод на новото мислене на държавни и църковни личности, проумели необходимостта от задължителна промяна на старото, с цената на жертвоготовността и собствения си обществен, политически и църковен комфорт. Това помни историята, това помним и ние.

Ето защо, обществено събитие като освещаването и обновлението на историческия храм „Св. Стефан“ в Истанбул е образец на висока дипломатическа мисия, изразена чрез църковната и политическа воля на църковния и политически глава, с цялата отговорност от последствията и радост от постигнатото, както в притвора на храма Негово Светейшество каза: „слънчево в сърцето и душата на всички българи“.

След това събитие изпъкват няколко важни факта, които смятам, че е добре да бъдат разбрани и подчертани, не заради обществения медиен статус, а поради необходимостта да не оставяме „светилника под крина, но да е на високо и да свети за всички в мрака“.

С тържествен църковен и държавен церемониал в Истанбул бе извършен Чин на обновление и освещаване на българската църква „Свети Стефан“. Както предадоха водещите медии, на церемонията присъстваха държавни и църковни глави от най-висок ранг – българският премиер Бойко Борисов, турският президент Реджеп Ердоган, министърът на външните работи Екатерина Захариева, Българският патриарх Неофит, Вселенският патриарх Вартоломей, българският главен мюфтия Мустафа Хаджи, високопоставени представители на Истанбулската голяма община и др. (Прочети още на: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/01/07/obnovenata-cyrkva-sveti-stefan-v-istanbul-v-kadyr.364331)

Приносът на държавната дипломация

Това, което ни е разделяло в предишните десетилетия, се преодолява в следствие на съвременните дипломатически връзки и държавни отношения. Така отношенията между България и Турция са един добър пример за добросъседство в посока на уреждане на съвременните междуцърковни отношения, които в този случай засягат и ролята и мястото на БПЦ-БП сред съвременните православни Църкви и нейния статут, от една страна като дъщеря на Църквата-майка Константинополската патриаршия, а от друга като – Църква-майка по отношение на Македонската православна църква, „това е един много важен въпрос за възстановяване на историческата справедливост“, на който обърна внимание г-н Андрей Ковачев в специалното издание на предаването на „Денят започва“ на БНТ1 от 5 януари 2018 г., посветено на освещаването на храма „Св. Стефан“. Това е основание да определим, че с този акт на обновяване на храма се препотвърждава достойното място на Българската църква сред нейния народ и дори извън нейния диоцез, какъвто е примерът с желязната църква „Св. Стефан“, която канонически е на територията на Константинополската патриаршия.

Видяхме образец на държавна дипломация, подготвен на основата на един църковно-политически синхрон – симфония, изразен в действията както на Българското и Турско правителство, така и на Българската и Константинополската патриаршии.

На първо място изпъква ролята на Българския патриарх и на българския министър-председател в укрепване и стабилизиране на междуцърковните и междурелигиозните отношения в съвременна Европа. Мнозина питат – защо точно този български политик, съвместно с българския църковен глава, и защо за разрешаването на съвременните църковни и политически проблеми се търси такъв пример на приятелство. Нима е необходимо да се дава разяснение на тези процеси, които, както е видно, имат своето основание още от началото на българската политическа и църковна история. Някои журналисти попитаха дали трябва да бъде дадено в замяна. Важното е в този случай да обърнем внимание на едни много малки, но ясни жестове по време на самата церемония, които обаче показаха не само политическата функция, но и човешката воля, изразена чрез политиката. На първо място в предварителните интервюта, дадени при влизането в храма, премиерът г-н Бойко Борисов каза: „За наc е голяма чеcт, c наc да е патpиаpxът, мюфтията, и вcички паpламентаpни гpyпи… Турция са ни съседи, и това, че на „Златния рог“ има възстановен български храм е едно прекрасно доказателство за добросъседство, за разбирателство и за мир. Може лесно да се противопоставя, много трудно е да се гради мир“.  България е важна държава, велика държава… Можем да посредничим, можем да настояваме, защото само мирът… дава решения на много въпроси“. (срв. https://www.24chasa.bg/novini/article/6649592 © www.24chasa.bg).

Тези думи бяха едно ясно свидетелство за желанието на министър-председателя и на българския Патриарх да вървят съвместно в изграждането на съвременна Велика България. Поради това, показаните по-горе принципи на средновековната дипломация, използвани от времето на св. княз Борис-Михаил Покръстител, вероятно са били и основни при организирането на събитието в Истанбул; и второ – личните жестове на дискретност, изразени от министър-председателя във формата на търпеливо синовно присъствие до главата на Българската православна църква, забелязано много ясно по време на самата церемония, показва неговото човешко отношение и желанието му да върви напред с Бога и патриарха, както това беше ясно показано и по време на официалното откриване на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, където преди започване на своята реч г-н Бойко Борисов каза: „На първо място да се обърнем към Патриарха, защото без Господа нищо не става!“. Така по български, без високи и прекалено изискани маниери, присъщи за водещите политици, министър-председателят показа своето човешко и политическо преклонение към личността на Българския патриарх Неофит и Българската православна църква. Това е жест, който цели укрепването на достойнството на БПЦ в контекста на съвременните международни църковни и религиозни отношения.

Църковна и държавна политика, изразени в толерантност, разпознаваемост и взаимно признаване, изпълнението на поетите ангажименти и договорни отношения, показаха реално изпълнението на принципа „вежливост на кралете“ – основен принцип при стабилизирането на дипломатическите отношения, особено ако те са международни и както е в този случай интерконфесионални, подчинени на една обща идея – съхраняване на културното историческо наследство и възрожденската памет на българина, изразена и запазена в неговата Църква и Държава.

Тези доказателства, свързани със събитието по обновлението на българския храм „Св. Стефан“ в Истанбул, показват необходимостта от съвременен прочит на принципите на дипломацията (държавна и църковна) при формирането на знания и умения, за да се поддържат определени международни отношения, да се преговаря качествено между страните, да се постигнат благоприятни споразумения и те да са реализирани без употребата на сила, а чрез зачитане на основните права на участниците. Това споразумение е явно между страните – религиозните институции в България, начело с Българската патриаршия и държавните институции, начело с Министерски съвет.

Тези споразумения бяха добре изяснени от председателя на парламентарната Комисия по култура и медии Вежди Рашидов преди откриването на реставрирания храм „Св. Стефан“ в Истанбул. „Договорихме го заедно с премиера. Най-хубавото е, че стана нещо прекрасно – това е паметник на културата на Турция. След като ние реставрирахме с европейски пари Ески джамия в Стара Загора и Джумая джамия в Пловдив като наши паметници на културата, имахме основание, разбира се, да преговаряме за това. Но най-важния успех, който постигна правителството, е, че след близо 100 години искане на екзархийските имоти след един официален обяд успяхме да си ги върнем“. „Ние реставрирахме и двете църкви в Одрин, това остана малко в периферията. Това не стана случайно. Много отдавна трябваше да се реставрират и да се направят църквите, но това стана по времето на добрата дипломация на правителството на Борисов“, коментира Рашидов. (http://novini247.com/novini/vazstanovyavaneto-na-tsarkvata-sv-stefan-v-istanbul-stana-vazmojno-blagodarenie_574621.html).

Според турския президент Реджеп Ердоган „събитието е важно послание за международната общност. Истанбул показва, че различните култури живеят заедно в този град. Днес още един път доказваме това… Лошите спомени, които има в историята, не би трябвало да хвърлят сянка върху надеждата и възможността да живеем заедно. Трябва да има единение, това е нашето отношение към всички религии – единство в мнозинството“ (съобщи Двери.бг https://dveri.bg/uad6r).

Приносът на църковната дипломация

На първо място трябва да се отбележат дипломатическият, каноническият и литургическият факт на съслужение между Константинополския патриарх Вартоломей и Българския патриарх Неофит, както и многото символни знаци и действия по време на извършеното богослужебното последование в храма „Св. Стефан“ в Истанбул. Това събитие може да се определи като църковен синхрон на патриаршеско ниво – Константинополски Вартоломей и Български Неофит – равнопоставени по чест и достойнство по време на богослужението. Това се обяснява с използването на литургическите одежди и инсигнии от страна и на двамата предстоятели: жезъл – символ на духовната и каноническа власт; омофор и епитрахил – символ на духовната върховна каноническа и литургическа власт на епископа; енголпие – нагръдна икона с лика на Богородица; молитви, възгласи и слова. Независимо от особеностите за богослужение на каноническата територия на Константинополската патриаршия, поради които храмът „Св. Стефан“ се намира под омофора на Константинополския патриарх, то българската православна община се обгрижва от български свещеник. След съвместните решения на двамата Светейши патриарси богослужението бе извършено на принципа на съслужение. Интересен е фактът, че църковната делегация, избрана от Негово Светейшество за участие в събитието в Истанбул, е основно от представителите на митрополити от Светия Синод – членове на комисията по въпроса с Македонската православна църква (определена с Решение на Светия Синод на БПЦ Синодална архиерейска комисия за преговори с МПЦ и останалите Поместни православни църкви за установяването на канонически статут на МПЦ), което постави и много журналистически въпроси преди и след събитието, на които Българският Патриарх премъдро отговори: „Зависи от времето и готовността. Каквото знаем ще го споделим“. Напомняме решението на Светия Синод на БПЦ-БП, от 27 ноември 2017 г., в което се казва: „Българската православна църква – Българска патриаршия никога не е била безразлична към страданията на Македонската православна църква, поради което, след направени разисквания, Св. Синод единодушно реши: При положение, че МПЦ признава БПЦ–БП за своя Майка-Църква, БПЦ–БП със съзнание за своя свещен дълг поема ангажимента да окаже пълно съдействие, като ходатайства и се застъпва пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко необходимо за установяването на канонически статут на МПЦ“ (http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=249763). По отношение на църковната дипломация, политическата воля е „охрабряване“ на волята на Църковната институция за устройване на важни международни църковни отношения. Както сподели г-н А. Ковачев е имало и идея по църковно-дипломатически път да се открие подворие на Българската патриаршия в пределите на Константинополската патриаршия, предложение на бившия директор на Дирекция по вероизповеданията при Министерски съвет Любомир Младенов. Макар че журналистите бяха любопитни, то след срещата на Българския патриарх и Вселенския патриарх във „Фенер“, където българската църковна делегация бе официално поканена, не стана ясно дали са разглеждани подобни въпроси.

В контекста на този анализ важно значение има словото на Българския патриарх Неофит, отправено към всички присъсващи на събитието в „Св. Стефан“.

На първо място Патриарх Неофит се обръща към Патриарх Вартоломей, подчертавайки каноничния статус и първенство, като дипломатично подчерта и достойнството на българските предци, основоположници на този свят храм: „В деня на Господния Предтеча и Кръстител св. Йоан със свещен трепет и дълбоко вълнение пристигнахме в Богохранимата престолнина на Църквата-майка – Вселенската Константинополска патриаршия и прекрачихме дверите на всебългарската светиня на Златния рог – храма, посветен от нашите приснопаметни предци на първомъченика за Христовата вяра, светия архидякон Стефан“. С емоционално чувство Българският патриарх обърна и особено внимание на добрите междуцърковни отношения: „Вълнението ни е още по-голямо, тъй като в днешния ден за първи път имаме възможността да видим този свят Божи дом в неговия обновен велелепен вид – достигнат днес, благодарение на добросъседските отношения и доброплодното сътрудничество между нашите страни и нашите Православни църкви“. Следващите думи от словото на Патриарха са с международно политическо значение и с благодарност акцентират за оказаната помощ от Турското правителство: „Особено благодарим на Република Турция, която в лицето на община Истанбул щедро подкрепи сложните реставрационни дейности и направи възможното, щото в годината, когато се изпълват 120 години от въздигането на този храм, той да заблести по нов начин, укрепен и величествен, в който отново да могат да се стичат за богослужение и поклонение многобройни посетители както от нашата страна, така и от целия свят“. На второ, но не на последно място Светейшият благодари за приноса на Българското правителство: „Своя принос към общото дело имаше и българската държава, на която в този ден също изразяваме нашата благодарност и признателност в лицето на нашия министър-председател г-н Бойко Борисов“. Следващите думи патриарх Неофит отправя лично към Патриарх Вартоломей, което има изключително важно значение в контекста на разрешаване на съвременните църковно-канонически въпроси, като се подчертава важното място на Константинополския патриарх като „primus inter pares” сред Православните патриарси. „Всесърдечно благодарим и на Негово Светейшество патриарх Вартоломей за подкрепата, която оказва при опазване на историческите ни светини, намиращи се под неговата юрисдикция“. След това българският патриарх бащински благодари на всички труженици и спомоществователи на храма „Св. Стефан“: „Прекланяме се пред дългогодишния самоотвержен труд на всички реставратори и строители, и на всички онези, които по един или друг начин са допринесли за успешния край на укрепването и обновлението на този свят храм. Всички те са в мислите и в молитвите ни, защото извършеното от тях е дело свято, дело, благословено от Бога – за наша утеха и за прослава на Неговото пресвято име сред човеците“. Накрая в словото си Българският патриарх даде своето молитвено благословение на всички: „Нека всемилостивият Бог всякога благоволи над всички нас, над нашите страни и народи, и да ни подкрепя във всяко наше общо дело и доброполезно начинание!“.

Както богослужебното последование, така и словото на Българския патриарх бяха ясни и категорични в своето високо църковно и дипломатическо послание.

Погрешно беше предадено от репортажите на БНТ1, че Патриарх Вартоломей ще извърши св. Литургия, а че Българският патриарх ще присъства само молитвено, неколкократно изказано от репортер на предаването, както и това, че извършеният ритуал – освещаване с предварително осветена вода, е под западно католическо влияние или късно руско влияние, което доведе до леко отклоняване от основната тема на събитието и подведе незапознатите към неправилно тълкуване на фактите. Поради това, важно е да се спомене, предвид много строгите литургически особености при извършване на такова богослужебно последование, че те се правят на базата на взаимни предварителни преговори и се съгласуват в зависимост от конкретната нужда и конкретното събитие.

Неколкократно се чуха думите „подчинение“ на Българския патриарх пред Вселенския патриарх, в качеството му на „гост“, което може да се приема като израз на незряло познаване на църковните литургико-канонически и дипломатически отношения.

Но, както показаха фактите, според добрите дипломатически отношения между Константинополската патриаршия и Българската патриаршия, за изненада на много журналисти, богослужебното последование бе извършено съвместно и на принципа на вече споменатото „литургическо съслужение“. Добра позиция изказа проф. д.и.н. Лизбет Любенова, която подчерта „да бъдем внимателни в оценките и в очакванията, и дипломатични в духа на думите на Българския патриарх“.

Може да се определи, че богослужебното последование, извършено в желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул, не е някакво хибридно последование извън традицията, а е естествено богослужебно последование в рамките на чествания празник на Богоявление и е литургическо продължение на Великия Богоявленски водосвет. В края на този анализ трябва да завършим с думите на Джонатан Лин: „Дипломацията е въпрос на оцеляване в следващия век“, което дава логично обяснение на много действия, извършени от страна църковните и държавни мъже.

Автор: доц. д-р дякон Иван Иванов

За Николина Александрова

Виж още

Духовниците в Косово заплашени от депортация

На 8 ноември представители на правителството в Косово заплашиха сръбските православни монаси и свещеници, живеещи ...