Начало / Uncategorized / Може ли да има „християнски комунизъм“?

Може ли да има „християнски комунизъм“?

firsovРуският президент Владимир Путин сравни комунизма с християнството, а мавзолеят на Владимир Ленин – с почит както към мощите на светиите. За това, че комунистическата утопия е взела от християнството, например компартията СССР, разказва авторът на книгата „На баланса на вярата: от комунистическата религия към новите „светии“, посткомунистическа Русия“, доктор на историческите науки, професор Сергей Лвович Фирсов. 

Комунизмът е псевдорелигия 

Идеята, че комунизмът е квазирелигиозна или псевдорелигиозна система, не е нова. Много елементи, които съществуват в развитите религиозни системи, можем да наблюдаваме в така наречената „комунистическа църква“ или по-добре казано „комунистическа фалшива църква“. Разбира се комунистите не са имали за цел да създават църква, освен, че са атеисти те многократно са заявили, че искат да убият религията и да унищожат човешката представа за това, „което не е“ Бог. Но, борейки се с религията, те започнаха да се борят с носителите и проповедниците на истинската църква. Извършиха много зверства и кървави престъпления. Борбата срещу идеята се преродила във въоръжена борба с Църквата чрез насилие, жестокости и убийства. 

 „Хомо советикус“ – квазирелигиозен урод

Комунистите не успяха да убият религиозния принцип в човека, не можаха да променят съзнанието на човека, но го осакатиха много. За това много са сторили Ленин и Сталин. По същество те създадоха нов човек – homo soveticus. Това е урод, който може да се смята за едно от най-срамните постижения на съветските комунисти. 

Комунистическа религиозност 

Процесът на формиране на комунистическата религиозност не е линейна: през 1920 година се акцентирало внимание на едно, през 1930 година на друго, през 1960 г. на трето. Главното останало неизвестно – да се застави човека да повярва на това, че марксизмът и ленинизмът провъзгласяват истината, вярват във възможността за построяването на комунизма, което построение е „научно“ доказуемо. Стремейки се към тези цели, комунистите помогнаха да се създаде особен вид религиозност, която носи названието „комунистическа религиозност“. 

Ранен комунизъм

Добре известно е, че историята на комунистическата религиозност може да бъде наречена историческа подмяна, история на социални и психологически отклонения, нарушаване на съзнанието. По същност тази квазирелигиозност изкривила религиозността на народа, извращавайки я, заменяйки християнското съдържание с комунистическо. Комунистическата религиозност се състои от такива елементи като създаване на пантеон на комунистическите „проповедници“, „мъченици“, съзнание за „сакрални“ места, съдържа опити за изменение на календара и желание за догматизиране на марксистко-ленинско-сталинското учение. 

Всичко това се влоши още повече в желанието да се наложи вяра в държава, която няма сакрална същност. Колкото повече време минаваше, толкова се и меняха комунистическите идеолози, които бяха търсени от съветския народ вярващи в това, в които те самите не вярваха – в победа на комунизма над целия свят. Но за съвестския народ беше задължително да демонстрира тази вяра. 

One 2,500 Russian Communist Party supporters cries with a portrait of former Soviet leader Vladimir Lenin during a rally in the center of Moscow on April 4, 2009 to condemn the Russian government and its handling of the economic crisis, part of nationwide protests organized by the Communist Party. AFP PHOTO / OXANA ONIPKO

Както в древен Рим било необходимо да се показва лояността към държавните власти, прекланяйки колене пред статуите на императора или хвърлянето на тамян пред статуя на бяс – идол, така и в комунистическата империя беше нужно да преклониш колене пред „съветската, велика, справедлива, най-хуманната държава“, а дори и пряко да се поклониш на мъртвия В. Ленин. За вътрешното състояние на човека се безпокоеше малко. Вярата никой не проверяваше. 

Това се отнася до края на развития социализъм, който навлезе в етап на упадък. През 1920-30 г. само за създаването на система се изработваха тухли, от които посторили пирамидата на съветската псевдорелигия. Процесите по гонение на Христовата Църква и унищожаването на службите, били заменени с комунистически ритуали, а процесът по създаването на комунистическата религия започнал едновременно с всичко това. Така е правилно да се говори за този процес. 

Едновременно с убийствата на духовенството, разстрелвания на кръстни ходове, кощунствени процесии „освидетелстване на мощи“, комунистите събирали митинги и мумифицират мъртвото тяло на Ленин. Известни примери са проведените червена „пасха“ и „рождество“. Червеният ъгъл с икони в дома бе заменен с „червен ъгъл“ с портретите на съветските вождове. 

Известно е, че одържавяването на селата винаги е започвало с оскверняването на храма. Едновременно с унищожаването на църкви в страната били построени клубове, а след това „дворци“, чиято цел бе единствено да заменят храмовете. От комунистите, убити по време на съпротивленията на народа срещу разпространението на съветската власт, постепенно се оформя Институт на комунистическите „мъченици“ и „праведни“, като „вселенски“ (Роза Люксембург, 26 бакинских коммисаров), така и „местно почитани“ (И. Бабушкин). 

Създадени са сакрални места в Петроград и Москва. Главната „светиня“ на комунистите била мавзолея на Ленин в Москва, построен във вид на вавилонски зигурат (вид древен шумерски храм, строен около 3000 г. пр.н.е. Има форма на масивна стъпаловидна пирамида, чиито стъпала представляват отделни етажи или тераси бел. р.).

Ленин – идол на комунизма

Темата за Ленин стои на особено място в създаването на комунистическия мит. Ленин бил комунистическият „син божи“, заменящ Христос. По този начин той става образ и идол в класическото разбиране на тези думи – същество, претендиращо за бог. Ако и да не са нарекли Ленин бог открито, то формално му дали божествени функции: безсмъртие (припомнете си лозунга „Ленин е по-жив от всички живи“), всемогъщество, вездесъщество, необходимост от поклонение и т.н. 

Ленин заместил Христа

Можем да кажем, че Ленин е заменил Иисус Христос за комунистите, като се има предвид, че Маркс и Енгелс бяха възприети като някакъв колективен „бог-отец“ на комунизма. Съответно, кощунствената замяна на Св. Дух с идеята за комунизма завършва с изграждането на тази богомерзска религия. Марк и Енгелс били своего рода представители на „старозаветната“, „докомунистическата религиозност“, а Ленин бил провъзгласен за „новия завет“ на комунизма. 

Сталин е интересен за нас, защото той бил живия Ленин: „Сталин днес е Ленин“, гласи един лозунг от 30-те години на миналия век. Оказа се, че Ленин не умира, но „продължава“ в Сталин. Други комунистически лидери вече не могат да претендират за ролята на Ленин. Но в продължение на много години до смъртта на Сталин системата действала именно така, както я описахме. 

Конгресите на партията бяха пародия на църковните събори, комунистическите служители – членове на ЦК, бяха пародия на епископата. Историческият курс на ВКПБ бил „катехизъм“, който може да провери „верността“ на комунистическите колеги. 

Съществуваше и подмяна на християнските тайнства. Може да се припомни мистерията при назоваването на комунистическите имена, т.н. „звезди“. Приемането в пионерската, комсомолската организация – това са примери за социални инициативи, псевдорелигиозни по своя характер и основа. 

Църковните форми комунистите взимали, за да изградят своите антицърковни, антирелигиозни форми. Спомнете си историята на падналия ангел – сатана – комунистите го включили в своята схема. Троцки станал „дявол“ на революцията – символ на злото, деперсонифициран персонаж. Удивително е, но в съветските енциклопедии нямаше статии за Троцки, имаше статии само за троцкизма. 

Можем да помислим за гробаря на Сталин – Хрушчов, „комунистическият Лутер“, който се опита да изчисти „правилния“ ленинизъм от „грешните слоеве“. При възстановяването на първата комунистическа чистка, Хрушчов нанесе смъртен удар на тази религия. 

При Хрушчов се появили сватбени дворци (през 1959 г.) и бебешки дворци. Смисълът на тяхното създаване е очевиден – да замени тайнството венчание в периферията на човешкия живот, да замести християнското действие със свое, комунистическо. Тази пародия на тайнството е много характерна. В дворците на децата даваха имена, често не християнски, а измислени като например „Владлен“, „Октябрина“, които по такъв начин да откъснат хората от християнската Църква. 

Опитите за промяна на строя на живот са в основата на комунистическото отношение към погребението. През 20-те години на XX в. никой друг не е популизирал идеята за изграждането на крематориуми така както Троцки. Смисълът за изгарянето на труповете бил да дискредитира християнските традиции на погребенията, въпреки че обясненията бяха от рода на това, че е „хигиенно“ и „икономично“. 

Комунистите се опитаха да използват вечните принципи, заложени в Свещеното Писание. В третото издание на програмата КПСС се съдържа „моралния кодекс на строителя на комунизма“. Някои от фразите на кодекса приличат на цитати от Писанието и това не е случайно. От Евангелията ни е известно, че сам дяволът ползва цитати от Стария Завет в полза за себе си. Целта му обаче не е да води хората към Бога, а да постави сам себе си на Божието място. 

Самата вяра в комунизма е носила ярък религиозен характер, а проявленията ѝ са под формата на класов фанатизъм, сходен с религиозния фанатизъм. 

Интересно е да се наблюдава разложението на тази лъжедуховност. Ако преди Втората световна война, е било възможно да се говори за подобие на вяра в светлото бъдеще, то през 1960 г. настъпва периода „вяра без вяра“, когато последователите на комунистическата религия не изискват нищо друго освен мълчаливо съгласие с провъзгласяваните принципи. 

Съветският съюз – царство на антихриста

Резултатът беше ужасна картина, напомняща царството на антихриста, описано в апокалипсиса. Такава система трябваше да бъде и беше враждебна на Църквата. Истинската религия и Църквата, поради самото си съществуване, демонстрираха лъжливостта и абсурдността на комунистическата идея. Християните са идеологически врагове на комунистическата религия. Техният живот доказва безсмислеността от построяването на нов човек, което започват да правят комунистите. 

Основата на комунизма – поклонение към държавата

Когато мислех на въпроса, каква беше основата на тази религиозност, каква беше основната ѝ идея, в която се състоеше, стигнах до извода, че основата бе поклонението на държавата, идолопоклонничество пред социалистическата държава. 

Външното заменя вътрешното. Вярата в държавата като някаква метафизична ценност трябваше да бъде одобрена по всякакъв възможен начин. Самата постановка на въпроса е свидетелство за фалшивостта на принципите, от които комунистите се ръководеха, защото държавата, разбира се, е временна институция, която не може да претендира за истината или за вечно съществуване. 

Комунизмът – трагедията на Русия

Трагедията на комунистическата религия се заключава в това, че естественото стремление на хората към по-добър живот на земята е било използвано, за да бъдат заблудени и да бъде унищожена вярата в Бога, в християнските идеали, в Божествената справедливост т.е. всичко това, което прави човека не душевен, а духовен. 

Това е една страшна подмяна, която причинила на милиони хора морална мъка, а и мъка в буквалния смисъл на думата. Милиони хора били зверски мъчени в комунистическите концлагери, а това води до морално опорочаване и извращаване на понятията за добро и зло. 

Изграждането на комунистическата религиозност беше още по-опасно, защото бе проведено по модела на християнската Църква. 

Комунизмът днес

Днес изкушението на комунизма се дължи до голяма степен на факта, че хората не винаги могат да различат красивите декларации и думи на комунистическите лидери, което пък причини възвръщането на тези декларации към живот. 

Въпреки че някои западни писатели видяха използването на християнски символи като възвръщане към християнството, това обаче не беше връщане към Христа. Това бе стремлението да се замести Христос. Да се унищожи основата положена от християнството за комунистите не бе по силите, но отнемането или по-добре казано – краденето, това безспорно бе тяхната цел. 

Да се възприемат комунистическите призиви за нов „добър“ човек, както призив християнски – в корен не е вярно! Защото не е въпрос на възпитание на добър човек, а на създаване на ефективен инструмент и оръжие за социално изграждане – същество, вярно на идеите и убедено в своето право до фанатизъм. 

В основата на тези идеи, както вече беше споменато, лежи поклонението пред „най-справедливата държава“, „държавността“ ако искате. Такова настроение, което подменя Бог с идоли. Не бива да се пренебрегва една от главните трагедии на руския дух през XX век. 

Не е възможно да се разделят целите от средствата, които са били използвани от комунистическата религия, за да допуснат оправдание за съществуването на съветската държава като някакъв идеал/ Това означава да се поеме по пътя, който води към създаването на нови култове, в основата на които лежи силно поклонение на държавата, а не поклонение към Бог Иисус Христос. 

Това означава, че обосновката на лозунга „целта оправдава средствата“, както и идеята за „справедлива“ държава може да убива хора, които не желаят новия земен „рай“. Това означава вътрешно приемане на престъпленията на съветския режим срещу човечеството. Положителното отношение към комунизма днес пази в себе си опасността от връщането му в бъдеще.  Едно повторение на ужасите на съветската власт Рисуя няма да издържи. 

До известна степен резултатът от поклонението на държавата може да се счита за възникване на маргинална църковна среда, поклонение към псевдосветии: тиранина Иван Грозни, „мъченика“ Разпутин и даже Сталин и т.н.  Такива исторически личности привличат не-църковни хора, тъй като представляват образ на държавник, а не твърдението, че изпълнявали евангелската заповед за милосърдие и любов, която в действителност отхвърляли. Около тези лъжесветии виждаме цял сонм активнопочитащи ги в маргинални среди на лъжеподвижниците като музиканта Толков, маршал Жуков и т.н. Почитането на лъжесвети държавници по своя характер не е християнска, а комунистическа религиозност. 

По този начин комунистическата религия създава метастази в съвременния живот на руското общество, не позволява трезво да се отдели собствено религиозното от нерелигиозното, иманентното от трансцедентното, Идеала от идеалите, Царството Небесно от земното царство. 

Проблемът на секрализацията на държавата се явява наследство от комунистическата лъжерелигиозност, която днес изглежда разбита и в предишните си форми не съществува, но не е умряла докрай, а продължава да трови живота на съвременните хора, като се опитва да съчетае вярата в честно правителство и вяра в Бога. 

Източник: pravmir.ru

За Добротолюбие

Виж още

Духовниците в Косово заплашени от депортация

На 8 ноември представители на правителството в Косово заплашиха сръбските православни монаси и свещеници, живеещи ...